Лейни Тейлър
Дни на кръв и звездна светлина (57)

56
Изненада

Разбудена внезапно, Зузана седна в леглото и отначало не можа да разбере къде се намира. Наоколо цареше мрак, въздухът беше застоял, наситен с отчетлив мирис — пръст, дъх на остра животинска жилка и полъх от разложение. После нежно докосване по рамото и гласът на Кару.

— Събуди се — каза тихо.

Зузана почувства смъдяща болка по цялото тяло и си спомни всичко.

„Аха, ясно. Замъкът на чудовищата.“

Примигна, за да види по-ясно приятелката си на мъждивата светлина от свещите.

— Кое време е, по дяволите? — промърмори. Усещаше устата си суха, сякаш самата пустиня се е свила на кълбо да нощува в нея. Кару тикна бутилка вода в ръцете й.

— Рано е — каза. — Още не се е зазорило.

— Гадно рано — изпъшка Зузана. От другата й страна Мик още спеше. Тя отпи голяма глътка и се изжабури. Така вече беше по-добре. Пак примигна в здрача и вече ясно разгледа Кару. При вида й леко се стъписа и от цялата сънливост и мудност не остана и следа.

— Ти плачеш — каза.

Очите на Кару бяха влажни, в погледа й имаше някаква сияйна решителност, а линията на челюстта й сякаш се бе втвърдила. Зузана се опита да разтълкува този поглед, но не успя. Не можеше да прецени дали приятелката й е щастлива, или тъжна. Единственото сигурно бе, че е погълната от нещо.

— Добре съм — каза Кару. — Но пак ще ми трябва помощта ти.

— Ами добре. — Зузана се надяваше този път да не се налага да чисти ужасяващи рани. — За какво?

— За възкресяване. Трябва да приключа, преди Тиаго и Тен да се появят. — Кару се усмихна; пак не стана ясно дали е щастлива, или тъжна, но в усмивката й имаше стомана. — Искам това да е изненада за тях.