Джефри Дивър
Професионалистите (57)

57.

Хората се избиваха един друг с огнестрелни оръжия вече повече от хиляда години, обаче криминологичният анализ на оръжията и на куршумите беше относително нова дисциплина.

Вероятно първият случай на нейното приложение беше в Англия в средата на деветнайсети век, когато следователите изтръгнали признание от убиец, след като сравнили куршум с отливката, от която е направен. През 1902 година експертен свидетел (не кой да е, а Оливър Уендъл Холмс) помогнал на прокурорите да осъдят заподозрян, като съпоставили куршум, изследван пробно от оръжието на заподозрения, с гилзата на убийството.

Обаче едва след Калвин Годард, лекар и криминолог, автор на „Съдебна балистика“ от 1925 година, започва истинското развитие на дисциплината. Годард все още е известен като баща на балистиката.

Райм целеше три неща, прилагайки правилата на Годард отпреди деветдесет години. Първо, да идентифицира куршума. Второ, чрез тази информация да определи от какво оръжие е изстрелян той. Трето, да свърже този конкретен куршум с конкретно оръжие, което да бъде проследено до стрелеца, в този случай Бари Шейлс.

Сега екипът се зае с първия от тези въпроси. С куршума.

С ръкавици и маска Сакс отвори найлоновия плик с куршума — безформен издължен къс олово и мед. Разгледа го.

— Непривично заоблен е. Това е необичайно. Първо, голям е — деветнайсет грама и половина.

Куршум с такова тегло е около три четвърти унция. Повечето ловни и бойни оръжия, и дори снайперите стрелят с много по-малки куршуми, около дванайсет грама.

Тя измери куршума с калибромер — плосък метален диск с дупчици с различна големина.

— И е рядък калибър. Голям. Четиристотин и двайсет.

— Не е ли четиристотин и шестнайсет?

Това беше първата му мисъл, когато го видя в Стаята на смъртта. Калибър 416 беше нововъведение в куршумите за пушки, създадено от прочутата „Барет Армс“. Патронът беше разновидност на 50, използван от снайперистите по цял свят. Макар че в някои щати в САЩ 50 бяха забранени за ползване от цивилни, 416 беше законен на повечето места.

— Не, определено е по-голям. — Сакс огледа куршума с микроскоп. — И е сложен. С кух връх и пластмасов връх — видоизменен шпицер.

Не е чудно, че производителите на оръжия започват да прилагат аеродинамиката в производството на боеприпасите някъде по времето, когато се появяват самолетите. Шпицерът — от немската дума за „заострен куршум“ — е разработен за далекобойните пушки. С тази си обтекаема форма той е много точен, но недостатъкът му е, че остава непокътнат, след като удари мишената, и поради това причинява значително по-малко щети от куршумите с тъп или с кух връх, които се размазват в плътта.

Някои производители на оръжие излизат с идеята да поставят остър пластмасов връх на патрон с кух връх. Върхът осигурява аеродинамичното качество на шпицера, обаче се раздробява при удар с мишената и създава възможност куршумът да се разшири.

Точно този вид куршуми беше използвал Бари Шейлс за убийството на Робърт Морено.

И като допълнение към анализа на куршума Сакс добави, че той се стеснява в задната си част като състезателна яхта, за да се намали допълнително загубата на скорост, докато лети във въздуха.

Накрая Сакс обобщи:

— Куршумът е голям, тежък и адски точен. — Кимна към снимката на местопрестъплението от убийството на Морено, проснат на дивана в Стаята на смъртта с кръв и пръснати край него тъкани. — И унищожителен.

Сакс изстърга куршума и анализира част от остатъка от изхвърленото вещество — газа и частиците, които остават след възпламеняването на барута.

— Само най-доброто — каза тя. — Капсулата е 210 с федерално качество, а зарядът е „Ходждън Екстрийм Екструдид“ — изработен за най-силно натоварване. Това е ферари на патроните.

