Сандра Хейдън
Тя иска само парите ви, ваше височество (4) (Как една красива жена влезе в живота на принца)

Надеждите на графа обаче не се оправдаха.

Влизайки в преддверието на голямата къща, Едуард видя куфарите на своята бъдеща бивша съпруга. Ивет обаче не им обърна никакво внимание. Тя влезе в приемната и остана възхитена от големите огледала, кристалния полилей и старинните мебели в стил бидермайер.

— О, Еди, това е прекрасно! — извика тя. — Просто фантастично!

Едуард беше горд с имението си — все пак не кой да е, а самата Ивет го беше харесала, а тя посещаваше само най-изисканите и скъпи хотели. Едуард обаче беше забравил или му се искаше да забрави, че тази къща беше доста западнала, преди Лео да дойде да живее в нея, и изглеждаше в сегашния си вид само и единствено благодарение на нея.

— Радвам се, че ти харесва, любима моя — каза той. — Това ще бъде твоят дом.

— Имение, истинско имение! — въодушевено извика Ивет и се качи по стълбите, постлани със скъп килим. От горе тя хвърли още един поглед на приемната и каза: — Това е божествено, чувствам се като в приказка!

Едуард се усмихна доволно и с неудоволствие забеляза Лео срещу себе си. Тя изглеждаше чудесно — облечена беше със светложълт костюм, под който носеше снежнобяла блуза. Тъмната й гъста коса падаше свободно по раменете, прихваната с цветна диадема на челото. Едуард трябваше да признае, че Лео беше привлекателна жена. Тя обаче не можеше по никакъв начин да се сравнява с Ивет, която беше като излязла от модно списание.

— Надявах се повече да не се видим… — каза той.

— И аз не се радвам особено на срещата ни — подобаващо му отвърна тя. — Ако беше дошъл няколко минути по-късно, изобщо нямаше да ме видиш.

В потвърждение на думите си тя взе един от куфарите в преддверието и го отнесе в багажника на малкото си синьо кабрио, което вече беше паркирано пред входа.

— Останалото ще изпратя да вземат, когато знам със сигурност къде ще живея за постоянно — каза тя и хладно го изгледа. — В бюрото си ще намериш всички документи. Постарала съм се да завърша всичко и да го приведа във вид, отразяващ сегашното му състояние.

— Нямаше нужда да го правиш.

— Нямаше. Но не искам при развода да се оплакваш, че не съм работила съвестно — каза тя и тръгна към колата си. — Е, това беше.

Той кимна.

— Така изглежда. Ще ти изплащам месечна издръжка — щедро каза той.

Лео повдигна вежди.

— Не е нужно. Сама ще се оправя — каза тя и погледна към Ивет. — Пази си парите, ще ти трябват.

Ивет, облечена в къса поличка, блузка с дълбоко деколте и обувки с високи токове, се опита да слезе по стълбите от централния вход към паркинга, но срещна затруднения и се наложи Едуард да й помогне. Преди да види тези обувки, Лео не беше предполагала, че някой може да носи толкова високи токове и да пази равновесие на тях. Деколтето на Ивет вече беше украсено с колие от смарагди — явно беше открила семейните бижута, които Лео беше оставила на масичката до леглото в спалнята.

— О, Еди, виж какво си намерих — радостно каза тя и му показа колието. На китката й пък стоеше златна гривна.

— Смарагдите на баба ти стоят чудесно — каза доволно Едуард и Ивет се усмихна още по-широко. Тя погледна към Лео, която беше виждала само на снимки, видя синьото кабрио и куфарите и извика:

— Не можеш да позволиш това, Еди! Тя не може да вземе колата! Когато я видях отпред, си помислих, че е подарък за мен!

Тя го погледна мило, но от очите й хвърчаха искри.

Едуард въздъхна.

— А… да, щом го искаш — той се обърна към Лео, която ги наблюдаваше гневно. — Ще ти извикам такси, Лео.

Ивет я погледна победоносно, отиде до колата и седна зад волана.

— Съжалявам, но ще трябва да станете от там — каза Лео. — Тази кола ми е подарък от бащата на вашия… Еди. Тя е моя собственост.

Лео погледна Ивет, която намръщена излезе от кабриото. Тя беше точно такава, каквато графинята беше очаквала — кукличка, алчна за пари. Едуард щеше да й се порадва още малко и след известно време щеше да разбере какво всъщност му се е случило. Тогава щеше да е твърде късно.

Това обаче вече не беше нейна грижа. Тя беше уморена от постоянните му изневери и лъжи. Едуард беше затворена страница в живота й.

Лео запали двигателя и тръгна. Смаяният и разочарован поглед на Ивет й беше достатъчна награда за всичко, случило се днес.