Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Venetian Contract, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Антоанета Дончева-Стаматова, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,6 (× 17гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Bridget(2016)
- Корекция
- maskara(2016)
Издание:
Автор: Марина Фиорато
Заглавие: Венецианският договор
Преводач: Антоанета Дончева-Стаматова
Година на превод: 2013
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Кръгозор
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Тип: роман
Националност: Английска
Печатница: Печат Експертпринт ЕООД
Излязла от печат: 1, 2013
Редактор: Анжела Кьосева
Технически редактор: Ангел Йорданов
Художник: Иван Тодоров Домузчиев
Коректор: Мария Тодорова
ISBN: 978-954-771-316-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/401
История
- —Добавяне
Историческа бележка
Освен че построява някои от най-важните сгради на Ренесанса, Андреа Паладио дава името си и на „паладианството“ — един от най-трайните и най-вездесъщи архитектурни стилове в целия свят.
Той е също така и изключително добре запознат с геометрията на битките, което се вижда от неговите илюстрации на „Всеобщата история“ на Полибий. Паладио нанася собственоръчно поправките на ръкописа — сред множеството такива е корекцията към грешката на писаря, указваща, че „Хасдрубал“ трябва да се чете „Ханибал“, както е бил убеден, че звучи името на великия генерал.
Ала след големия пожар във Венеция Паладио не получава поръчката за изграждане на поне част от важните емблеми на града — с изключение на църквата „Ил Реденторе“, която той и без това е бил започнал много преди това.
Насред дясната пътека в последната църква на Паладио има голям фосил на наутилус във вградената в пода плоча.
По време на чумата от 70-те години на XVI век карантинният остров, познат до момента като Виня Мурада, се превръща в изолационна болница под името Лазарето Нуово. По време на австрийската окупация на Венеция през XVIII век на острова са разквартирувани войници, а след тяхното заминаване той постепенно запада.
ЛЕКАРСТВОТО ТЕРИАКА[1] се превръща в едно от най-популярните и доходоносни медицински средства в ренесансовия свят. Производството му се регулира от Консилио дела санита, който го облага с много тежък данък печалба.
ВАКСИНАЦИЯТА е била обичайна практика в османската медицина много преди да стане известна и на Запад. В наши дни са открити сериозни доказателства в полза на доброто действие на някои от чумните лекарства от онова време, а проучванията за създаването на ефективен противочумен серум продължават и до днес.
СЕБАСТИАНО ВЕНИЕР, главен адмирал на венецианската флота и дож на Венеция, се помни не само заради военното му командване по време на битката при Лепанто, а и заради личната помощ, която оказва при потушаването на пожара, опустошил двореца му. Говори се, че е починал от мъка, задето е позволил градът да изгори по време на неговото управление.
МОСТЪТ „РИАЛТО“ на АНТОНИО ДА ПОНТЕ се превръща в един от най-прочутите мостове в света и е може би онзи архитектурен елемент, който дефинира най-ярко Венеция и до наши дни.
Всяка година в третата неделя на юли гражданите на Венеция прекосяват на сал протока от Дзатере до Джудека, за да запалят свещ в църквата на Паладио — ЛА КИЕЗА ДЕЛ САНТИСИМО РЕДЕНТОРЕ, и да изкажат благодарността си към Бога за спасението на града от чумата.