Джеймс Патерсън
Кръстосан огън (116)

114.

Кайл замахна с юмрук и ме удари право в челюстта. Главата ми изтръпна от болка, но нямаше как да му отвърна. Едната ми ръка притискаше китката му, а другата — оръжието, което криеше под хавлията.

Вместо това го ударих силно с глава по кървящата рана. Това бе достатъчно, за да измъкна оръжието му. „Берета“, девет милиметра. Пистолетът на Макс Сийгъл.

Претърколих се назад, скочих на крака и насочих оръжието между очите му, които той бясно търкаше в опит да ме види.

— Обърни се! — извиках. — Легни по очи с ръцете встрани от тялото!

Кайл се усмихна. Очите му бяха кървавочервени и от тях бликаха сълзи, ала аз бях сигурен, че вече отново ме виждаше.

— Каква ирония — каза. — Онази вечер в колата можех да се закълна, че ме лъжеше, но ти наистина не можеш да натиснеш този спусък, нали?

— Не и без причина — отвърнах. — Така че или ми дай такава, или се обърни и целуни пода… Веднага! Направи го!

— Знаеш, че съм възпитан човек, Крос, но да ти го начукам.

В следващия миг той се обърна твърде бързо с парче стъкло в ръка, което мълниеносно се стрелна към мен. Усетих как мускулът на глезена ми се разкъса и коляното ми се огъна. Свлякох се на земята, преди да разбера какво става.

А Кайл скочи на крака.

Тръгна към изхода, препъвайки се — и може би точно това спаси живота му. Единственият изстрел, който успях да възпроизведа, разби на парчета плъзгащата се врата вместо главата му секунди преди той да скочи от терасата и да изчезне навън.