Марина Фиорато
Венецианският договор (25)

Двайсет и четвърта глава

С течение на времето Фейра все по-често разсъждаваше върху идеята за мизан — равновесието, балансът.

Винаги бе смятала, че болестта на ума е точно толкова вредна за човешкия дух, колкото и болестта на тялото, а Паладио беше нагледен пример за това нейно убеждение. Фейра бе излекувала заболяването на ума му и така бе отключила страстите му. Все така прекарваше утрините си с него, разхождайки го из великите постройки на Изтока, но следобедите и вечерите му минаваха с Дзабато Дзабатини, с когото чертаеха новите планове за бъдещата куполна църква.

Търговците не спираха да доставят топове миришеща на ново хартия и буркани с мастило, пръчки въглен и попивателен прах. И чертожникът чертаеше, докато грохне, често до късно след полунощ. Паладио надничаше над рамото му или крачеше зад него и говореше, и размахваше ръце, за да му опише арките и колоните, които виждаше във въображението си. Така върху хартията постепенно започна да се ражда чудо, земен близнак на небесното видение на архитекта, изрисуван черно на бяло, всеки размер в перфектен мащаб, всяка мярка, описана до най-малката подробност — абсолютно точни планове, очакващи да бъдат връчени на зидарите и претворени в камък.

Така Фейра за първи път оцени по достойнство уменията на Дзабато. Докато рисунките на Андреа Паладио бяха каприз или по-скоро фантазия, Дзабато ги закотвяше за земята, рисуваше ги не със страст, а с достойна за възхищение точност, превръщаше фантазията в реалност.

Фейра вече не се притесняваше за ума на своя господар, а за неговата земна обвивка. Заслушана в музиката на гърдите му, когато той се привеждаше над плановете, тя осъзнаваше, че ако чумата се осмели да пристъпи прага на този дом, той ще бъде първата й жертва. Понякога си мислеше за посещението на Човека птица, лекаря. Още не можеше да повярва, че лекарите във Венеция се разхождат с подобно облекло, накичени като шаманите на диваците, и с изненада разбра от Паладио, че този човек бил най-добрият чумен доктор на града. Тя бе съгласна само с някои от схващанията му — казаното от него за жилищата със сигурност пасваше на идеите й за мизан, а препоръчаната от него маска за лицето действително би могла да предпази господаря й от мръсотиите и заразите по улиците — но намираше лекотата, с която той отхвърли наличието на опасност за архитекта, за твърде прибързана. Фейра знаеше, че превантивната медицина за здравите е точно толкова важна, колкото лечебната медицина за болните, особено за хора е вече болни бели дробове, които са далеч по-податливи на пренасяните чрез въздуха зарази. Е, добре, щом лекарят птица отказваше да се грижи за господаря й, тя щеше да се заеме с тази задача.

* * *

Една сутрин Фейра събра смелост, отиде при Дзабато Дзабатини и му каза какво държи да бъде направено. Завари го в малката стаичка до студиото да реже алабастровите топове нова хартия в размерите, в които му трябваше. Той изслуша в пълно мълчание предългия й списък, после свали очилата си, почеса се по главата и рече:

— Фейра, това, което искаш, е невъзможно — върна очилата на носа си и добави: — Господарят ни е потънал изцяло в плановете за църквата и няма да търпи никакви промени в къщата.

Фейра вирна брадичка и попита:

— Как са ръцете ви?

Дзабато разпери пръсти пред очите си и ги огледа така, сякаш ги виждаше за първи път. От беленето на кожата и раните нямаше и следа, кожата му беше мека и чиста.

Фейра само повдигна вежди.

— Добре де — кимна той, въздъхвайки.

Тази сутрин Фейра не отиде при Паладио. Вместо това помоли Корона Кучина да приготви голям котел с поташ^[1] и гъша мас, а после използва сместа, за да запълни цепнатините във всички прозорци, като преди това стегна дръжките на дограмите с връв. И тъй като наближаваше зима, никой в домакинството не се възпротиви на тези мерки. След като Паладио започна да ходи редовно на остров Джудека, Фейра инструктира Дзабато да го води там в гондола с фелзе — черен балдахин, който да го предпазва от въздуха. Накара перачката да изпере и опуши всички постелки и завивки от леглото на господаря, а лично тя напои завесите в спалнята му с камфор. Приготви подпалки за огнището от равни части алое, стиракс и цинкова руда, натроши ги, смеси ги с розова вода от Дамаск и накрая омеси тестото във формата на малки, продълговати брикети.

Затвори вратата за доставчиците, до която се стигаше по пътека през двора с мръсотиите, и вместо това настоя всеки посетител на къщата, независимо дали е от висшата или нисшата прослойка, да влиза през главния вход на площада, от вратата под знака на златния пергел. Главният вход отвеждаше в малко антре, в което се държаха палтата, шапките и бастуните, след което следваха други врати, обикновено държани постоянно отворени. Но Фейра накара да изнесат всичко от това антре, да почистят добре плочите на пода и да ги покрият с листа от папур, натопени в разтвор от седефче и поташ, а след това да ги напръскат с канела, оцет и розова вода. В стенните свещници сложи свещи, изработени лично от нея — от дървесна пепел, овча мас и вода, всяка от тях импрегнирана със стърготини от ливан, който взе от колана си. Така всеки посетител на дома им трябваше да мине през опушеното антре и да почисти краката си върху напоените с билки и други вещества листа. Накрая разпореди, че когато вратата към улицата се отваря, всички останали врати в къщата трябва да бъдат затворени, а когато вратите в къщата са отворени, външната врата трябва да бъде плътно залостена.

Даже и да забеляза тези предохранителни мерки в дома си, Андреа Паладио не направи никакъв коментар. Не се тревожеше от нищо — стига да не пречи на работата му.

И наистина нищо не му пречеше — до нощта, в която чумата не реши да дойде за него.