Мартина Линден
Усмивката ти омагьосва всички (16) (Ще погуби ли ревността на Карстен щастието на Карола?)

В 19.30 часа една от домашните помощници й донесе вечерята. Карола отвори, взе таблата и залости вратата веднага щом момичето си тръгна. Тя не беше гладна, но пи малко чай. Той я постопли. Карола се опита да се свърже с Морис, но телефонът й нямаше обхват, може би заради бурята.

Часовете минаваха, а младата жена не можеше да заспи. Тя се страхуваше, че Карстен може да влезе в стаята, въпреки че беше залостила. Искаше й се никога да не го беше срещала. От друга страна покрай познанството си с него беше срещнала принц Морис и беше научила за сестра си. Въпреки преживяното, когато помисли за Морис, Карола се усмихна. Тя си спомни как той я целуна по бузата. Чувството беше прекрасно…

Младата жена задряма. В съня си тя видя голяма черна сянка, която я преследваше. Карола побягна, но сянката беше по-бърза. Тя я настигна и сложи ръка върху рамото й…

Карола извика и се събуди. Когато отвори очи, пред нея беше лицето на Карстен.

Как беше влязъл в стаята? Карола беше сигурна, че е пуснала резето.

— Не ми се прави на изненадана! — изсъска той. Гласът му Карола се премести от другата страна на леглото и скочи от него. Тя успя да стигне до вратата, преди Карстен да може да й попречи, отвори я и започна да вика за помощ.

— Викай колкото искаш — ехидно каза Карстен. — Персоналът не е в къщата, а майка ми взема приспивателни.

Той я дръпна обратно в леглото.

— Нищо няма да ти направя — каза Карстен. — Просто искам да ме изслушаш.

— Нямаме какво да си кажем.

— Мислиш ли, че ще те освободя току-така? Този път няма да допусна Морис да ме победи отново. Ако трябва, ще те заключа тук, докато се вразумиш — изхили се злобно той.

Виковете на Карола бяха събудили Елизабет. Тя влезе тихо през отворената врата и видя брат си, който стоеше до леглото на Карола. Карстен държеше ръцете на младата жена й не ги пускаше. Елизабет взе английската порцеланова фигура, която стоеше в една витрина и замахна…

Карстен усети движението на въздуха зад себе си. Той се обърна и попречи на сестра си да го удари, като в същия момент пусна ръцете на Карола. Фигурата падна на земята и се счупи на хиляди парченца. Елизабет се нахвърли на брат си.

Карола използва възможността и излезе през отворената врата. Тичайки по стълбите надолу, тя усети дъха на Карстен. Преди да успее да стигне до централния вход, той я хвана и я вдигна като перце, понасяйки я обратно към спалнята й.

Срещу тях излезе Елизабет. Лицето й беше разкървавено — брат й я беше ударил с юмрук. Той я избута от пътя си без никакво усилие и хвърли Карола на леглото.

— Моля те, Карстен, пусни ме!

Баронът взе мобилния й телефон, който беше на масичката.

— Утре ще говорим за всичко, Карола — с неочаквано спокойствие каза той. — Разбирам, че си ядосана. Всичко това е недоразумение.

Той се изхили.

— Приятни сънища — каза баронът и излезе, заключвайки вратата отвън.

Карола чу как ключалката щракна. Карстен й беше казал, че ключът от стаята й отдавна е изгубен и че в Холмен никоя стая не се заключва.

След няколко минути Карола стана и отиде в банята. Тя сякаш искаше да измие докосването на Карстен. В този момент усети, че изпитва органическа непоносимост към него. Тя намокри една хавлия и я сложи върху лицето си.

Как ли се беше вмъкнал Карстен в стаята й? Карола беше сигурна, че е залостила вратата. Резето беше пуснато, когато се събуди. Да не би в стаята да имаше тайна врата?

След няколко минути Карола вече беше намерила скритата зад картината врата. Тя обаче не можа да я отвори, защото не видя нито ключалка, нито брава. Явно се отваряше с помощта на някакъв скрит механизъм. Колкото и да го търсеше обаче, тя не успя да го намери.

Бурята вече не беше толкова силна. Карола отвори вратата на балкона. Все още валеше, но вятърът почти беше спрял. Карола се замисли дали не би могла да слезе по водосточната тръба, но като погледна надолу, се уплаши. Ако паднеше, можеше да се нарани лошо.

Гледайки през терасата, за свое учудване тя видя, че Елизабет стоеше под балкона, вперила поглед нагоре. Тя беше облечена с пижама, върху която беше наметнала дъждобран. Дали очакваше, че Карола ще излезе на балкона?

Младата жена веднага съобрази какво да направи.

— Чакай секунда — каза й тя, влезе в стаята, изпразни една тоалетна чантичка с червила и сенки и бързо написа бележка за Морис, след което отново излезе на балкона.

Карола потърси с поглед Елизабет и й хвърли чантичката. Момичето я хвана с две ръце.

— Занеси я в Науенщайн — каза колкото може по-тихо Карола, надявайки се Карстен да не гледа през прозореца на спалнята си.

Карола влезе в стаята, наметна се с едно одеяло и зарови лице в дланите си. В мислите си тя беше с Елизабет на път за Науенщайн. Карола беше радостна и благодарна, че младото момиче искаше да й помогне.