Джеймс Патерсън
Кръстосан огън (95)

93.

Толкова съм свикнал да чувам звъна на телефона си по всяко време на деня и нощта, та посегнах към нощното шкафче, преди да осъзная, че звъни телефонът на Бри, а не моят. Часовникът до леглото показваше 04:21. Мили боже, сега пък какво?

— Стоун — чух я да казва в тъмното. — Кой се обажда?

Секунда по-късно вече седеше в леглото. Когато включи нощната лампа, телефонът бе долепен до гърдите й, а тя прошепна едва чуто:

— Кайл Крейг.

Скочих като попарен. Когато взех телефона, Кайл продължаваше да говори.

— Бри, скъпа? Там ли си?

Ако беше пред мен, сигурно щях да го убия, без да се замисля. Ала положих усилия да запазя самообладание и да овладея емоциите си.

— Кайл, Алекс е. Никога повече не се обаждай на този номер — казах аз и затворих.

Долната челюст на Бри увисна, съвсем буквално.

— Какво беше това? — попита. — Защо го направи?

— Трябваше да му поставя граница. Не мога непрекъснато да му позволявам да определя нравилата.

— Мислиш ли, че ще се обади пак?

— Е, ако не се обади, двамата с теб ще спечелим още малко сън — казах.

Нещо се бе променило в мен. Нямах намерение да играя тази игра вечно. Просто не можех.

Няколко секунди по-късно звънна моят мобилен телефон.

— Какво искаш? — просъсках в слушалката.

— Бри така и не отговори на въпроса ми — каза Кайл. — Попитах я как върви сватбената подготовка. Реших, че това е по-скоро нейна грижа, отколкото твоя.

— Не — скастрих го. — Ти просто искаше да ни уплашиш.

Той се засмя почти приятелски.

— И успях ли?

— Затварям, Кайл.

— Чакай! — каза той. — Има още нещо. Важно е, иначе не бих се обадил толкова рано.

Не попитах какво е. Всъщност щях да затворя така или иначе, но той продължи да говори.

— Имам годежен подарък за теб — каза. — Нещо такова. Щом ви позволявам да се ожените и прочее. Приготвил съм ти нещичко, което да облекчи натоварения ти график, за да обърнеш повече внимание на красивата бъдеща булка.

Сърцето ми се сви. Трябваше да разбера какво е.

— Кайл? Какво си направил?

— Е, ако ти кажа, това ще развали изненадата, не мислиш ли? Двайсет и девета и „Кей стрийт“, североизточния ъгъл. Няма да е зле да побързаш.