Джефри Дивър
Професионалистите (47)

47.

Кабинетът на заместник-комисаря в управлението на бахамската полиция беше пищно запуснат, по-скоро приличаше на жилищно, отколкото на работно помещение.

Стаята излъчваше колониална атмосфера, от която Райм тутакси се почувства като у дома си. Собственото му работно място, лабораторията в салона, беше от викторианската епоха. Тук обаче, макар сградата на управлението да беше по-нова, кабинетът на комисар Макферсън беше обзаведен в стила на по-ранна епоха — тапициран с кретон диван, леген за вода и кана, голям дъбов шкаф, лампи с жълти абажури, а на стената висяха картини на мъже, които сигурно бяха губернатори или нещо подобно. Няколко парадни униформи — едната безукорно бяла, а другата тъмносиня — висяха строго на закачалки.

Имаше и модерни щрихи: очукани сиви кантонерки, три мобилни телефона върху практично бюро и два внушителни компютъра. Почти цялата стена беше заета от подробна карта на остров Ню Провидънс.

Местният климат беше горещ — климатикът се мъчеше — а влажността беше висока. Райм реши, че Макферсън държи прозорците отворени през повечето време и е охладил помещението специално за посетителите си тази сутрин. Изводът му потвърди още един посетител — хамелеонът, застинал на рамката на прозореца.

Едрият мъж с изгладени панталони в цвят каки се изправи и внимателно се ръкува с Райм.

— Добре ли сте, капитан Райм.

— Да. Просто имах нужда от малко почивка.

— Отлично.

Комисарят се ръкува и с Пуласки, и с Том. След малко в стаята неуверено пристъпи Майкъл Поатие. Всички се поздравиха.

Заместник-комисарят седна, изведнъж стана съвсем делови и изгледа Райм с присвити и съсредоточени очи.

— А сега, студентката. Ако обичате, господине. Казахте, че е убийство.

— Определено е убита преднамерено — каза той. — Било е предварително планирано. И според мен е била бита, преди да умре.

— Бита ли? — наклони глава Поатие.

— Ключът е бижуто й — поясни криминалистът. — На снимките от местопрестъплението забелязах, че гривните й, часовникът, пръстените на ръцете и краката са златни. Обаче колието й беше от сребърни листенца. Стори ми се странно да смесва така бижутата.

— Защо? — поде комисарят, но после замълча.

Райм се намръщи, че го прекъсват.

— Мисля, че нападателят й я е пребил и е искал да прикрие този факт. След като приключил, й сложил колието и я удавил. Знаел е, че рибите ще бъдат привлечени от лъскавия метал — четох за това по време на полета за насам. Допускам, че го има във всички пътеводители: предупреждение към хората да не носят лъскави неща. Среброто е особено привлекателно, защото прилича на рибешки люспи повече от златото. Рибите са отстранили следите от побоя, защото са изгризали по-голямата част от кожата на лицето. Става ясно, че убиецът й е планирал всичко предварително, защото е носел колието.

— Защо ще го прави? — попита Поатие. — Нямаше данни за сексуално насилие.

— Може би за отмъщение. Хрумнаха ми някои неща, които може да ни отведат още по-напред. Трябва да поговорим с патолога. Бих искал да видя кръвните изследвания на студентката. — Комисарят продължи да се взира в Райм, затова криминалистът му каза: — На този етап ще е полезно да получим тези сведения.

— Да, разбира се. — Макферсън вдигна слушалката на телефона върху бюрото си и се обади. Поговори явно със служител или помощник и каза: — Не ме интересува дали в момента прави аутопсия. Тялото пак ще си е мъртво, когато се върне. Извикай го.

След кратка пауза той поднови разговора си. Погледна Райм и отдалечи телефона от ухото си.

— Резултатите са готови. Докладът е пред патолога.

— Какво е съдържанието на алкохол в кръвта? — попита Райм.

Въпросът беше зададен. И после:

— Нула цяло и седем.

— Не е точно пияна според закона, но…

— Какво е пила?

— В колата й намерихме ром „Бакарди“, осемдесет градуса, и кока-кола. И двете отворени.

— Диетична или обикновена кола?

— Обикновена.

След това Райм каза на Макферсън:

— Попитайте патолога какво е нивото на глюкозата след смъртта. Искам концентрацията в стъкловидното тяло. — И поясни: — Там няма гликолитични ензими.

Макферсън го зяпна. Всъщност всички в стаята го зяпнаха.

Райм продължи нетърпеливо:

— Искам нивата на глюкозата от течността в стъкловидното тяло на окото й. Стандартна процедура. Сигурен съм, че правят изследването.

Комисарят постави въпроса. Отговорът гласеше 4,2 милиграма на децилитър.

— В ниската нормална граница — усмихна се криминалистът. — Знаех си, че не е пила за развлечение. Ако е смесила кока-кола с ром, нивото щеше да е по-високо. Убиецът я е принудил да погълне известно количество ром чисто, после просто е оставил бутилката с безалкохолното отворена, за да изглежда, че ги е смесвала. — Райм отново се обърна към заместник-комисаря: — Тест за наркотици?

