Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алекс Крос (17)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cross Fire, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 8гласа)

Информация

Сканиране
Еми(2018)
Корекция и форматиране
VeGan(2018)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън

Заглавие: Кръстосан огън

Преводач: Калина Лазарова

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Отговорен редактор: Даниела Атанасова

Коректор: Стоян Меретев

ISBN: 954-26-1202-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6585

История

  1. —Добавяне

104.

Двамата със Сийгъл едновременно се озовахме на тротоара и приклекнахме зад вратите си. Чух как още един куршум улучи решетката. Следващият удари злокобно вратата на Сийгъл.

— Макс?

— Добре съм. Не съм ранен.

— Откъде идват?

Вече стисках оръжието си в ръка, но дори не знаех накъде да го насоча. С другата набирах 911, докато трескаво оглеждах околните сгради.

— Една от тези двете — каза Макс и посочи към „Мидлендс“ и към тази от северната й страна.

Погледнах отново към апартамента на Хенеси — затворените прозорци все още тъмнееха. Ала той си падаше по покриви, нали така?

— Ало? Там ли сте? — чу се глас от телефона ми. — Тук е Деветстотин и единайсет. Чувате ли ме?

— Обажда се детектив Крос от Вашингтонската полиция. Имаме действащ стрелец на 12 — 21, Дванайсета улица, северозапад. Искам незабавно подкрепление, всички налични екипи!

Поредните изстрели взривиха последователно саксия и прозорец от втория етаж, точно зад мен. От вътрешността на апартамента се разнесе писък.

— Полиция! — извиках. — Залегнете!

Десетина души все още тичаха по тротоара в търсене на прикритие, а нямаше никакъв начин да спрем прииждащите нови пешеходци.

— Трябва да направим нещо. Не можем просто да стоим тук. Някой може да бъде застрелян всеки момент — каза Макс.

Погледнах към него през шофьорската седалка.

— Ако използва оптика, а ние се движим бързо, може и да не успее да ни проследи.

— Поне не и двамата едновременно — мрачно заяви той. — Ти тръгни към „Мидлендс“. Аз ще взема съседната.

Това бе абсолютно извън протокола. Трябваше да изчакаме подкрепление, но вероятността за косвени жертви нарастваше с всяка изминала минута и не искахме да го отлагаме.

Без да обели и дума повече, Макс излезе от прикритието си и хукна през улицата. Смелостта му ме изненада.

Преброих до три, за да увелича дистанцията помежду ни, и се затичах с наведена глава. Някъде зад мен се строши още един прозорец, но аз почти не обърнах внимание. Точно в момента цялото ми внимание бе съсредоточено в усилието да се добера до входната врата на сградата, а после и до покрива, с надеждата да открия Хенеси.