Джефри Дивър
Професионалистите (79)

79.

Сутрешната слънчева светлина изпълваше къщата на Райм.

Прозорците гледаха на изток и преките лъчи, преминаващи през много листа, се втурваха във всекидневната на сияйни потоци.

Екипът се беше събрал тук — Купър, Селито, Пуласки, както и Сакс. И Нанс Лоръл, която току-що се беше върнала от ареста с разочароващата новина, че Шейлс тъкмо е щял да признае и да предаде Мецгър, когато адвокат на НРОС или някой, нает от столицата, пристигнал, уплашил го и той повече нищо не казал.

— Все още мога да се справя с делото. Този път нищо няма да ме спре — заяви тя.

Райм случайно гледаше телефона, когато той звънна, и се зарадва. Вдигна:

— Ефрейторе, как сте?

Поатие отговори:

— Добре, капитане. Добре съм. Радвам се, че получих съобщението ви тази сутрин. Липсва ни хаосът, който предизвиквате. Трябва да се върнете. Елате на почивка. Оценявам поканата ви. Със сигурност ще дойда в Ню Йорк, но и това трябва да се случи през ваканцията. Опасявам се, че нямам никакви доказателства за вас. Нямахме успех в моргата. Нямам какво да ви доставя лично.

Райм си припомни снимките от местопрестъплението. Раните бяха безброй, а загубата на кръв — голяма. Трябва да са останали някакви късчета. Той се приближи до белите дъски и разгледа снимките от аутопсията на жертвите, грубите разрези, върнатото обратно на мястото му теме на черепа, разреза с форма на буквата Y на гърдите.

Нещо не беше наред.

Той се обърна към стаята и се провикна:

— Докладът от аутопсията. Искам доклада от аутопсията на Де ла Руа веднага!

Не можеше да държи телефона и да работи на компютъра едновременно.

Мел Купър се подчини и след малко сканираният документ беше на монитора с плосък екран близо до Райм.

Жертвата имаше около трийсет и пет разкъсвания на различни места в гръдната и коремната област, по ръцете, лицето и бедрата, предимно повърхностни, вероятно причинени от стъклата на прозореца, през който беше стреляно по време на престъплението. Разкъсванията бяха различни по размер, но повечето бяха с широчина 3–4 мм и 2 до 3 см дължина. Шест от споменатите разкъсвания бяха на сънната артерия, югуларната вена и бедрената артерия и бяха предизвикали жестока загуба на кръв.

Райм усещаше лекото дишане от другата страна на линията. Последва въпросът:

— Капитане, всичко наред ли е?

— Трябва да затварям.

— Можем ли да направим още нещо?

Очите на Райм се бяха спрели върху Нанс Лоръл, която озадачено гледаше доклада от аутопсията, снимките и самия Райм. Той каза на Поатие:

— Не, благодаря, ефрейторе. Ще ви се обадя. — Затвори и се приближи до екрана, разучавайки го по-задълбочено. После насочи вниманието си към белите дъски.

— Какво има, Райм? — попита Сакс.

Той въздъхна. Обърна се и погледна към прокурорката.

— Съжалявам. Сгрешил съм.

— Какво искаш да кажеш, Линк? — попита Селито.

— Де ла Руа изобщо не е бил косвена жертва. Той е бил мишената.

— Но все пак, Линкълн, знаем, че Шейлс е възнамерявал да убие Морено. Стъклата, натрошени от изстреляния от Шейлс куршум, са причината за смъртта на Де ла Руа — каза Лоръл.

— Там е въпросът — отвърна меко Райм. — Не са.