Джефри Дивър
Професионалистите (81)

81.

— Сигурен ли си? — попита Лоръл.

— Да — отвърна Райм. — Бари Шейлс е невинен. Той и Мецгър не са отговорни за смъртта на Де ла Руа.

Тя се намръщи.

— Аз… има нещо, което не забелязах — призна криминалистът.

— Какво, Райм? — попита Сакс.

Той гледаше как лицето на Нанс Лоръл отново застива — така тя реагираше на болката. Ценното й дело отново се разпадаше пред очите й.

Нищо няма да ме спре сега…

— Кажи ми, Линк. Какво, по дяволите, става? — попита Селито.

Мел Купър мълчеше, макар да си личеше, че също е любопитен.

— Погледнете раните — обясни Райм. После увеличи снимката от аутопсията и насочи вниманието към разкъсванията по лицето и шията на журналиста.

После премести още една снимка до нея — снимка на местопрестъплението. Де ла Руа лежеше по гръб, а от същите разрези течеше кръв. Той беше покрит със стъкла, но нито едно не се намираше в раната.

— Как не се сетих? — измърмори. — Погледнете размерите на разкъсванията в доклада от аутопсията. Погледнете ги! Раните са широки само няколко милиметра. Парче стъкло би било много по-дебело. И как е възможно всички да са толкова еднакви? Видях ги, но не се вгледах в тях.

— Намушкан е до смърт — каза Селито с кимване.

— Трябва да е — отвърна Райм. — Острието на нож е с ширина от един до три милиметра и е дължина от два до три сантиметра.

— А убиецът е хвърлил малко стъкла върху тялото на Де ла Руа, за да изглежда, сякаш е убит случайно, като невинна жертва — предположи Сакс.

Селито измърмори, пиейки подсладеното си кафе:

— Доста хитро. Убил е и телохранителя по същия начин. Защото щеше да е свидетел. Кой го е направил?

— Очевидно е. НИ 516. Знаем, че е бил близо до апартамент 1200 по време на нападението на безпилотния самолет. Спомняте ли си, че ножът е неговото предпочитано оръжие? — каза Райм.

— Знаем и още нещо: НИ 516 е специалист. Не е направил всичко това за удоволствие. Работи за някого, който е желаел смъртта на репортера — продължи Сакс.

— Точно така, шефът му е този, който ни трябва — каза Райм. Погледът му се премести отново върху диаграмата. — Но кой, по дяволите, е той?

— Мецгър — предположи Пуласки.

— Може би — отвърна бавно Райм.

— Който и да е, със сигурност е знаел, че Морено ще бъде на Бахамите и че предстои да бъде изпълнена ЗСЗ. И кога точно — каза Лоръл.

— Новобранецо, ти се захващай с проблема за мотива. Що се отнася до аржентинския журналист, ти си нашият експерт. Открий кой е искал смъртта му.

— Трябва да открием върху какво е работил, дали е отразявал спорни теми — отбеляза Пуласки.

— Да, разбира се. И кого е ядосал. Искам да знам и всичко, свързано с личния му живот: хора, които е познавал, какви инвестиции е правил, какво е семейството му, къде е ходил на почивка, какви имоти притежава.

— Имаш предвид всичко? Дори с кой е спал?

— Подлогът в края на изречението може и да ти се размине, но няма да позволя да използваш неправилното местоимение — измърмори Райм.

— Извинявай. Трябваше да кажа: с кого е спал — отвърна на огъня младият полицай.

Всички се разсмяха.

— Добре, Рон, май си го заслужих. Да, всичко, което можеш да откриеш.

В продължение на около час, после два, Пуласки, с помощта на Сакс, рови в личния живот на журналиста и в кариерата му и свали всички статии и блогове, които успя да открие.

Принтираха всичко и го сложиха на масата пред Райм.

Младият полицай подреди материалите и криминалистът се зае да преглежда тези, които бяха на английски. После повика Пуласки:

— Рон, ти трябва да си нашият Берлиц.

— Кой?

— Преведи тези заглавия — каза той и посочи статиите на испански език, които Де ла Руа беше написал.

В продължение на още един час преглеждаха историите, Райм задаваше въпроси, които Пуласки превеждаше бързо и прецизно.

Накрая Райм погледна към белите дъски.

УБИЙСТВОТО НА РОБЪРТ МОРЕНО

Актуализираните данни са почернени

— Местопрестъпление 1.

— Апартамент 1200, „Саут Коув Ин“, остров Ню Провидънс, Бахамите (Стаята на смъртта).

— 9 май.

— Жертва 1: Робърт Морено.

— ПС: единствена огнестрелна рана в гърдите.

