Мартина Линден
Не е жена за принц? (10) (Как Алина повярва, че може да бъде щастлива отново)

— Обаждал ли ти се е тази седмица този твой Артур — попита Сузане, отваряйки консерва кучешка храна за Тигър, който я гледаше нетърпеливо, изплезил език.

— Не е „моят“ Артур — отвърна Алина. — Ако беше мой, нямаше да се казвам Вагнер — замислено каза тя и сложи лъжичка захар в кафето си.

— Не е лоша фамилия — каза Сузане и изсипа консервата в жълта купичка, на която беше изписано името на болонката, която лакомо започна да яде. — Не толкова бързо, Тигър, ще се задавиш, лакомник такъв!

— Да, принц Артур се обади — призна Алина, разбърквайки кафето си. Всяка седмица тя и Сузане прекарваха една вечер заедно. За децата се грижеше едно съседско момиче, осигурявайки си джобни пари от Алина. — Всеки път ми казва колко се радва, че ще бъдем заедно на Великден.

— Според мен е влюбен в теб — усмихна се лукаво Сузане и седна на масата. Тази вечер двете приятелки щяха да ходят на кино, но дотогава имаше още малко време. — Това никак не ме учудва. Всеки нормален мъж би се влюбил в теб.

Алина се изчерви.

— В майка на две деца?

— На две прекрасни деца — каза Сузане и хвана ръката й. — Доколкото разбрах от теб, този принц е много приятен мъж — усмихна се Сузане и я погледна в очите. — Все пак внимавай. И принц Йоханес беше като от картинка, но…

— Харесвам принц Артур и се радвам на приятелството ни. Но чак любов? — Алина поклати глава. — Не, не изпитвам нищо повече от приятелски чувства към него. Освен това не смятам да се влюбвам никога повече. Тази тема е приключена за мен.

— Чуй се само — укорително каза Сузане. — Алина, никой не решава кога да се влюби и кога — не. То просто се случва.

Сузане стана от масата и погледна към купичката на Тигър — тя беше съвсем празна.

— Трябва да си много внимателна с тези принц и принцеса Ротенбух — продължи Сузане. — Аз лично не им вярвам. Първо осуетяват сватбата на сина си, а след това искат да осиновят Доминик и те канят за втори път с децата в замъка си… нещо не ми харесва тази история…

— Аз също съм много раздвоена — каза замислено Алина.

— Не смятам, че тази тяхна неочаквана топлота и гостоприемство са дошли току-така… но може и да бъркам…

— Какво мисли принц Артур?

— Той е приятел на семейството. Не съм говорила с него за съмненията си, защото не искам да предизвиквам у него угризения или раздвоение. Първата вечер го попитах защо според него са ме поканили в замъка, а той каза просто да се насладя на престоя си.

— Доста дипломатично от негова страна — каза Сузане.

— Мисля, че ако знае за някакъв план, който кроят срещу теб, веднага ще те уведоми за него. Той те харесва и може би дори те обича, няма да допусне да попаднеш в капан.

— Може би си права — замислено каза Алина и допи кафето си. — Трябва да тръгваме Сузи, ще закъснеем за киното.

— А това би било престъпление, защото филмът е чудесен — каза Сузане и сложи ръка на рамото й. — Ти си майка на Доминик и Шарлоте. Семейство Ротенбух нямат нищо, което да могат да използват срещу теб. Даже си мисля, че в този случай е по-добре, че Йоханес не призна децата.