Юлиане Сартена
Условие за влюбване (5) (Как принцеса Елена разбра за кого бие сърцето й)

Принц Едуард пристигна в къщата на баронеса Луизе, която се намираше в покрайнините на града, късно вечерта.

Преди да натисне месинговия звънец, той погледна часовника си и видя, че беше станало почти десет часа. Принц Едуард повдигна вежди. Беше глупаво от негова страна да се заеме с развода на Лиза Фразели, при положение че и без друго беше прекалено зает. Принцът обаче вече се беше съгласил и връщане назад нямаше. Той не беше човек, който щеше да допусне да не спази сроковете, с които се беше ангажирал.

Принц Едуард фон Фрайберг бързо мина през кокетната градина пред къщата, за да поздрави крехката възрастна дама, която беше излязла да му отвори.

— Здравейте, драги ми Едуард — сърдечно го поздрави старата баронеса. — Колко хубаво е да ви видим отново при нас.

— Извинете ме за късния час, баронесо — каза принцът. — Обаче обещах на Елена да дойда тази вечер, защото с нея имаме да обсъдим важен въпрос.

— Но мили ми принце, моля ви, вие сте добре дошъл в този дом по всяко време. За съжаление вече вечеряхме, но бих могла да ви предложа нещо за пиене — каза баронеса Луизе, докато влизаха в къщата.

— Една чаша чай би ми дошла добре — отвърна Едуард.

В момента не му се пиеше чай особено много, но знаеше, че баронесата го приготвяше с удоволствие, а през това време той щеше да има възможност да поговори с Елена насаме.

Само мисълта, че Елена може да прекъсне образованието си точно преди матурата, му докарваше главоболие, а това, че искаше да стане фотомодел, буквално преля чашата.

Когато влязоха във всекидневната, завариха Елена да чете списание за мода, удобно разположила се на дивана в стил бидермайер.

— Заради това ли искаш да прекъснеш учението си? — веднага започна принц Едуард фон Фрайберг, посочвайки списанието в ръцете й.

Елена реши, че принцът беше дошъл, за да я упреква в лекомислие и да се опитва да я убеди да не ходи в Хамбург. Тя се подготви за битка.

— С него се подготвям за фото сесията — отвърна принцеса Елена с възможно най-кроткия си и хрисим тон.

— Фотосесията, която няма да се състои — сухо отвърна принц Едуард. — Ако тя ще попречи на матурата и завършването ти, избий си от главата, че ще ходиш.

Принцеса Елена остави списанието и го погледна гневно. От очите й хвърчаха искри.

— Мисля, че вече обсъдихме това днес следобед — каза тя, стараейки се да сдържа яда си. — Аз съм почти пълнолетна и съм способна сама да решавам кое е добро за мен и кое не.

— Почти пълнолетна, не забравяй първата дума. Почти.

— През юли ставам на осемнайсет!

— Доколкото знам, все още сме април. След четиринайсети юли можеш да правиш каквото намериш за добре, при положение че си завършила училище, разбира се. Дотогава обаче, не.

— И защо не?

— Защото дотогава отговорността за теб и действията ти е моя. И аз не желая ти да жертваш бъдещето си заради някаква си глупава тийнейджърска мечта!

Елена се почувства засегната от това, че я нарече тийнейджър.

— Аз не съм тийнейджърка! — обидено каза тя.

— Тийнейджър е човек, който не е навършил двайсет години — отвърна принц Едуард.

— Същият си като леля Луизе. Според нея човек е пълнолетен, след като навърши двайсет и една.

— Правилна гледна точка.

Елена се изправи и ядосано хвърли списанието на земята. Тя се замисли защо беше толкова настоятелна за тази фотосесия. Реално погледнато това беше мечтата на приятелката й Щефани, не нейната.

Явно този път беше въпрос на принцип. Тя искаше да докаже на всички, че вече сама може да решава за себе си.

— Само ти остава да си пуснеш дълга бяла брада — язвително му каза Елена. — Така напълно ще се слееш с образа на патриарх и попечител.

— Благодаря за предложението — дипломатично отвърна адвокатът и се усмихна. — Аз обаче съм само настойник, не Дядо Коледа.

Тя го погледна и след това и двамата се засмяха.

Принц Едуард й подаде ръка.

— Хайде да се помирим, какво ще кажеш, таралежче?

Таралежче — така я наричаше като малка, когато беше направила пакост или „показваше бодли“.

Леля Луизе дойде, носейки малка табла.

— Ето, нека изпием по чаша горещ и ароматен чай. Елена, съкровище, би ли донесла захарта и лимона?

— Надявам се да няма проблеми с детето — обърна се тя към принц Едуард, след като Елена излезе, за да донесе лимон и захар.

Принцът поклати глава.

— Няма за какво да се притеснявате. Все пак трябва да свикнем с факта, че принцеса Елена вече не е малко момиче, а млада жена, която иска сама да избере пътя си в живота.

Принц Едуард фон Фрайберг се замисли. Едва сега осъзна какво беше казал. Принцеса Елена наистина отдавна вече не беше дете, колкото и да им беше трудно да го осъзнаят и приемат.

След няколко минути Елена се върна, носейки в едната си ръка захарница, а в другата малка чинийка с нарязани парченца лимон.

— Моля заповядайте — каза Елена и разтърси захарницата под носа на принца, хилейки се.

— Елена, моля те! — с престорена строгост каза леля й.

— Все още си таралежче, а? — усмихна се принц Едуард.

Принцеса Елена знаеше, че Едуард я наричаше така и заради упорството й да участва във фотосесията. Тя не искаше да провали матурата си, но пък от друга страна държеше да покаже на всички и най-вече на настойника си, че е достатъчно голяма, за да прави каквото реши.