Юлиане Сартена
Условие за влюбване (22) (Как принцеса Елена разбра за кого бие сърцето й)

Принцеса Елена огледа критично люляковите клонки, които току-що бе сложила в една от големите кристални вази на леля си Луизе. Тя реши, че ще изглеждат по-добре, ако махне част от листата. Светлозеленото обаче много й харесваше.

Елена беше набрала люляка от градината на къщата. Принцесата беше прекарала целия следобед на терасата, учейки за утрешния си изпит.

Искаше да достави радост на леля си Луизе, макар и малка, и набра букета за нея. Елена се чувстваше задължена и дори виновна спрямо нея, защото знаеше, че старата жена се тревожи за бъдещето й. Освен това искаше да й се реваншира и заради Фабиан, когото старата баронеса не можеше да понася.

— Аз съм достатъчно голяма, за да зная какво искам — каза си тихо Елена при мисълта за Фабиан Доеринг.

— О, колко хубаво! — радостно извика старата баронеса, влизайки в стаята. — Обожавам люляк. Как прекрасно ухае! Само да не капне вода от вазата върху масата, все пак е скъп бидермайер.

— Не се притеснявай — успокои я принцеса Елена. — Подсушила съм я добре.

— Колко си досетлива — усмихна се баронесата и погали Елена по косата. — Ти си чудесно дете, макар и да ни създаваш грижи напоследък.

— Никога не съм искала да ви създавам грижи — отвърна Елена.

— Знам, знам. Ти си се влюбила в този младеж, но това се случва с младите.

На Елена й се стори, че леля й говори все едно я успокоява за беля, която е направила.

— Едуард каза ли нещо за Фабиан? — попита принцесата, стараейки се да бъде максимално дипломатична. Тя не искаше да признае, но мнението на наставника й беше важно за нея.

Леля Луизе оправи букета и подреди клонките още по-добре.

— Не, нищо не е казвал. Поне аз не знам за такова нещо. Трябва да призная обаче, че напоследък го виждам много рядко.

— Сигурно пак стои в кантората си до късни доби, заровен в документите си — предположи Елена. Тя се чувстваше донякъде засегната от това, че Едуард напоследък не й обръщаше никакво внимание.

Баронесата се засмя.

— Не, не стои до късно в кантората. Прекарва голяма част от времето си с госпожа Фразели.

— С Лиза Фразели? — почти извика Елена.

— Да — отвърна леля й. — Красивата актриса, скоро я даваха по телевизията. Сещаш се коя е, нали?

Принцеса Елена кимна. Тя много добре си спомни коя е Лиза Фразели. Денят, в който беше дошла в кантората му, ясно изплува в съзнанието на принцесата.

— Толкова ли е важен случаят й за него? — попита Елена.

Баронеса Луизе се усмихна.

— Да. И не само случаят с развода й. Връзката им е от по-личен характер.

— Аха — отвърна Елена, стремейки се да звучи колкото се може по-незаинтересовано.

— Знаеш ли, мисля, че принц Едуард може би е влюбен в госпожа Фразели — каза старата баронеса. — Всъщност аз намирам това за чудесно. Все пак Едуард е в най-добрите си години и отдавна му е време да помисли за женитба. Дали тази актриса е подходяща за негова съпруга или не, е съвсем отделен въпрос. Както ти сама знаеш, сърцето не се подчинява на правила.

Баронесата погледна букета. Сега, след като го беше подредила, й хареса много повече.

Елена погледна вазата замислено.

— Мисля, че е идиотско да се занимава с жена, която е в процес на развод — каза тя.

— Е да, не е особено мъдра постъпка, но Едуард фон Фрайберг все пак е преди всичко мъж — отвърна леля й.

Елена не беше никак доволна от това обяснение. Едуард, нейният настойник, който винаги я беше съветвал да е умерена и разумна, сега се впускаше в афера с Лиза Фразели? Елена си ги представи заедно и веднага заключи, че те не са един за друг.

— Той все още има задължения към мен — каза Елена и осъзна колко детински прозвуча.

— Нали самата ти винаги си се оплаквала, че прекалено много се меси в живота ти — отвърна леля й. — Освен това вече си почти на осемнайсет.

Елена не отговори. Тя беше по-разярена от всякога и старата баронеса забеляза това.

— Дете мое, трябва да се радваш за Едуард. Не смяташ ли, че е егоистично да гледаш по този начин на щастието му?

— О, моля те, лельо — извика Елена и се затича към стаята си. Качвайки се по стълбите, тя се огледа в голямото огледало на втория етаж и с изненада установи, че се беше изчервила, а от очите й хвърчаха искри.

— Да върви по дяволите — каза сама на себе си тя. — Щом иска да е с тази актриса, така да бъде. Аз пък ще се омъжа за Фабиан. Защо пък не?