Джефри Дивър
Професионалистите (24)

24.

Райм отиде с количката си от предната дневна на градската си къща до мраморното входно антре.

Доктор Вик Барингтън, специалистът по гръбначната травма на Райм, го последва навън и Том затвори вратата към стаята и се присъедини към тях. Домашните посещения на специалист бяха от друга епоха и дори от друго измерение, но когато травмата е толкова голяма, че е по-лесно планината да отиде при Мохамед, тогава много добри лекари правеха точно това.

Барингтън обаче беше нетрадиционен в редица отношения. Черната му чанта беше раничка „Найк“, а от болницата беше дошъл с колело.

— Благодаря, че идвате толкова рано — каза Линкълн на лекаря.

Беше шест и половина сутринта.

Райм харесваше този човек и реши да не го съди, и да не пита какво е било толкова „спешно“ и кое е било нещото, заради което се бе наложило да отмени вчерашната им уговорка. Би въртял на шиш всеки друг лекар.

Барингтън току-що беше приключил последната група изследвания преди операцията, насрочена за двайсет и шести май.

— Ще взема кръвните изследвания и ще погледна резултатите, но не виждам никакви признаци за промяна от последната седмица. Кръвното налягане е нормално.

Това беше най-големият враг на пациентите със сериозно увреждане на гръбначния стълб — пристъп на автономна дисрефлексия можеше да предизвика покачване на кръвното налягане за броени минути и да доведе до удар и смърт, ако лекар или болногледач не реагира незабавно.

— Белодробният капацитет се подобрява след всеки преглед и съм готов да се обзаложа, че си по-силен от мен.

Барингтън не увърташе и когато Райм зададе следващия въпрос, знаеше, че ще получи честен отговор.

— Какви са шансовете ми?

— Лявата ти ръка отново да функционира ли? Близо до стоте процента. Присадките на сухожилия и електродите са доста сигурна работа…

— Нямах това предвид. Питам дали ще оживея след операцията, дали няма да се появят някакви катаклизмени пречки.

— А, това е малко по-различно. Тук ти давам деветдесет процента.

Райм се замисли. Хирургията не можеше да направи нищо за краката му, нищичко не можеше да поправи това, поне през следващите пет или десет години. Обаче той беше убеден, че за хората с увреждания нормалната работа с ръцете е ключът към нормалния живот. Никой не обръща особено внимание на хората в инвалидни колички, ако могат да вземат нож или вилица, или да се ръкуват. Обаче ако някой трябва да ви храни и да ви бърше брадичката, дори присъствието ви предизвиква неудобство като пръски кал.

А онези, които не отместват поглед, ви удостояват със състрадателни погледи. Клетият, клетият!

Деветдесет процента… разумен процент да си върнеш огромна част от живота.

— Да го направим — каза Райм.

— Ако нещо в кръвните изследвания ме тревожи, ще ти кажа, но не го очаквам. Датата остава двайсет и шести май. Седмица след това можеш да започнеш рехабилитация.

Линкълн се ръкува с лекаря и после, докато той се отправяше към вратата, криминалистът каза:

— А, има едно нещо. Може ли предната нощ да пийна едно-две?

— Линкълн — обади се Том, — трябва да си в най-добрата си форма за операцията.

— Искам и настроението ми да е добро — промърмори той.

Лекарят изглежда се замисли.

— Не се препоръчва прием на алкохол четирийсет и осем часа преди подобна процедура… Но строгото правило гласи: в корема не трябва да има нищо след полунощ преди операцията. Какво става преди това не ме интересува особено.

— Благодаря ви, докторе.

След като той си тръгна, Райм отиде в лабораторията, където огледа белите дъски. Сакс приключваше с доклада на наученото от Поатие предната вечер. Редактираше информацията, като използваше по-дебел маркер, за да представи по-новите данни.

Той се взира в дъските известно време. После се провикна:

— Том!

— Тук съм.

— Мислех, че си в кухнята.

— Е, не съм. Тук съм. Какво искаш?

— Искам да проведеш няколко телефонни разговора.

— С удоволствие — отвърна болногледачът му. — Но си мислех, че на теб ще ти е приятно сам да го направиш. — И погледна към функциониращата ръка на Райм.

