Джефри Дивър
Професионалистите (66)

66.

— Къде е Нанс Лоръл? — попита Сакс закръглената афроамериканка на петия етаж на нюйоркския затвор.

Надзирателката се напрегна за миг и презрително изгледа значката й. Сакс допускаше, че гласът й е прозвучал малко рязко, а поздравът й е бил грубичък. Не беше нарочно. Просто Нанс Лоръл й въздействаше по този начин.

— В пета стая. Оставете си оръжието. — И жената отново се зачете в списание „Пийпъл“. Някакъв скандал се вихреше между знаменитости, за които Сакс никога не беше чувала.

Искаше й се да се извини на жената за остротата си, но не се сещаше как. После отново изпита гняв към Лоръл, пъхна глока си в едно шкафче и затръшна вратичката, с което предизвика критичния поглед на служителката. Вратата избръмча и се отвори и Сакс пристъпи в полутъмния коридор. В момента беше празен. Тук сериозните престъпници, обвинени в сериозни престъпления, обсъждаха случаите си със своите адвокати и сключваха сделки с прокурорите.

Миришеше на дезинфектант, на боя и на урина.

Сакс мина покрай първите няколко стаи, които бяха празни. Надникна през мръсното стъкло на пета стая и видя мъж с вериги и оранжев гащеризон да седи срещу Лоръл на закована за пода маса. В ъгъла стоеше надзирател, едър мъж с лъснало от пот обръснато почти бяло теме. Ръцете му бяха скръстени и той гледаше затворника, както биолог наблюдава отровна, но мъртва буболечка.

Вратите се заключваха сами — за да ги отвориш и от двете страни, ти трябва ключ, затова Сакс потропа с разперена длан.

Явно и това направи рязко, защото всички в стаята се стреснаха и се обърнаха. Надзирателят нямаше оръжие, но ръката му се спусна към лютивия спрей на колана му. Видя Сакс, явно позна, че е ченге, и се отпусна. Затворникът изгледа Сакс с присвити очи и изражението му от озадачено стана жадно.

Сексуално престъпление, заключи Сакс.

Лоръл леко стисна устни.

Тя се изправи. Надзирателят отключи вратата, пусна прокурорката да излезе, после отново заключи и продължи да наблюдава бдително.

Жените се отдръпнаха в дъното на коридора, далеч от вратата.

— Имаш ли нещо за Мецгър или за Шейлс? — попита Лоръл.

— Защо питаш мен? — сряза я Сакс. — След като вече не съм в уравнението.

— За какво говориш, детектив? — попита прокурорката с равен глас.

Не започна с новината, която току-що й беше съобщил Селито — отстраняването. Представи хронологията.

— Свалила си името ми от всички докладни, от всички имейли. Заменила си моето име със своето.

— Не съм…

— Готова си на всичко, за да те изберат, нали, законодателке Лоръл?

Сакс извади копието, което беше направила на тайните папки на Лоръл, и го тикна под носа й. Беше петиция Лоръл да бъде включена в бюлетината за избор на законодателно събрание в нейния избирателен район. Събранието беше по-нисшата законодателна инстанция в Ню Йорк.

— А! — сведе поглед прокурорката.

Спипах те!

Обаче след секунда отново спокойно впери поглед в лицето на Сакс.

— Свалила си ме от официалните документи, за да си припишеш заслугите. Това ли означава за теб този случай, Нанс? Искаш шумен случай, за да предизвикаш сензация в медиите. Няма значение, че НИ 516 е изтезавал невинна жена. Той не ти трябва. Трябва ти най-висшият държавен служител, до когото можеш да се добереш. И за да си сигурна, че ще стане така, ме пращаш да обикалям града и да ровя за Морено. И прибра всичко важно за случая, сложи си името и си приписа заслугите.

Заместник-прокурорката обаче изглеждаше напълно невъзмутима.

— Случайно да си видяла заявлението ми да бъда включена в изборите?

