Джоан Харис
Руническа светлина (72)

4

Перт седна на пода на килията и обмисли положението. Като цяло нещата не изглеждаха добре. Килията беше квадрат със страни от по шест стъпки и кирпичени стени, нямаше прозорци, беше тъмна и миришеше така, сякаш нещо е умряло вътре. Перт кисело си каза, че това най-вероятно е предишният обитател на килията и засега шансовете за оцеляването на настоящия не изглеждаха никак обещаващи.

Той оформи руната Бяркан и огледа. В началото тя не разкри нищо повече от онова, което носът на Перт вече му беше подсказал, но после той забеляза Стареца. Загадъчният предмет, който беше първопричината да се озове тук, блестеше с руническа светлина и обвързващи руни, а синьото му сърце светеше като кълбо, изтъкано от нишки звездна светлина.

Той го докосна с окованите си ръце. Главата беше топла на пипане, сякаш е била загрята от слънцето. При допира му тя стана по-ярка и там, където пръстите му бяха притиснали скалата, се появи сияние с розов оттенък. Той отдръпна ръце и сиянието намаля. Докосна отново камъка и сиянието се завърна.

Перт. Перт.

Този глас. Този шепнещ глас. Мислеше, че му се е причуло. Какво, в името на Световете, беше откраднал?

Отново погледна към Стареца през кръга, образуван от палеца и показалеца си. Не приличаше на никой скъпоценен камък, който беше виждал някога, макар гарваните да го бяха нарекли съкровище. Но те също го бяха нарекли и роб и сега Перт разбра какво са имали предвид — нечие съзнание беше хванато в капана на скалата, нещо, което нашепваше в мислите му…

ПЕРТ! НЯМАМЕ ВРЕМЕ ЗА ТОВА!

Той отдръпна ръце така, сякаш камъкът го е изгорил. Гласът в съзнанието му беше силен — много по-силен — щом сложеше ръце върху скалата. Когато ги отдръпнеше, гласът отново се превръщаше в тихо и успокоително бърборене.

Перт. Чуй ме, Перт.

Той внимателно протегна ръце. Докосна камъка с върховете на пръстите си. Хванатото в капан синьо сърце отново запулсира в мрежата си от руническа светлина.

— Благодаря на боговете за това — каза гласът с нотка на раздразнение. — В случай че не си забелязал, и двамата не разполагаме с много време. Сега искам да ме изслушаш…

— Почакай — прекъсна го Перт. — А аз какво ще получа за това?

Откъм скалата се разнесе тих смях.

— Ще получиш шанса да ме слушаш. Какво искаш? Три желания ли?

— Ами…

— Говорим за Рагнарьок. Войната между Реда и Хаоса. Шансът да направим Световете по-добри…

— Чудесно — отбеляза Перт, — но аз какво печеля от всичко това?

— Богове, звучиш като брат ми — въздъхна Старецът и добави: — Много добре. Направи каквото ти заръчам и аз ще ти дам онова, което сърцето ти най-много желае. Съгласен ли си? Това достатъчно ли е, за да изкуши алчната ти дребна душица?

— Ще свърши работа — сви рамене Перт. — Но те предупреждавам, че душата ми може и да е дребна, но цената ми…

— Разбрано — съгласи се Старецът. — Безгранично богатство. Безкрайно могъщество. Руни, с които да очароваш всяка жена — или мъж. Силни усещания. Свобода…

— Свобода? — повтори Перт.

Старецът проблесна.

— Разбира се — отвърна той. — Ела по-близо, Перт, и слушай…