— Обичам да провеждам телефонни разговори, обаче мразя да ме оставят на изчакване. А имам усещането, че точно това ще ми се случи.

— Значи сега съм сурогатният ти изчакващ на телефона — каза Том.

Линкълн се замисли и отговори:

— Интересна формулировка, но немного точна.

УБИЙСТВОТО НА РОБЪРТ МОРЕНО

Почернените букви означават актуални данни

— Местопрестъпление 1.

— апартамент 1200, „Саут Коув Ин“, остров Ню Провидънс, Бахамите (Стаята на смъртта).

— 9 май.

— Жертва 1: Робърт Морено.

— ПС: единствена огнестрелна рана в гърдите.

— Допълнителна информация: Морено, 38 г., американски гражданин, емигрант, живее във Венецуела. Силно антиамерикански настроен. Псевдоним: Пратеник на истината. Планира „да изчезне яко дим“ на 24 май. Вероятна връзка с терористичен инцидент в Мексико на 13 май, твърди се, че търсел някой „да ги вдигне във въздуха“ на този ден.

— Прекарал три дни в Ню Йорк от 30 април до 2 май. Цел?

— 1 май, използва „Елитни лимузини“.

— Шофьор Таш Фарада. (Обичайният му шофьор Влад Николов бил болен. Опитваме се да го открием.)

— Ликвидира сметката си в „Американ Индипендънт Банк енд Тръст“, вероятно и в други банки.

— Взема жена на име Лидия от кръстовището на Лексингтън авеню и Петдесет и втора, тя го придружава цял ден. Проститутка? Плаща й пари? Проверка за установяване на самоличност.

— Причина за антиамериканските настроения: най-добрият му приятел е убит по време на нахлуването в Панама през 1998 г.

— Последно пътуване на Морено до САЩ. Повече няма да идва.

— Среща на Уолстрийт. Цел? Място?

— Втора жертва: Едуардо де ла Руа.

— ПС: Кръвозагуба. Порязване на стъкла, разлетели се след изстрел.

— Допълнителна информация: журналист, интервюиращ Морено. Роден в Пуерто Рико, живее в Аржентина.

— Трета жертва: Симон Флорес.

— ПС: Кръвозагуба. Порязване от стъкла, разлетели се след изстрел.

— Допълнителна информация: телохранител на Морено. Бразилец, живее във Венецуела.

— Първи заподозрян: Шрив Мецгър.

— Директор на Националната разузнавателна и оперативна служба.

Психически неуравновесен? Проблеми с гнева.

— Манипулира улики, за да оторизира Заповед за специална задача?

— Разведен. Завършил право в Йейл.

— Втори заподозрян: Снайперист.

— Кодово име: Дон Брънс.

— Информационните служби проверяват Брънс.

— Отрицателни резултати.

— Вероятно сам в „Саут Коув Ин“, 8 май. Бял мъж, около трийсет и пет годишен, късо подстриган, светлокестенява коса, американски акцент, слаб, но атлетичен. Изглежда „военен“. Разпитва за Морено.

— Вероятно индивид с американски акцент, който се обажда в „Саут Коув Ин“ на 7 май, за да се увери в пристигането на Морено. Обаждането е с американски код.

— Получен запис на гласа.

— Доклад от местопрестъплението, доклад от аутопсията, предстои получаването на други подробности.

— Слухове, че наркокартели стоят зад престъплението. Слабо вероятно.

— Второ местопрестъпление:

— Укритие на снайперист Дон Бърнс, на около двеста метра от стаята на смъртта, остров Ню Провидънс, Бахамски острови.

— 9 май.

— Предстои получаването на доклад от местопрестъплението.

— Допълнително разследване.

— Установяване на самоличността на информатора.

— Неизвестен заподозрян, издал Заповедта за специална задача.

— Изпратена чрез анонимен имейл.

— Проследена през Тайван до Румъния и Швеция. Изпратен от района на Ню Йорк чрез обществен безжичен интернет, не е използван правителствен сървър.

— Използван стар компютър, вероятно отпреди десет години, айбук, или модел мида, в два цвята (напр. зелено и оранжево), или традиционен модел, графитен, но много по-дебел от днешните лаптопи.

— Светъл седан преследва дет. А. Сакс.

— Моделът и марката не са установени.