— Не, не се налага. Имам това — петицията с подписите — вдигна Сакс фотокопието.

— Петицията съпровожда заявлението — поясни другата жена. — Дори да имаш петиция, трябва и заявление.

Сакс усети как я пробожда едно познато усещане, мъчителното притеснение, че е пропуснала нещо на местопрестъплението. Нещо важно. Замълча.

— Няма да се кандидатирам.

— Петицията…

— Да, петицията е подадена, но си промених мнението. Изобщо не съм подавала заявление.

Отново мълчание.

— Да, исках да се кандидатирам за демократите, обаче от партията прецениха, че съм прекалено твърдоглава. Подадох петиция да се кандидатирам като независима, но след време реших да не го правя.

Опа…

Интересното е, че сега Лоръл отмести поглед. Тя, а не Сакс изглежда се почувства неловко. И изправените й рамене се отпуснаха.

— Миналата зима преживях много мъчителна раздяла. Той беше… Е, мислех, че ще се женим. Разбирам, че тези неща невинаги се получават. Добре. Обаче болката просто не стихва. — Челюстта й се стегна, тънките й устни потръпнаха. — Беше изтощително.

Сакс си спомни наблюдението си от по-рано, когато някой се обади на Лоръл в къщата.

Уязвимостта й, дори нейната безпомощност…

— Мислех, че трябва да опитам нещо различно. Да се кандидатирам, да се посветя на политиката. Винаги ми се е искало да го направя. Имам много категорични убеждения относно тази страна и ролята на правителството. Бях председател на класа в училище и в колежа. Бяха щастливи времена и явно ми се е искало да си ги припомня. Обаче реших, че ще съм по-добър прокурор, отколкото политик. Тук ми е мястото. — Лоръл кимна към стаята за разпит: — Онзи вътре има дълга поредица от сексуални престъпления. Тук е, защото е опипвал три гимназистки. Първият прокурор по делото нямал време да се занимава със случая и се канел да го обвини в насилствено докосване. В неприлично поведение. Не си помръднал пръста. Обаче аз познавам хора като този заподозрян. Не след дълго ще изнасили някое единайсетгодишно момиче, а после и ще убие момичето, когато приключи. Заех се със случая и ще го обвиня в сериозно сексуално престъпление.

— Углавно престъпление — каза Сакс.

— Именно. И ще успея. Талантът ми е да водя такива случаи, не политиката. Да възпирам изнасилвачи и хора като Шрив Мецгър, които се крият зад правителството и правят каквото си пожелаят, пък майната й на Конституцията.

Ругатня — Лоръл беше гневна. Сакс подозираше, че това е истинската Нанс Лоръл, която рядко се показва под строгите костюми, лака за коса и грима.

— Амелия, наистина свалих името ти от документите, но го сторих единствено за твое добро и за доброто на кариерата ти. Изобщо не ми хрумна, че би искала официално признание по този случай. Кой би желал? — сви рамене тя. — Знаеш колко опасно е обвинението. То може да сложи край на кариерата на всеки, ако се обърка и най-малката дреболия. Вашингтон може да пусне Мецгър и Бари Шейлс и да ги остави по течението. Обаче може и да превърнат случая в свой Гетисбърг и да се захванат с мен. А ако го направят и аз изгубя по въпроса за имунитета, край с мен. Федералните ще притиснат Олбъни да се отърве от мен и прокурорът ще го стори. За секунди. Същото ще се случи и с всички, работили по случая, Амелия.

Моят случай…

— Исках да предпазя теб и другите, доколкото е по силите ми. Лон Селито не е споменат в нито един от докладите ми. Рон Пуласки също.

— Обаче някой от нас трябва да свидетелства в съда като експерт… за веществените доказателства — изтъкна Сакс. И разбра: — Линкълн.

— Той е консултант — потвърди Лоръл. — Него не могат да го уволнят.

