Сандра Хейдън
Продай замък — подари сърце (31) (Интригуващ роман за един замък и един чаровен принц)

През следващата година замъкът Бенда възвърна предишния си блясък и великолепие.

С щедрото финансиране от страна на принц Леберехт църквата на замъка беше изцяло възстановена, а самият замък Бенда — цялостно ремонтиран и възстановен. Принц Филип се погрижи замъкът да изглежда така, както в славното си минало, но не пропусна да осигури инсталирането на всички удобства на XXI век.

В този летен ден замъкът се къпеше в лъчите на топлото лятно слънце. Принц Леберехт го гледаше и не можеше да откъсне поглед от него. Всичко в Бенда му напомняше за детството и младостта.

Между стълбището на централния вход и входа на църквата беше постлан червен килим, по който щяха да минат младоженците и техните гости.

Във вечна вярност днес щяха да се врекат не само Филип и Мими, но и Рюдигер и Кара.

Камбанният звън огласи парка и изпълнената с гости църква. На входа на парка се бяха събрали хората от цялото село, които искаха да зърнат младоженците в този най-щастлив за тях ден.

Филип не можеше да откъсне поглед от Мими. Тя изглеждаше великолепно в елегантната си бяла рокля от коприна и жоржет — същинска принцеса. Единствените бижута, които булката носеше, бяха диадема от диаманти и смарагди и диамантено колие. Те бяха подарък от принц Леберехт, на чиято съпруга бяха принадлежали някога.

Преди да влязат в църквата, Филип взе ръката на Мими и я целуна.

— Обичам те — прошепна той. — Обичам те повече от всичко.

Мими му подари една от най-красивите си усмивки. Тя беше по-щастлива от всякога. Днес щеше да стане законна съпруга на Филип — заедно, докато смъртта ги раздели.

Църквата беше изпълнена от звъна на камбаните й музиката на органа.

Принц Леберехт едва сдържаше сълзите си, водейки бъдещата си снаха към олтара. Зад тях вървяха Рюдигер и Кара, която беше прекрасна в бялата си копринена рокля. Рюдигер не можеше да откъсне поглед от бъдещата си съпруга. Отначало му се струваше, че всичко е само прекрасен сън. След това обаче силно стисна ръката на прекрасната си булка и чу от нея мечтаното „да“.

Не, не беше сън.

Като че цялото щастие на света днес се беше събрало в замъка Бенда.

Слушайки думите на отеца, Мими се усмихна. Замъкът Бенда имаше своите нови господари. Той щеше да стане семейно гнездо не на едно, а на цели две семейства. В него имаше предостатъчно място за отглеждането на много деца. Мими се беше влюбила в това място и когато Филип й предложи да живеят там, тя с радост прие.

Тук тя беше намерила любовта си и тук почти беше я изгубила. Тук тя днес щеше да бъде благословена от свещеника и гостите сега и за вечни времена.

Филип сложи пръстена на ръката й. Тя погледна в сините му очи и отново сякаш се изгуби в тях.

— Обичам те — прошепна Мими.

— И аз те обичам, мила моя — чу тя гласа на Филип. — Сега и завинаги.