Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Sie will nur Ihr Geld, Durchlaucht, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод отнемски
- , 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Новела
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,9 (× 7гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Заглавие: Аристократичен роман
Преводач: Горан Райновски, Светлана Стратирадева
Година на превод: 2013
Език, от който е преведено: английски
Издание: Първо
Издател: ИК „Труд“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Печатница: „Бет Принт“ АД
Редактор: Мирослав Бенковски
Технически редактор: Стефка Иванова
Художник: Станислав Иванов
Коректор: Валя Калчева
ISBN: 978-954-398-316-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1358
История
- —Добавяне
На следващата сутрин всички бяха седнали на закуска в зимната градина. Корнелиус седеше срещу Лео и не можеше да свали погледа си от нея. Тя беше забелязала погледа му и малко се беше притеснила — не знаеше как да го тълкува.
— Още кафе? — попита го тя, за да разсее напрежението помежду им.
— С удоволствие — отвърна той.
Лео взе каната и се опита да налее кафе в чашата му, но то беше свършило.
— Ще отида да направя още кафе — каза тя и стана.
— Не е необходимо — каза той, но тя вече беше в кухнята.
Корнелиус въздъхна.
— Кога ще си тръгва Ивет — попита Саша, дояждайки четвъртото си хлебче с конфитюр.
— Нямам идея — отвърна Корнелиус. Очевидно мислите му бяха навсякъде другаде, но не и при Ивет.
— Да не сте се одобрили?
Корнелиус го погледна ядосано.
— Може да съм наивник, но не съм луд! В къщата си имам диамант като Лео, а аз съм тръгнал да се залъгвам по куклички… като пълен глупак…
— Добре е, че си го осъзнал. По-добре късно, отколкото никога.
— Така е — отвърна Корнелиус. — Аз обаче не мога просто да отида при нея и да й кажа какво чувствам. Ще ме вземе за пълен идиот, какъвто може би всъщност съм. Вчера бях влюбен до уши в Ивет, днес в нея…
— Ти никога не си бил влюбен в Ивет, повярвай ми — отвърна Саша. — Хормоните са взели връх над разума ти. Знам как е, повярвай ми — лукаво се усмихна той.
— Не ми се подигравай! Ти не знаеш какво е да си в абсурдна ситуация като моята — каза Корнелиус, стана и излезе.
— Къде е Корнелиус — попита Лео, която влезе в зимната градина само няколко секунди след това.
— В кабинета си, предполагам — отвърна Саша и си взе още един кроасан.
— Защо не дочака кафето?
Саша стана от стола си и седна до нея.
— Лео, той се страхува да ви сподели чувствата си. Притеснява се, че ще ги отхвърлите заради случилото се с Ивет.
— Чувствата си?
— Той ви обича, Лео.
— Защо не мога да ви повярвам?
— А трябва. Той се срамува от грешката си с Ивет и се страхува да ви разкрие чувствата, които изпитва към вас.
— Мислите ли?
— Корнелиус няма опит с жени като Ивет — отвърна Саша. — Тя добре знае как да вземе ума на мъжете, а Корнелиус е бил много лесна плячка. Даже не й се е наложило да се старае — наивният професор сам е паднал в капана й. Сега обаче той е напълно наясно, че тази „дама“ не е за него. Вие сте жената на живота му, Лео. С вас винаги може да говори за всичко и винаги ще чува истината. Той ви се възхищава, Лео, повярвайте ми.
— Възхищението не е любов — отвърна тя, но думите на Саша определено й харесаха.
— При Корнелиус едното идва заедно с другото. За него вие сте диамант, Лео, той самият го каза точно преди да излезе от тук. Повярвайте ми, той ви обича.
Лео въздъхна.
— Би било чудесно, ако сте прав — каза тя. — Когато на хоризонта се появи Ивет, аз загубих всяка надежда, че той ще отговори на чувствата ми. Дотогава си мислех, че Корнелиус никога не би се занимавал с нещо толкова прозаично като това да се влюби в някого.
— Да, нали? — усмихна се Саша. — Затова може да сме благодарни на Ивет. Тя му отвори очите за това, че в живота има и други неща, освен философията.
Лео се засмя.
— Но въпреки това… — продължи да упорства тя.
— Ако не ми вярвате, попитайте него — прекъсна я Саша.
Тя стана.
— Чудесна идея!