Юлиане Сартена
Условие за влюбване (31) (Как принцеса Елена разбра за кого бие сърцето й)

Всичко беше организирано перфектно. По-късно вечерта се очакваше да завали и големите маси, постлани с бели покривки, бяха разположени в трапезарията на замъка.

В приемната имаше достатъчно място за дансинг. Малък оркестър се грижеше за доброто настроение на гостите.

Лиза Фразели обаче не беше никак доволна от вечерта. Повечето от гостите първо отиваха при Елена, за да я поздравят за рождения й ден, и чак след това при нея.

— Миличка Елена — каза леля й, — пожелавам ти всичко най-хубаво за твоя осемнайсети рожден ден. Боже мой, ти вече си истинска млада дама — погледна я с гордост старата баронеса. Тя едва сдържаше сълзите си.

Елена я прегърна.

— На колкото и години да стана, аз винаги ще съм твоята малка Елена, а ти — моята леля Луизе — каза й тя.

Старата баронеса кимна трогната и се обърна към принца.

— Мили ми Едуард, не можете да си представите колко признателна и благодарна съм ви за това, че през всичките тези години ми помагахте толкова много за възпитанието на Елена — каза тя и стисна ръката му, след което погледна към Лиза. — Боже мой, за малко да забравя да честитя годежа ви. Колко глупаво от моя страна. Пожелавам ви всичко най-хубаво в бъдещия ви общ живот.

Лиза прие това закъсняло благопожелание със студена усмивка. Тя отново беше поставена на второ място и това никак не й харесваше.

Старата херцогиня Фон Аренс, която се придвижваше много трудно и се подпираше на бастун, се обърна първо към Лиза:

— Поздравявам ви по случай годежа ви — каза тя с неочаквано силен и твърд глас. Погледът й се спря на принцеса Елена. — Освен това ви поздравявам и за прекрасната дъщеря — допълни херцогинята.

Лиза смутено поклати глава, а Елена едва потисна смеха си.

— Принцеса Елена не е дъщеря на годеницата ми, а моя повереница — каза принц Едуард.

— Аха, разбирам — каза старата херцогиня и влезе в приемната.

Лиза Фразели беше съкрушена. Как можеха да я помислят за майка на осемнайсетгодишна дъщеря?

Актрисата използва първата удобна възможност, за да се оплаче на Едуард.

— Беше ужасна идея да празнуваме годежа си в един ден с рождения ден на Елена — каза през зъби тя. — Всички поздравяват първо нея и ми развалиха вечерта.

— Моля те, Лиза, не говори така — каза принц Едуард.

— Напротив — отвърна Лиза Фразели. — Занапред не искам да я виждам в къщата ни!

Принцът разбра, че ако й отвърнеше така, както му се искаше, щеше да влезе в спор или може би скандал, които щяха да са крайно неподходящи точно тук и сега. Рано или късно обаче щеше да се наложи да се върнат на тази тема.

За щастие на принца оркестърът засвири валс за годениците.

Принц Едуард направи лек поклон и покани годеницата си на дансинга.

Лиза се зарадва — най-после щеше да е център на вниманието.

Принцеса Елена стоеше при другите гости до дансинга и гледаше танцуващите.

Едва ли в залата имаше някой, който да отрече, че принц Едуард и Лиза Фразели бяха прекрасна двойка. Принцът беше слаб, висок и добре сложен в тъмния си костюм, а от предизвикателната черна рокля с дълбоко деколте на Лиза струеше сексапил.

— Каква чудесна танцьорка е госпожа Фразели — каза някой до Елена. — Удоволствие за окото е да ги гледаш заедно.

Принцеса Елена обаче не смяташе така. Гледката на Едуард и Лиза Фразели един до друг й причиняваше почти физическа болка и стомахът й се свиваше.

До нея застана сервитьор с бели ръкавици, носещ поднос с чаши шампанско.

Принцеса Елена взе една чаша и я изпи до дъно на екс, въпреки че почти не пиеше алкохол.

Валсът свърши и всички бурно заръкопляскаха на танцуващите. Само Елена не ги аплодира. Тя остави празната чаша от шампанско на подноса и си взе друга, която изпи също толкова бързо.

Когато принцесата изпи трета чаша, сервитьорът започна да я гледа доста учудено.

Оркестърът засвири фокстрот и много двойки излязоха на дансинга.

Принц Едуард беше оставил Лиза при приятелите й и дойде при Елена.

— Ще танцуваме ли? — покани я той.

Елена си помисли, че едва ли може да се сравнява с танцовите умения на Лиза Фразели, но реши, че не може да му откаже и прие подадената от него ръка.

— Да, да танцуваме — каза принцесата.

Когато отидоха на дансинга, Елена усети, че главата й се върти. Тя се почувства така, сякаш всеки момент можеше да загуби равновесие, и сложи ръце на раменете му.

Едуард усети близостта й и я погледна. Очите й бяха полузатворени.

Учуден от самия себе си, той се усети внезапно и неочаквано привлечен от нея. Ако сега бяха сами, щеше да се отдаде на желанието да докосне тялото и да целуне устните й.

Танцът продължаваше и двамата бяха само на дъх разстояние един от друг. Елена повдигна очи и го погледна.

— Целуни ме — прошепна тя.

Тези думи върнаха принц Едуард обратно в реалността. Въпреки че му костваше неимоверни усилия, той се опомни и леко се отдръпна от принцесата.

— Елена, пияна си — със сериозен тон й каза той.

— Пияна ли съм?

