Джеймс Патерсън
Кръстосан огън (52)

50.

Когато най-после пристигнах в „Хувър Билдинг“ за срещата си в пет и половина, минаваше шест и петнайсет. Регистрирах се и взех асансьора.

Центърът за обмен и анализ на информация, където работеше агент Пател, би могъл да бъде навсякъде в корпоративна Америка, с грозния си лабиринт от кафеникаво — морави служебни кабинки, ниски тавани и луминесцентни лампи. Единствената разлика се състоеше в огромното количество компютри — поне една вътрешна и две външни машини на всяко бюро. Но истинското високотехнологично оборудване — огромните сървъри и наблюдателни платформи — се намираше някъде другаде на етажа, зад затворени врати.

Пател подскочи, когато почуках по ниската стена на работното й място.

— Алекс! Господи! Изплаши ме.

— Съжалявам — извиних се, — че те изплаших и че закъснях толкова много. Предполагам, че агент Сийгъл си е тръгнал. — Не изгарях от желание да завърша деня си с него, но все пак дойдох в името на съвместната ни работа.

— Умори се да чака — каза тя. — Трябваше да се срещнем с него в конферентната зала на Центъра за стратегическа информация и операции.

Тя се обади на вътрешния му телефон и остави съобщение, че тръгваме, но когато пристигнахме — о, изненада! — от Сийгъл нямаше и следа. Изчакахме още няколко минути, а после започнахме срещата без него. Аз лично нямах нищо против.