Джеймс Патерсън
Кръстосан огън (79)

77.

Проблемът с новите отпечатъци от Ню Джърси се състоеше в това, че нямах с какво да ги сравня. Липсваха криминални досиета и съответно нямаше никакъв начин да разбера дали всички отпечатъци принадлежаха на същия човек, или не.

Замислих се за предложението на Макс Сийгъл за помощ от онзи ден. С ресурсите на Бюрото той може би щеше да свърши много повече работа от детектив Скот Кауън. Ала още не се чувствах готов за подобна стъпка.

Вместо това потърсих отново Карл Фрилендър от отдел „Криминални разследвания“ на Военна полиция. Реших, че ще е по-добре да се придържам към добре познатото старо, макар че той се намираше в другия край на света и вероятно вече му призляваше от обажданията ми.

— Два пъти за един месец, Алекс? Ще се наложи да те снабдим със служебна карта — каза той. — Кажи какво мога да направя за вас.

— Междувременно ти дължа още едно питие. Освен това е много вероятно да преследвам същия призрак като предишния път, но искам да съм сигурен. Имам още шест отпечатъка, които искам да проверя в цивилната база данни. Може всичките да са на един човек, но може и да не са.

Кауън се оказа прав за качеството на отпечатъците. Стандартът на Вашингтонската полиция е тринайсет точки, което означава всяко място, на което завършва гънка или издатина или се пресича с друга гънка или издатина. Ако два отпечатъка се събират в тринайсет или повече от тези места, това е статистическо съвпадение, а аз имах на разположение сканираните снимки на половин дузина качествени отпечатъци.

Карл ми каза да му ги изпратя и да очаквам резултата след около час.

Обади ми се петдесет минути по-късно, точно както обеща.

— Ами, новината е едновременно и добра, и лоша — започна той. — Два от шестте отпечатъка, които ми изпрати, се оказаха военни. Оставени са от показалеца и средния пръст на Стивън Хенеси, служил в специалните въоръжени сили на САЩ „Делта Форс“, в периода между 1989 — 2002 г.

— „Делта Форс“? Ето че имаме червен флаг — казах.

— Аха, човекът е участвал във военните действия в Панама, в операция „Пустинна буря“, в Сомалия, и — обърни внимание — е преминал обучение по стрелба с дългостволно оръжие за сухопътните сили в Кундиз. Това вече е дяволски правдоподобна характеристика за снайперист.

Почувствах се така, сякаш монетният ми игрален автомат току-що е улучил три седмици. С почти стопроцентова сигурност можех да кажа, че сме открили втория стрелец и дори знаем името му.

— А последният му известен адрес? — попитах. — Знаем ли къде е Хенеси в момента?

— Да, това е лошата част от новината — отвърна Карл. — Гробище „Кейв Хил“ в Луисвил, Кентъки. Хенеси е мъртъв от години, Алекс.