Джеймс Патерсън
Кръстосан огън (89)

87.

Когато пристигнах в Сектора за анализ на пръстови отпечатъци, вътре цареше пълна тишина. Единственият човек в лабораторията бе от цивилния персонал, Бърни Стрингър, наричан от всички Стрингс. От слушалките на айпода му се чуваше хеви метъл, докато работеше.

— Надявам се, че не е нещо спешно! — извика той и чак тогава измъкна едната слушалка от ухото си. — Спуквам си задника от бързане с едни наркотици.

На работния плот до него имаше две пълни кутии с предметни стъкла.

— Искам да снемем отпечатъци от това тук — казах аз и му показах кутийката от кока-кола.

— Тази вечер? — попита той.

— Да. Всъщност веднага.

— Оправяй се сам, човече. Цианоакрилатът е в чекмеджето до камерата.

Нямах нищо против. Обичам да работя в лабораторията, когато ми се удаде възможност. Това ме кара да се чувствам по-умен, макар че снемането на отпечатъци е криминалистика за начинаещи.

Приближих се до камерата за опушване и поставих кутийката вътре. После сложих няколко капки цианоакрилат — което всъщност е просто вид лепило — в чинийка и запечатах отвора, за да се загрее за известно време.

След около петнайсет минути разполагах с чудесен комплект от четири отпечатъка върху повърхността на кутийката. Имаше и следа от лапата на Сампсън, но тя лесно се разпознаваше, предвид огромния размер.

Върху онези, които ми трябваха, нанесох черен прах с дактилоскопна четка и направих няколко снимки за всеки случай.

След това остана само да ги сваля с прозрачно тиксо и да ги залепя върху хартия за сканиране.

— Ей, Стрингс! — извиках. — Мога ли да използвам твоя профил в системата?

— Давай, мой човек! Паролата е г-о-л-я-м-з-а-д-н-и-к.

— Ама разбира се — казах.

— Ъ? Какво каза?

— Нищо.

Вкарах сканираните отпечатъци в компютъра и зачаках. Половин час по-късно системата за разпознаване на пръстови отпечатъци даде четири възможни съвпадения. В повечето случаи окончателното сравняване се прави с човешко око, което е добре. Това спомага за запазването на човешкия фактор в процеса.

Не ми отне много време да отсея един от четирите отпечатъка.

Дъгообразният мотив върху показалеца на човека бе доста характерен и изпъкваше сред плетеницата от гънки.

След няколко удара по клавиатурата името му се появи на екрана заедно с досието му.

Станислав Вайда.

Това обясняваше акцента. Бе арестуван само веднъж, преди година и половина, по обвинение за битово насилие в Колидж Парк, Мериленд. На пръв поглед — дребна работа.

А всъщност току-що се бях натъкнал на убиец.