— Не си давах сметка за това — призна тя. И се извини за реакцията си.

— Не, не, трябваше да споделя стратегията си с теб.

Сакс усети телефона си да вибрира и погледна екранчето. Съобщение от Лон Селито.

А.

Току-що научих. Отстранена си от центъра. Кап. Майърс. Смята, че имаш проблеми със здравето. Изискал е личния ти картон от твоя лекар. Спечелих ти още седмица работа по случая „Морено“, но трябва да се явиш на преглед до 28 май.

Значи това било. Лоръл нямаше нищо общо с отстраняването й. Слава богу, че не беше изтърсила по-рано всичко, което си мислеше. Но в такъв случай откъде Майърс се беше добрал до личния й картон, по дяволите? Не беше изисквала застраховка през управлението. Сама плащаше за прегледите си при ортопеда точно поради тази причина — за да не разбере никой в Централното управление.

— Всичко наред ли е? — попита Лоръл и кимна към телефона.

— Да, разбира се.

В този момент откъм дъното на коридора се разнесе бръмчене. Вратата се отвори и вътре влезе мъж на около трийсет години, атлетичен, облечен с тъмен костюм. Той примигна изненадано, като видя жените в коридора. След това тръгна напред, оглеждайки другите стаи по коридора.

Сакс прекарваше много време тук. Познаваше много от полицаите и надзирателите. И детективите, разбира се. Обаче никога преди не беше виждала този мъж.

Може да беше адвокатът на сексуалния маниак. Но по изражението на Лоръл заключи, че и тя не го познава.

Сакс отново се извърна към прокурорката:

— И аз имам новини. Преди да изляза, получих новини за информатора.

— Така ли?

Сакс й разказа за туристическата снимка и за човека, който пиеше чай, използваше подсладител и явно имаше стомашни проблеми. За евтиния му и странен на цвят костюм. За евентуалната му връзка с военните.

Лоръл зададе въпрос, обаче инстинктите на другата жена се бяха задействали и тя не я слушаше внимателно.

Мъжът, който беше влязъл, пренебрегна стаите за разпити и като че ли целенасочено вървеше към тях.

— Познаваш ли този тип? — прошепна Амелия.

— Не. — Тревогата на детектива видимо притесни и Лоръл.

В съзнанието на Сакс се разигра сценарий, дължащ се на инстинкта й: това не беше Бари Шейлс, него го бяха виждали на снимка, но можеше ли да е НИ 516? Беше внимавала с мобилните телефони, но кой знае на какво е способна НРОС? Възможно е мъжът да я е проследил дотук или пък да е проследил Лоръл. Може би току-що беше убил служителката отвън и сам си беше отворил вратата.

Прецени възможностите за действие. Носеше сгъваемото си ножче, но ако този мъж беше НИ, щеше да е въоръжен. Спомняше си страховитите рани от нож по тялото на Лидия Фостър. Освен това той можеше да носи и пистолет. Трябваше да го допусне по-близо, преди да използва ножа.

Когато доближи, мъжът забави крачка и спря далеч извън обхвата на замаха й. Не можеше да извади ножа и да го размаха, преди той да направи опит да стреля. Гладкото му лице и предпазливите очи се взираха ту в едната, ту в другата.

— Нанс Лоръл?

— Аз съм. Кой сте вие?

Мъжът не възнамеряваше да отговори на въпроса й. Стрелна Сакс с бърз и преценяващ поглед и бръкна в сакото си. Тя се приготви да се хвърли към него, стегна мускули, сви ръцете си в юмруци.

Ще успее ли да се добере до него навреме и да сграбчи ръката му, когато я извади, и да я разтвори?

Приклекна и усети как я прониза болка. След това се приготви да се хвърли напред.

Запита се дали, както бе станало в пресечката, коляното няма отново да й изневери и тя да се просне на пода безпомощна и измъчвана от болка, като по този начин осигури на мъжа цялото необходимо време да накълца и двете.