Зададен бе поредният въпрос.

— Отрицателен за всичко.

— Добре — въодушевено отбеляза Райм. — Напредваме. Сега трябва да видим какво е работила.

— Била е продавачка на половин ден в Насау — отговори Поатие.

— Не, не тази работа. Имам предвид работата й като проститутка.

— Моля? Откъде знаете?

— От снимките — погледна той към Поатие, — които ми показа на айпада си. На ръката й имаше много следи от игла. След като в кръвта й няма следи от наркотици или други медикаменти, откъде са следите? Не може да е инсулин — диабетиците не се инжектират венозно. Не, вероятно — само вероятно, обърнете внимание, не съм сигурен — редовно си е правила кръвни изследвания за болести, предавани по полов път.

— Проститутка. — Комисарят явно беше доволен от това. В крайна сметка американката, умряла в неговата юрисдикция, не беше невинна студентка.

— Можете да затворите — погледна Райм към телефона, увиснал като неподвижно махало.

Макферсън затвори, след като рязко си взе довиждане с патолога.

— Е, каква е следващата ни стъпка? — попита Поатие.

— Да открием къде е работила жената и откъде е намирала клиентите си — отговори Пуласки.

Райм кимна:

— Да. Сигурно така се е запознала е убиеца си. Златните бижута бяха скъпи и хубави. Била е в добра форма, здрава. Лицето й е красиво. Надали е била улична проститутка. Потърсете в портфейла й бележки от кредитни карти. Ще видим къде е пиела коктейлите си.

Комисарят кимна на Майкъл Поатие, който звънна някъде — вероятно в хранилището за веществени доказателства или на някой детектив.

Младият полицай проведе дълъг разговор и после затвори.

— Е, това е интересно — оповести Поатие. — Има две бележки от бара в…

Нещо в тона му накара Райм да изрече:

— „Саут Коув Ин“!

— Точно така. Как се досетихте?

Райм не отговори, а дълго се взира през прозореца.

— Как се казваше момичето? — попита.

— Анет. Анет Бодел.

— Е, имам добри новини и за двама ни, комисар Макферсън. За вас: убиецът на госпожица Бодел не е местен, а е американец — което е добър пиар за страната ви. А за мен: мисля, че открих връзка със случая на Морено. За едно грешах обаче — тя е била изтезавана. Според мен обаче е използвал нож, а не юмруци, разрязал е бузата, носа или езика й.

— Откъде знаете? — попита Макферсън.

— Още не го знам, но го намирам за вероятно. Моята сътрудничка в Ню Йорк ми съобщи за човек, който елиминира свидетели по случая и е специалист по ножовете. Не е снайперистът. Допускам, че е помощният екип на снайпериста и че е американецът, който на осми май е бил в хотела и е събирал сведения за апартамента на Морено и за телохранителя му. Вероятно е срещнал Анет в бара, използвал я е да получи информация и после си е заминал заедно със снайпериста след стрелбата. Обаче когато научил за разследването, се върнал два дни по-късно, в понеделник, изтезавал я, за да разбере дали тя е казала на някого за него, и после я е убил.

— Трябва да огледаме плажа, където е била намерена, трябва отново да го претърсим — това е местопрестъплението — отбеляза Пуласки.

Комисарят погледна към Поатие, който поклати глава:

— Този човек е умен, сър. Убил я е по време на отлива. Мястото е на метър и половина под водата.

— Наистина е умен. — Райм погледна заместник-комисаря. — Доказателствата, с които разполагаме, почти сигурно сочат, че Робърт Морено е убит от снайперист, нает от американското правителство, и че партньорът му или поне някой от същата организация разчиства след него, в това число убива и госпожица Бодел в Насау. Тази информация много скоро ще стане публично достояние. Можете да се придържате към версията, че зад убийството стои венецуелски наркокартел, и да пренебрегвате американската връзка. Но така ще изглежда, че участвате в прикриването. Или пък можете да ни помогнете да открием стрелеца и помощника му.

— Господин комисар, трябва да знаете, че човекът, разпоредил убийствата, вероятно е надхвърлил правомощията си — намеси се Пуласки. — Ако ни помогнете да открием извършителите, това няма да разстрои Вашингтон толкова, колкото си мислите.

„Отлична намеса“ — помисли си Райм.

— Ще изпратя криминолози да потърсят укритието на снайпериста. — Макферсън извърна широкото си лице към Майкъл Поатие. — Ефрейтор, придружете капитан Райм и сътрудниците му до „Саут Коув Ин“ за повторен оглед на местопрестъплението на Морено. Оказвайте им пълно съдействие. Ясно ли е?

— Да, сър.

След това комисарят се обърна към Райм:

— Ще уредя да ви бъдат предоставени докладите от местопрестъплението и от аутопсията. Веществените доказателства също. И тях ще искате, нали?

— Да, веществените доказателства. Много бих искал да ги видя — потвърди Райм и едва се сдържа да не добави, че е крайно време да ги получи.