Джеймс Патерсън
Кръстосан огън (42)

40.

Този следобед в офиса на „Тру Прес“ цареше трескаво оживление, но не повече от всеки друг ден с краен срок. Окончателният вариант на вестника трябваше да стигне до печатницата преди седем, но все още не бяха правени никакви коректури, а времето напредваше.

Колийн Брофи разтърка очи, опитвайки се да се фокусира върху водещата си статия. Заемаше редакторския пост от две години и все още обичаше работата си, но напрежението никога не я напускаше. Ако вестникът не излезеше навреме, осемдесет бездомни продавачи нямаше да имат какво да продават, а в такива моменти хората започваха да избират кое да пропуснат — закуската, обяда или вечерята.

Така че, когато Брент Фостър — стажант от колежа, прекъсна мислите й за незнайно кой път този ден, Колийн едва укроти желанието си да му отхапе главата и да я погълне цяла.

— Хей, Кол? Искаш ли да погледнеш това? Наистина е интересно. Кол?

— Оправяй се сам, освен ако не е нещо много горещо — отсече тя.

— Тогава нека кажем, че нещо се е подпалило — добави колежанчето.

Тя неохотно обърна глава към него, колкото да надникне над рамото му — едно от малкото предимства да работиш в миниатюрен офис.

Върху монитора му имаше отворен имейл от някой си jason.wexler@georgetown.edu, със заглавие „Лисици в кокошарника“.

— Нямам време за спам, Брент. Нито сега, нито когато и да било. Какво е това?

Младият стажант отмести стола си.

— Просто го прочети. Кол.