— Кой го произвежда?

Въпросът беше важен.

Обаче проучването по интернет не даде сериозен резултат. Никой от големите производители „Уинчестър“, „Ремингтън“ или „Федерал“ не предлагаше такива патрони, и никой от търговците на дребно нямаше от въпросните патрони. Сакс обаче попадна на споменаване на загадъчните патрони в съмнителни форуми за стрелба и научи, че компания за производство на оръжия в Ню Джърси, „Уокър Дифенс Систъмс“ е вероятният производител. От уебсайта на компанията стана ясно, че макар да не произвеждаше пушки, със сигурност произвеждаше шпицер .420 с пластмасов връх и стеснена задна част.

Сакс погледна към Райм.

— Продават само на армията, на полицията и на федералното правителство.

Първата цел беше изпълнена — бяха установили какво представлява куршумът. Сега екипът трябваше да намери от какво оръжие беше изстрелян той.

— Най-напред — попита Райм — какъв тип е бил снайперът: полуавтоматичен, автоматичен, с надлъжно плъзгане на затвора, с троен изстрел? Какво мислиш, Сакс?

— Снайперистите никога не използват пълна автоматика или троен изстрел — трудно могат да компенсират повтарящия се откат на голямо разстояние. Ако е с плъзгащ се затвор, няма да е стрелял три пъти. Ако първият изстрел не попадне в целта, целта ще е предупредена и ще се укрие. Според мен оръжието е било полуавтоматично.

— Не може да е толкова трудно да го открием — каза Селито. — Сигурно само една или две пушки на света могат да стрелят с такива патрони. Доста са уникални.

— Доста уникални — изсумтя Райм с леден сарказъм. — Все едно да позабременееш.

— Линк — отговори бодро Селито, — някога мислил ли си да преподаваш в средно училище? Сигурен съм, че децата адски ще те харесат.

В основни линии той беше прав, но Райм го знаеше, разбира се. Колкото по-рядък е куршумът, толкова по-малко са оръжията, които стрелят с него. Така ще е по-лесно оръжието да бъде идентифицирано и по-лесно да го проследят до Бари Шейлс.

Двете особености на куршума, които го свързват с оръжието, от което е изстрелян, са калибърът, който вече знаеха, и нарезите.

Всички съвременни огнестрелни оръжия имат спираловидни нарези, които карат патрона да се върти и така да улучва по-точно мишената. Тези нарези се наричат бразди и ги има и на пушките, и на пистолетите. Производителите на оръжия ги използват в различни конфигурации в зависимост от вида на оръжието, от патрона, който трябва да изстреля, и от целта. Въртеливото движение може да изпрати патрона по часовниковата стрелка или обратно на нея, а също така по-бавно или по-бързо в зависимост от това колко пъти патронът се завърта в цевта.

Оглед на куршума показа, че оръжието на Бари Шейлс е завъртало патрона обратно на часовниковата стрелка през двайсет и пет сантиметра.

Райм знаеше, че това е необичайно — обикновено спиралата е по-гъста, в съотношение 1:7 или 1:8.

— Следователно цевта е дълга, нали така? — попита Райм Купър.

— Аха. Много дълга. Странно.

Като се има предвид редкият калибър и набраздяването, обикновено би било лесно да изолират марки полуавтоматични оръжия с такива характеристики. Балистичните бази данни съпоставят цялата тази информация и просто компютърно търсене дава резултати за броени секунди.

Само че в този случай нищо не беше нормално.

Сакс вдигна поглед от компютъра си и каза:

— Нито едно съвпадение. Няма данни за производител на такова оръжие.

— Можем ли да кажем още нещо за оръжието? — попита Райм. — Погледнете снимките от местопрестъплението, тялото на Морено. Вижте дали това няма да ни подскаже нещо.