— Допълнителна информация: Морено, 38 г., американски гражданин, емигрант, живее във Венецуела. Силно антиамерикански настроен. Прякор: Пратеник на истината. Установено е, че „да изчезне яко дим“ и „да ги вдигне във въздуха“ НЕ са свързани с тероризъм.

— По обувките му има влакна от килима в коридора на хотела, прах от входа на хотела и суров петрол.

— По дрехите му има следи от закуската: трохи от сладкиш, конфитюр, а също и суров петрол.

— Прекарал три дни в Ню Йорк от 30 април до 2 май. Цел?

— 1 май, използва „Елитни лимузини“.

— Шофьор Таш Фарада. (Обичайният му шофьор Влад Николов бил болен. Опитваме се да го открием. Вероятно е убит.)

— Закрива сметката си в „Американ Индипендънт Банк енд Тръст“, вероятно и в други банки.

— Обикаля града с преводачката Лидия Фостър (убита от НИ 516).

— Причина за антиамерикански настроения: най-добрият му приятел е убит от войски на САЩ в нападението на Панама, 1989.

— Последно пътуване на Морено до САЩ. Повече няма да идва.

— Среща на Уолстрийт. Цел? Място?

— Няма данни за разследване на терористична дейност в района.

— Среща се с неизвестни личности в руски и дубайски благотворителни организации и в бразилското консулство.

— Среща се с Хенри Крос, директор на фондация „Класни стаи за Америка“. Твърди, че Морено се е срещал и с други благотворителни организации, но не знае с кои. Някой следил Морено, бял и „мускулест“. Частен самолет следи Морено? Син на цвят. Проверка за разпознаване.

— Няма следи.

— Втора жертва: Едуардо де ла Руа.

— ПС: Кръвозагуба. Разкъсвания от прободни рани.

— Допълнителна информация: журналист, интервюиращ Морено. Роден в Пуерто Рико, живее в Аржентина.

— Фотоапарат, диктофон, златна писалка, бележници — липсват.

— По обувките му има влакна от килима в коридора на хотела, прах от входа на хотела.

— По дрехите му има следи от закуската: бахар и сос с черен пипер.

— Трета жертва: Симон Флорес.

— ПС: Кръвозагуба. Разкъсвания от прободни рани.

— Допълнителна информация: телохранител на Морено. Бразилец, живее във Венецуела.

— Часовник „Ролекс“, слънчеви очила „Оукли“ — липсват.

— По обувките му има влакна от килима в коридора на хотела, прах от входа на хотела и суров петрол.

— По дрехите му има следи от закуската: трохи от сладкиш, конфитюр и бекон, а също петрол и цигарена пепел.

— Хронология на Морено на Бахамите.

— 7 май — пристига в Насау с Флорес (телохранител).

— 8 май — срещи в хотела цял ден.

— 9 май, 9 ч. — среща с двама мъже за основаване на клон на Движение за местна власт на Бахамите. 10:30 ч. идва Де ла Руа. В 11:45 Морено е застрелян.

— Първи заподозрян: Шрив Мецгър.

— Директор на Националната разузнавателна и оперативна служба.

— Психически неуравновесен? Проблеми с гнева.

— Манипулира улики, за да оторизира Заповед за специална задача?

— Разведен. Завършил право в Йейл.

— Втори заподозрян: НИ 516.

— Установено е, че не е снайперистът.

— Вероятно е мъжът от „Сут Коув Ин“ на 8 май. Бял мъж, на около трийсет и пет, с къса кестенява коса, американски акцент, слаб, но атлетичен. Изглежда „военен“. Разпитва за Морено.

— Възможно е да е партньорът на снайпериста или да е нает от Мецгър отделно, за да разчисти и да прекрати разследването, или да работи за наркокартели.

— Установено е, че е извършител на убийствата на Лидия Фостър и на Анет Бодел, както и на взрива в „Джава Хът“.

— Аматьор и професионалист кулинар с известни умения.

— Трети заподозрян: Бари Шейлс.

— Потвърдено, че е снайперистът; кодово име: Дон Брънс.

— 39 г., бивш служител от Военновъздушните сили, награждаван.

— Разузнавателен специалист в НРОС. Жена му е учителка. Има двама синове.

— Човекът, обадил се в „Саут Коув Ин“ на 7 май, за да се увери в пристигането на Морено. Обаждания от телефон на името на Дон Брънс чрез фиктивна фирма на НРОС.

— Информационните служби проучват Шейлс.

— Получен запис на гласа.

— Управлява безпилотния самолет, който произвежда изстрела, убил Морено.

— От ФАА и Службата за контрол на въздушния трафик на Бахамите са получени доказателства за маршрута на безпилотния самолет и присъствието му на Бахамите.

— Доклад от местопрестъплението, от аутопсията, други подробности.

