Джефри Дивър
Професионалистите (70)

70.

Бари Шейлс усети шока като физически удар.

Цепна си нокътя, когато забоде пръст в червения бутон сред оръжейните контроли, под който имаше надпис СТОП.

Така изпрати сигнал за дигитално обезоръжаване на бойната глава на „Хелфайър“. Обаче ракетата все още представляваше смъртоносна маса от метал и ракетно гориво и се носеше със скорост хиляда и четиристотин километра в час и с почти съвършена точност. Като нищо щеше да избие всички вътре, дори ако експлозивът не се взриви.

Шейлс натисна копчето на автопилота на безпилотния самолет и прекрати автоматичното насочване на ракетата, поемайки контрол над нея с трекбол върху панела за оръжията.

На носа на ракетата имаше камера — недалеч от силно избухливия заряд, но при тази скорост и с маргиналната резолюция на обектива човек не би могъл да управлява ракетата много прецизно. Шейлс трябваше да разчита на радара на самолета и на информацията от мексиканския въздушен контрол, за да отклони смъртоносния цилиндър от укритието.

Погледна към монитора вдясно — камерата на самолета, която още сочеше към играчите с футболната топка. Забеляза, че Рашид поспря и вдигна поглед към небето. Примижа. Сигурно беше дочул нещо или беше забелязал някакъв проблясък.

Момчето, което тъкмо се канеше да ритне прашната топка, също спря и изгледа арабина предпазливо.

Зад тях Бари Шейлс видя да се показва момиченце, което застана на вратата на къщата. И се усмихна.

— Тексас център до три девет седем, видяхме отклонението на заряда. Информирайте.

Шейлс пренебрегна радиовръзката и се съсредоточи над усилията си да насочи ракетата, два пъти по-бързо от всеки реактивен самолет, далеч от населената зона около мишената. Не беше лесно. Тази част от Рейноса не беше толкова гъсто населена като източната, но въпреки това имаше много къщи, магазини и предприятия и улично движение. Радарът даваше ясен образ на самолетите наблизо, които Шейлс можеше да заобиколи, но системата не показваше какво има на земята — а точно там трябваше да се разбие ракетата. И то много бързо, защото скоро горивото щеше да свърши и той щеше да изгуби контрол.

— Три девет седем, чуваш ли ни?

В този момент изображението на екранчето, което показваше какво вижда камерата на носа на ракетата, се затъмни. Той летеше на сляпо.

— Мили боже!

Думи, които Бари Шейлс, който всяка неделя ходеше на църква с жена си и невръстните си синове, не произнасяше напразно.

— Три девет седем, тук е Тексас център. Обяснете, моля.

„Обяснявам ви да си го начукате“ — гневно си помисли той.

Мъглата се разсея за миг и видя, че ракетата лети право към един жилищен квартал. Не, не…

Леко помръдване на трекбола промени курса още малко по̀ на запад. После мъглата отново се сгъсти.

Поглед към радара. Имаше изображение на терена, но не беше сателитно, а просто традиционна карта и не даваше представа какво има на земята пред ракетата.

Оставаха броени секунди, преди горивото да свърши и смъртоносният цилиндър да се удари в земята. Но къде? В детска стая, в болница, в пълна с хора сграда?

И тогава на Шейлс му хрумна нещо. Пусна за момент трекбола и бързо започна да пише на клавиатурата.

На информационния монитор горе вляво се появи изображение на ракетата „Хелфайър“. Това беше в пълен разрез с протокола. Не беше позволено да влизаш онлайн с комерсиален браузър от командния център, докато безпилотният самолет лети. Обаче на Шейлс не му хрумна нищо друго. След минута извика на екрана „Гугъл Мапс“ и кликна за сателитен изглед. Появи се изображение на земята около Рейноса — къщи, растителност, пътища, магазини.

Местейки поглед между панела на радара и картата, очертавайки пътища и други наземни обекти, той прецени местонахождението на ракетата.

Боже! Тя се носеше право към друг жилищен квартал на северозапад от Рейноса. Обаче според „Гугъл“ от запад имаше голяма празна зона — жълта пустиня.

— БС три девет…

Шейлс свали слушалките си и ги захвърли.

Дясната му ръка беше върху трекбола.

„Внимателно, човече, внимателно, като нищо ще я отклониш.“

Погледна от радара към „Гугъл“ и установи, че ракетата се отклонява от къщите. Не след дълго се насочи на запад, към пустошта — поне според сателитната карта. Носът на камерата на ракетата все още показваше само мъгла.

После височината и скоростта започнаха рязко да падат. Горивото беше свършило. Шейлс не можеше да направи нищо повече. Беше изгубил контрол над ракетата. Облегна се назад и изтри ръце в панталона си. Впери поглед в монитора, на който се виждаше какво предава камерата от носа на ракетата. Виждаше се само мъглата.

Индикаторът за надморската височина показваше 457 метра.

204…

179…

Какво щеше да види, докато ракетата се разбиваше на земята? Пустиня? Или училищен автобус на излет? Фермери, вперили ужасени погледи в чудесията, която се стоварва върху тях?

В този момент мъглата се разсея и Шейлс видя ясно накъде лети ракетата.

Колкото и силен, и зрелищен да беше сблъсъкът на две хиляди и деветстотин километра разстояние, в Стаята на смъртта в НРОС той беше само един-единствен безмълвен образ: гола празна равнина, която се превърна в екран от трептящо черно и бяло като екрана на телевизор, когато буря изтръгне кабела.

Шейлс се завъртя към контролните прибори на самолета и освободи автопилота. Погледна към монитора за камерата на самолета, все още насочен към двора на къщата. Децата си бяха там и момчето, вероятно братчето, леко подритваше топката към момичето, което я гонеше като упорит териер. На прага стоеше жена, която наблюдаваше и двамата със сериозно лице.

„Мили боже“ — повтори си той, без да се пита и да се чуди кои са тези хора, нито как са се озовали в укритието, за което „безукорните“ разузнавателни данни го бяха уверили, че е обитавано само от терориста.

Приближи с камерата.

Вратата на гаража беше отворена. Рашид го нямаше. Разбира се. Бдителният му поглед отпреди малко показа на Сакс, че терористът подозира какво се случва.

Взе слушалките и пак си ги сложи. Включи ги.

— … три девет седем?

— Три девет седем до Тексас център — рязко каза Шейлс. — Мисията прекратена по преценка на оператора. Връщане в базата.