— Да. А сега се осъзнай и се вземи в ръце!

Елена го изгледа гневно. Принц Едуард фон Фрайберг я беше отхвърлил. Тя едва ли не му се беше предложила, а той й отказа.

Обхванаха я гняв и срам.

— Вървете по дяволите ти и твоите добри обноски! — почти извика тя и посегна към таблата на близкия до нея сервитьор, за да вземе още една чаша шампанско.

— Престани! — каза Едуард. — Достатъчно шампанско изпи вече.

Елена се обърна към него и принцът видя сълзи в очите й.

— Не ми се бъркай — отвърна тя. — Пък и мисля, че днес има добър повод за празнуване — годежът ти. — Елена взе една чаша и вдигна наздравица: — За бъдещия ви дълъг и щастлив живот — каза тя.

Едуард посегна и хвана китката й.

— Престани с това! — каза той с тих, но решителен глас.

— И какво, ако не престана? — опълчи му се вече пълнолетната принцеса. — Какво, ако искам да се държа както намеря за добре с хората около мен, без да се вслушвам в нечии съвети и без да се съобразявам със стереотипи и етикет? Както всеки човек аз имам чувства, Едуард, и… — тя млъкна, защото осъзна, че не трябваше да изрича думите, които бяха на устата й.

Елена не можеше просто да каже „… защото те обичам“. Не биваше да го прави, защото Едуард вече беше сгоден за друга. Връзката между Елена и принца се прекъсваше днес — тя навършваше осемнайсет и той вече не беше неин настойник. След като Едуард фон Фрайберг нямаше повече работа в живота й, тя също смяташе, че няма работа в неговия.

В този момент до тях приближи Лиза Фразели. Тя видя тъжното изражение на Елена и с престорено съжаление каза:

— Мило дете, съдейки по изражението на прекрасната ти физиономия, почти оставам с впечатлението, че ти изобщо не се забавляваш тази вечер. Усмихни се, днес е рожденият ти ден. Отсега нататък ти не си момиче, а жена.

„И още как вече не е момиче“, помисли си Едуард и се постара да запази спокойствие, без да изразява вълнуващото го в момента. Какво се беше случило между него и Елена днес? Може би всичко беше просто някакво недоразумение. За пръв път в живота си той не знаеше какво да прави.

— Едуард, ти си допуснал сериозна грешка — гласът на Лиза го извади от мислите му. — Не си поканил за младата госпожица фокусник, който да извади от цилиндъра си бял заек. Може би това щеше да оправи настроението й.

— Фокусникът щеше да оправи настроението ми със сигурност, ако можеше да вкара вас в големия си цилиндър и никога да не излезете оттам — отвърна Елена достатъчно силно, за да могат да я чуят повечето гости около нея. — Тогава бих била наистина доволна.

Лиза се изчерви.

— Това е нечувано! — извика тя. — Едуард, направи нещо!

— Елена, моля те! — каза с остър тон принц Фон Фрайберг.

— Защо направо не ме шамаросате и двамата? Нали съм малко дете! — извика Елена и с ярост хвърли чашата с шампанско на пода. Тя се разби на хиляди парченца.

За секунда в залата настана пълна тишина. След това започнаха да се чуват гласове и дори смях. Явно скандалът се харесваше на присъстващите.

Елена се обърна, мина през дансинга и тръгна към изхода.

За секунда принц Едуард остана като ударен от гръм, след това се опомни и я последва.

Оркестърът започна да свири, но никой не го забеляза.

Лиза хвана ръката на Едуард.

— Къде отиваш? — гневно извика тя.

Принц Фон Фрайберг я погледна.

— Трябва да настигна Елена. В това състояние не може да се прибере у дома сама. Освен всичко друго навън вали като из ведро.

— И защо да не може, ако смея да попитам? Тя е дошла с колата си.

— Прекалено много пи — отвърна Едуард.

— Вече е пълнолетна и трябва сама да носи отговорност за постъпките си — гневно каза Лиза, без да пуска ръката му.

— Лиза, моля те. Не мога да я оставя сама точно сега. Не и в това състояние. Аз съм отговорен за нея! — каза Едуард и се опита да освободи ръката си от нейната.

— От днес не си отговорен за нищо, свързано с принцеса Елена! — ядосано отговори Лиза Фразели. — Тя вече е на осемнайсет и може да се оправя сама. Ако не може да шофира и се удари в първото дърво, толкова по-зле за нея!

Едуард учудено я погледна. Лиза беше извън кожата си от ярост.

— Извини ме — каза принцът и тръгна към изхода.

Лиза тръгна след него.

— Ако сега тръгнеш след нея, няма да ме видиш повече — изсъска тя. — Когато се върнеш, няма да съм вече тук. Решавай!

Принц Едуард поклати глава.

— Съжалявам, Лиза, но трябва да отида — каза той и леко се усмихна. — Какво пък, това не е сватбеният ни ден, а само годеж. Поне няма да вляза в списъка с бившите ти съпрузи.

Лиза беше очаквала това да се случи рано или късно.

— Добре тогава. Добре е, че нещата се изясниха — каза тя. — От самото начало знаех, че я обичаш, но се надявах да не го осъзнаеш. Жалко — вдигна рамене Лиза. — Мисля, че ако се бяхме оженили, нямаше да станеш един от бившите ми съпрузи. Въпреки това ти пожелавам щастие с малката принцеса. В крайна сметка човек не може да има всичко на този свят.

Едуард кимна, отвори вратата и излезе. Навън валеше като из ведро.