— Местопрестъплението е разчистено и замърсено от НИ 516 и до голяма степен безполезно.

— Общи подробности: куршумите са изстреляни през големите стъклени прозорци и са ги разбили, отвън има градина, листата и клоните на отровно дърво са окастрени на височина 7,5 метра. Видимостта от укритието на снайпериста е нарушена от мъглата и замърсения въздух.

— Открити са 47 пръстови отпечатъка; половината са анализирани с отрицателен резултат. Другите липсват.

— Намерени са хартийки от бонбони.

— Намерена е пепел от цигари.

— Куршум е заседнал зад дивана, където е открито тялото на Морено, изстрелян от безпилотния самолет.

— Фатален изстрел.

— Калибър .420, произведен от „Уокър Дифенс Систъмс“, Ню Джърси.

— Куршум шпицер със стеснена задна част.

— Изключително високо качество.

— Изключително висока скорост и ударна сила.

— Рядък.

— Оръжие — изработено по поръчка.

— Следи по куршума: влакна от ризата на Морено и следи от листата на отровния дъб.

— Местопрестъпление 2.

— Няма укритие на снайперист; куршумите са изстреляни от безпилотния самолет. Стаята на смъртта е командният център на безпилотния самолет.

— Местопрестъпление 2А.

— Апартамент ЗС, Огъста стрийт номер 182, Насау, Бахамите — 15 май.

— Жертва: Анет Бодел.

— ПС: предстои да бъде установена; вероятно задушаване, асфиксия.

— Заподозрян: установено е, че е НИ 516.

— Жертвата вероятно е изтезавана.

— Микроследи:

— Пясък, свързан с пясъка, намерен в „Джава Хът“.

— Докозахексаенова киселина — рибено масло. Вероятно хайвер. Съставка на ястие от ресторант в Ню Йорк.

— Гориво за двутактов двигател.

— C₈H₈O₃, ванилин. Съставка на ястие от ресторант в Ню Йорк.

— Местопрестъпление 3.

— „Джава Хът“, на Мот и Хестър стрийт — 16 май.

— Експлозия на самоделно взривно устройство с цел унищожаване на данни за информатора.

— Жертви: няма смъртни случаи, незначителни наранявания.

— Заподозрян: установено е, че е НИ 516.

— Устройството е военно, противопехотно, шрапнел. Експлозив „Семптекс“. Продава се на пазара на оръжия.

— Открити са клиентите в заведението, когато там е бил и информаторът; търси се информация, снимки.

— Следи:

— Пясък от тропиците.

— Местопрестъпление 4.

— Апартамент 230, Трето авеню номер 230 — 16 май.

— Жертва: Лидия Фостър.

— ПС: кръвозагуба, шок от прободни рани.

— Заподозрян — установено е, че е НИ 516.

— Коса, кестенява и къса (от НИ 516), изпратена в базата данни с ДНК на ФБР за анализ.

— Следи:

— Glycyrrhiza glabra — сладник. Съставка на ястие от ресторант в Ню Йорк.

— Цинарин, химическо вещество в артишока. Съставка на ястие от ресторант в Ню Йорк.

— Данни за изтезания:

— Всички сведения за преводаческите услуги, които е ползвал Морено, са откраднати.

— Няма мобилен телефон или компютър.

— Касова бележка от „Старбъкс“, където Лидия чака Морено, докато той е на частна среща на 1 май.

— Слухове, че зад убийството стоят наркокартели — слабо вероятно.

— Допълнително разследване:

— Установяване на самоличността на информатора.

— Неизвестен заподозрян, издал Заповедта за специална задача.

— Изпратена чрез анонимен имейл.

— Проследена през Тайван до Румъния и Швеция. Изпратен от района на Ню Йорк чрез обществен безжичен интернет, не е използван правителствен сървър.

— Използван стар компютър, вероятно отпреди десет години, айбук, или модел мида, в два цвята (напр. зелено и оранжево), или традиционен модел, графитен, но много по-дебел от днешните лаптопи.

— Профил:

— Вероятно мъж на средна възраст.

— Използва подсладител „Спленда“.

— Военно минало?

— Носи евтин костюм с необичаен син свят.

— Използва айбук.

— Вероятно има проблеми със стомаха, взема зантак.

— Човек в светъл седан преследва дет. А. Сакс.

— Моделът и марката не са установени.

 

 

Разбира се, разбира се…

— Мисля, че го схванах. Трябва отново да говоря с Майкъл Поатие. Том, докарай буса.

— Бу…

— Буса! Ще се повозим. Сакс, идваш и ти. Въоръжена си, нали? Някой да се обади в ареста. Да освободят Бари Шейлс. Достатъчно му се събра.