Лаборантът бутна очилата си още по-нагоре на носа и разгледа снимките. Ако някой можеше да получи прозрение, това беше Мел Купър. Детективът работеше активно в Националната асоциация по разпознаване, която беше на почти сто години и имаше възможно най-високите сертификати, които човек можеше да получи в областта: по криминология, по анализ на следи от гуми и обувки, по съдебна фотография, по пръстови отпечатъци, по латентни отпечатъци, както и по анализ на пръските кръв — личен обект на интерес за Купър и за Райм.

Той разчиташе снимките от местопрестъпление, както лекар разчита рентгенова снимка. И ето че сега каза:

— А, погледнете това, вижте как се е разляло. — Докосна снимката, като показа кръвта и късчетата плът и кост по дивана и на пода зад него. — Стрелял е от две хиляди метра, нали?

— Приблизително — каза Райм.

— Амелия, каква обикновено е скоростта на толкова голям куршум?

Тя вдигна рамене:

— Излита от дулото с осемстотин и двайсет метра в секунда най-много. Скоростта при удар? Бих казала максимум петстотин и петдесет метра в секунда.

Купър поклати глава.

— Този куршум е летял с повече от деветстотин метра в секунда, когато е уцелил Морено.

— Наистина ли? — възкликна Сакс.

— Напълно съм сигурен.

— Бързо, много бързо. Което потвърждава, че пушката е имала много дълга цев и куршумът е бил много мощен. Обикновено куршум с тези размери има около двайсет и седем грама взривател. Обаче за тази скорост допускам два пъти повече, а това означава подсилена цевна кутия.

Цевната кутия е онази част от оръжието, която държи патрона за стрелба. Тя е по-дебела от цевта, за да издържа на напрежението от разширяващите се газове, така че оръжието да не се взриви, когато стрелецът дръпне спусъка.

— Някакви изводи?

— Да — каза Сакс. — Този Бари Шейлс или някой от НРОС е направил снайпера сам.

Райм се свъси.

— Значи няма начин да проследим продажба или сериен номер на оръжието до НРОС или до Шейлс. По дяволите!

Третата му цел, да свърже куршума с Шейлс чрез оръжието, току-що се беше усложнила значително.

— Все още чакаме информационните служби да се произнесат след събирането на данни. Може би ще намерят сведения, че Шейлс е купувал отделни части или инструменти.

— Е, да видим какво ще ни каже гилзата — сви рамене Райм. — Мел, какви са отпечатъците?

Всъщност отпечатъците от пръсти се съхраняват след полета на куршума във въздуха, през тяло и дори понякога през стена.

Стига Бари Шейлс да беше докоснал куршума с пръсти. Което надали бе станало. Сакс си беше сложила предпазни очила и оглеждаше куршума на лампа с ултравиолетова светлина.

— Няма.

— А микроследи?

Сега пък Купър изследваше куршума.

— Малко стъклен прах от прозореца. — След това отстрани с пинцети миниатюрни частици от материала. Внимателно ги разгледа под микроскоп.

— Растителност — заключи Райм, гледайки екрана.

— Да, точно така — съгласи се лаборантът. И пусна химически анализ. — Урушиол. Алерген, който дразни кожата. — Вдигна поглед. — Отровен бръшлян, отровен дъб?

— А, отровното дърво. Пред прозореца на Стаята на смъртта. Куршумът явно е минал през някое листо, преди да улучи Морено.

Лаборантът намери и влакно като влакната от ризата на Морено, а също следи от кръв, които съвпадаха с кръвната група на активиста.

— Освен това и изхвърленото вещество по куршума няма нищо друго.

Райм обърна новата си инвалидна количка към дъската с уликите.

— Рон, може ли да актуализираш опуса си със своя красив почерк от католическото училище? Трябва ми оптика към голямата картина — додаде той, неуспял да се въздържи от употребата на малко жаргон в отсъствието на великия им отсъстващ водач, капитан Бил Майърс.