Сандра Хейдън
Тя иска само парите ви, ваше височество (27) (Как една красива жена влезе в живота на принца)

Принц Саша беше много изненадан да види брат си на входната врата на луксозния си мезонет в Берлин. Жилището не беше в най-представителния си вид, защото предната вечер Саша беше организирал парти с приятелите си. Икономката му си беше взела отпуск, а принцът не можеше да почисти сам. Не че не искаше — просто не знаеше къде са препаратите за миене и прахосмукачката.

Разхвърляният апартамент обаче изобщо не направи впечатление на Корнелиус. Саша отиде до дивана, поразмести нещата върху него, махна някои от чашите и бутилките от масата и направи място на брат си да седне.

— Имаш ли нещо против да остана за няколко дни? — попита Корнелиус.

— Остани колкото искаш — отвърна Саша. — Какво става? Не ти ли харесва в Елфенберг?

Саша седна в едно огромно кожено кресло, в което изглеждаше още по-дребничък, и замислено погледна брат си. Нещо определено не беше наред с Корнелиус.

— Всичко е наред с Елфенберг. Замъкът е прекрасен. Друго ме притеснява. Ивет ревнува от Лео и двете така са се хванали за косите, че…

— Коя, за бога, е Ивет?

— Жената, която обичам.

— Боже господи, Корнелиус, ти си се влюбил!? Но това е чудесно! Как се случи?

Брат му се усмихна смутено. Реакцията на Саша беше напълно оправдана — досега в живота на Корнелиус жените и любовта не бяха имали особено значение. Даже никакво.

— Ами стана наскоро. Всичко се случи толкова бързо, че още не мога да се опомня.

— И тази Ивет вече живее при теб?

— Временно. Жилището й се е наводнило.

— Разбирам. И тя ревнува от Лео, така ли?

Корнелиус кимна.

— Стана нетърпимо. Не издържах и се махнах.

— Хм, не мога да си представя Лео да се кара с някого — замислено каза Саша. — За мен графиня Кутнер е най-достойният и благороден човек…

— Ами всъщност причина за скандалите е Ивет — прекъсна го брат му. — Лео се държи достойно и не й отговаря, но Ивет продължава да я напада. Тя настоява да освободя Лео — каза той и въздъхна. — Може би трябва да го направя. Само така отново ще имам спокойствие и ще мога да работя.

Саша не беше виждал брат си толкова угрижен никога през живота си.

— Проблемът е обаче, че без Лео не мога да работя — продължи Корнелиус. — Тя ми е необходима, защото е дясната ми ръка. Лео е толкова умна и организирана жена. Не знам какво ще правя без нея. Не съм срещал по-интелигентна и подредена жена.

— Ами тогава Ивет да върви по дяволите — предложи Саша.

Корнелиус вдигна рамене безпомощно.

— И този вариант съм обмислял. Не мога, просто не мога…

— Явно тази жена ти е взела ума — усмихна се Саша.

Той за момент си помисли, че единствената Ивет, която познаваше, беше Ивет Мортенсен, но в следващия момент реши, че това е абсурдно. Все пак тя беше годеница на граф Едуард фон Кутнер.

— Може и така да се каже — отговори Корнелиус. — Ивет е приказно красива. Не съм срещал толкова хубава жена досега. Е, не е образована и умна като Лео, но с нея се чувствам истински мъж, разбираш ли? Тя вижда в мен не скучния професор, а мъжа, с когото се отнася прекрасно. Какво като не знае кой е Платон?

— Сигурно това е ново за теб — усмихна се Саша. — След като обаче не споделя интересите ти и няма представа с какво се занимаваш, връзката ви не може да продължи дълго, запомни го от мен. Съвсем скоро ще си омръзнете и няма да можете да се гледате. Страстта не е всичко във взаимоотношенията между двама души, колкото и странно да ти звучи това точно от моята уста.

Корнелиус го изгледа.

— Голям специалист по взаимоотношенията си станал. Звучиш ми като брачен консултант — раздразнено му каза той.

— Тази сфера е една от малкото, в които съм компетентен, и мога да си позволя да ти дам съвет, братле — отвърна с усмивка Саша. Той не се обиди от язвителната забележка на брат си — познаваше го твърде добре, за да знае, че той никога не би обидил когото и да било съзнателно. — Красивите жени са много като звездите по небето, а с възможности и пари особено като нашите не е проблем да си намираш различна за всяка нощ. Просто досега не си го поискал. Да намериш обаче жена, която да те разбира и да те приема такъв, какъвто си, споделяйки живота си с теб, е много трудно. Аз лично още не съм успял.

След последното изречение на брат му в главата на Корнелиус изникна образът на Лео. Не беше ли тя тази жена?

— Лео познава всички значими философи — сякаш на себе си каза той. — Можем да си говорим с часове и никога не ми омръзва…

— Тази жена е божи дар за теб — прекъсна го Саша.

— Така е. С нея мога да говоря за всичко, тя е честна, умна и пряма. Ако не правя нещо както трябва или не съм прав, тя не се притеснява да ми го заяви в прав текст. Тя е прекрасна жена — може да работи с бормашина до обяд, а след обяд да прекара часове с мен, обсъждайки Платон и Аристотел…

Саша се засмя.

— Като те слушам как говориш за Лео ми се струва, че тя е тази, в която си влюбен, а не… как й беше името… Ивет.

Брат му го погледна смаяно.

