Джеймс Патерсън
Кръстосан огън (60)

58.

Познавах Сара Уилсън от двайсет години, ако не и повече. Тя и първата ми съпруга Мария бяха състудентки в „Джорджтаун“, деляха стая в общежитието и останаха добри приятелки до смъртта на Мария. После останаха само картичките за Коледа и редките възможности да се видим, но Сара ме прегърна за поздрав още щом ме видя, а Сампсън помнеше по име — и малкото име, и фамилията.

Миниатюрният й кабинет се намираше в корпус на университета „Хауърд“, с прозаичното наименование Академичен консултативен център — сграда Б. Беше претъпкан с книги, наредени върху лавици до тавана, голямо разхвърляно бюро — точно като моето — и огромно бяло табло, покрито с математически символи, изписани с различни цветове маркери.

Сампсън приседна на перваза, а аз се настаних на единствения стол за посетители.

— Знам, че ти предстоят изпити и вероятно ти е напрегнато — започнах. — Благодаря ти, че се съгласи да ни приемеш.

— Ще се радвам да помогна, Алекс. Ако изобщо мога да помогна? — Тя сложи очилата си и сведе поглед към листа, който й подадох, с числата и уравнението, преписани от трупа на жертвата. Носехме и снимков материал от местопрестъплението, но не възнамерявахме да показваме кървавите подробности, освен ако не се наложеше.

Още щом погледна написаното, Сара посочи към по-сложната конфигурация.

— Дзета-функцията на Риман — обясни тя. Говореше за онова, което същата сутрин видяхме издълбано върху гърба на Джон Доу. — Това е теоретична математика. Това наистина ли има нещо общо с някой от вашите случаи?

Сампсън кимна.

— Без да навлизам в твърде много подробности… чудим се защо някой би занимавал ума си с това. Може би е маниакален интерес.

— То занимава умовете на много хора, включително и моя — каза тя. — Дзета е същината на хипотезата на Риман, която се смята за най-голямата нерешена математическа задача днес. През 2000 г. институтът „Клей“ обяви награда от един милион долара за този, който успее да я докаже.

— Извинявай… да докаже какво? — попитах. — Не забравяй, че говориш с двама абсолютни аматьори в областта на алгебрата.

Сара изпъна гръб и започна отначало.

— В общи линии става въпрос за описване на честотата и разпределението на всички прости числа до безкрайност — и точно това я прави толкова трудна. Хипотезата е проверявана до първия милиард и половина вероятности, но после човек си задава въпроса: какво е един милиард в сравнение с цяла безкрайност?

— Аха, точно този въпрос си зададох и аз — обади се Сампсън със сериозно изражение на лицето.

Сара се засмя. Изглеждаше почти непроменена от времето, когато брояхме монетите в джобовете си, за да си купим бира. Същата усмивка, същата дълга коса, спускаща се свободно по гърба й.

— А другите две групи числа? — попитах. Онези, които бяха издълбани върху челата на жертвите.

Сара сведе поглед за миг, после се обърна към лаптопа си и въведе по памет числата в Google.

— Аха, сто. Така и предположих. 42-ро и 43-то от мерсеновите числа. Две от най-големите прости числа, открити до този момент.

Записах набързо част от информацията, макар да нямах представа какво точно пиша.

— Добре, следващият въпрос — казах. — И какво от това?

— Какво от това?

— Да приемем, че някой ден някой ще докаже хипотезата на Риман. Какво става после? Толкова ли е важно? Каква е причината?

Сара претегли наум въпросите, преди да отговори.

— Важно е поради две причини, предполагам. Естествено, има някои практически приложения. Криптографията например би могла да постигне революционни успехи с помощта на нещо такова. Писането на кодове и тяхното разгадаване ще се превърне в съвсем различно занимание. Може би вашият математик — който и да е той — има точно това предвид.

— А втората причина? — попитах.

Тя сви рамене.

— Заради самото предизвикателство. Това е един теоретичен връх Еверест — с тази разлика, че Еверест вече е покорен. А това тук не е правено никога. Самият Риман е получил нервно разстройство, а онзи Джон Наш от филма… „Красив ум“? Той е бил маниакално обсебен от тази хипотеза.

Сара се наведе напред в стола си и вдигна листа с числата, за да можем да ги виждаме.

— Нека го формулирам така — обобщи тя. — Ако търсите нещо, което наистина би могло да подлуди един математик, това тук е много добра отправна точка. Това ли правите, Алекс? Търсите луд математик?