— Влюбен? Как може да съм влюбен в Лео? — каза той и поклати глава. — Не, не съм влюбен в Лео — опита се да прозвучи уверено той, но сам не успя да си отговори на въпроса защо в главата му се беше загнездил образът на графинята и отказваше да излезе от там. Той я виждаше облечена в джинси и тениска, качена на стълбата и пробиваща дупки, за да закачи портрета на дядо му. Тази малка добре оформена брадичка, тази тъмна гъста коса, ясните сини очи… Лео беше красива жена, не като Ивет, която беше като току-що слязла от модния подиум, но определено много привлекателна по свой собствен начин. Защо не се беше замислил за това по-рано?

Той се сети за галавечерята, която фондацията на университета беше организирала. Принцът се притесняваше, че ще му е скучно с всичките тези сноби и всъщност прекара много добре само благодарение на Лео. Той си спомни как изглеждаше тя тогава с черната си рокля — като истинска кралица.

Той се опита да си представи Ивет на мястото на Лео онази вечер, но колкото и да се мъчеше, не успяваше. Тя със сигурност щеше да облече роклята с най-дълбоко деколте и цяла вечер да пърха с мигли, привличайки всички мъжки погледи към себе си.

Лео, за разлика от нея, нямаше нужда от нещо подобно. Тя беше интелигентна и благородна — стойностна жена, която не се интересуваше от това какво ще кажат другите за обувките, роклята или гърдите й. Просто нямаше нужда да го прави, защото излъчваше достойнство като истинска кралица.

— Ивет се държи много лошо с Лео — каза Корнелиус. — Първо я обвини, че е откраднала някаква гривна, а след няколко дни, че е изтрила предговора към книгата ми умишлено. Ивет беше несправедлива. Не можеш да обвиняваш хората просто така. Не можеш…

— Прав си — отвърна принц Саша, който вече беше забелязал какво се случваше в съзнанието на брат му. — Казвам ти — красотата е преходна, братле. Не се подлъгвай по нея.

— Но у нея всичко е прекрасно, разбери! И името дори — Ивет Мортенсен — виж как хубаво звучи…

Саша го погледна смаяно.

— Не! — извика той. — Това е невъзможно!

Корнелиус не разбра какво искаше да каже и само го погледна въпросително.

— Да не би да я… познаваш? — плахо попита той.

— Разбира се, че я познавам — отвърна Саша и скочи от креслото си. — Всички знаят коя е Ивет Мортенсен. Как, за бога, ти дойде наум да имаш нещо общо с тази жена, та дори и да я поканиш в дома си? Чавка ли ти изпи акъла?

Корнелиус определено не знаеше какво да отговори.

— А знаеш ли какво причини тя на Лео? — продължи Саша.

— На Лео ли? Саша, нищо не разбирам… какво общо има Лео?

— Тя не ти ли каза? — попита Саша, но отговорът му беше ясен и той не го дочака. — Как е могла? Горката явно знае, че всеки беден глупак, попаднал в ръцете на Ивет Мортенсен, не подлежи на убеждаване. Съпругът й е жив пример за това.

— Съпругът й ли? Саша, какво искаш да кажеш, за бога!?

— Ами… всъщност нещата са малко по-различни, отколкото при теб. Бракът на Лео беше приключил така или иначе и с мъжа си почти не се виждаха. Когато обаче се появи Ивет, тя го накара да се разведе с Лео и той моментално го направи. Ивет си е мислила, че графът е богат, но явно е сбъркала. Доколкото чувам, бедният глупак е банкрутирал. Тази жена иска само и единствено пари, Корнелиус, сляп ли си? Тя си пада само по богати мъже, изцежда ги и после идва ред на следващия. Ти обаче си идеална партия за нея, с теб може и да се кротне… Боже господи, Корнелиус, отказвам да повярвам, че си се подлъгал по тази жена…

— Сигурен ли си, че става дума за същата Ивет Мортенсен? — Корнелиус не можеше да повярва на ушите си.

Вместо да отговори, Саша отиде до една масичка, върху която имаше цял куп списания. Той взе едно от тях и го показа на брат си. На корицата имаше голяма снимка на Ивет с добре изглеждащ мъж до нея — граф Фон Кутнер.

— Това тя ли е? — попита Саша, посочвайки снимката.

Корнелиус кимна и се опита да си поеме въздух, но почти не успя. В гърлото му като че ли беше заседнала буца.

Ивет го беше измамила! От самото начало си е играела с него, а той разбра чак сега…

Той се замисли за Лео и всички скандали, които Ивет предизвикваше с нея. Колко ли трудно е било за гордата графиня да живее под един покрив с жената, заради която мъжът й я е изоставил. Принцът вече беше сигурен, че Лео неведнъж се беше опитала да го предупреди и предпази. Той обаче беше заслепен от красивата използвачка глупак.

Корнелиус стана от дивана.

— Мисля, че трябва да сложа нещата, които сам обърках в ред — решително каза той. — Няма да допусна Лео да живее и секунда повече под един покрив с жената, която е провалила живота й. Тръгвам обратно за Елфенберг. Моля те, поръчай ми такси.

— Не е нужно, ще те закарам. Нали не мислиш, че ще пропусна възможността да се насладя на този спектакъл с неочакван край? — ухили се Саша. — Любопитен съм да видя как ще се справиш в тази ситуация. Но това ще стане утре, след като се наспим — протегна ръце той. — Оставаш тук за през нощта, братле.

Корнелиус имаше сили само да кимне.