Сандра Хейдън
Тя иска само парите ви, ваше височество (25) (Как една красива жена влезе в живота на принца)

Рано на следващата сутрин Ивет нахлу в кабинета на Корнелиус, който работеше по предговора на книгата си. Лео го беше открила, за което той й беше много признателен и благодарен.

Принцът видя почервенялото й от ярост лице и си помисли, че може би отново е имала пререкания с Лео.

— Ужасен, той е просто ужасен! А тя е вещица! — изкрещя тя.

Корнелиус въздъхна.

— Какво се е случило? — опита се да остане спокоен той.

Скандалите между двете дами бяха започнали да му идват в повече, но трябваше да признае, че те бяха причинявани почти само от Ивет, Лео не отговаряше нито на тона, нито на обидите й.

— Поисках Готлиб да махне този отвратителен портрет на някакъв твой дядо от стената, но той отказа! Не мога да понасям тази картина. Имам чувството, че този отвратителен човек на нея постоянно ме гледа, когато влизам в стаята ти, и сякаш ме обвинява в нещо. Не мога повече така!

Корнелиус повдигна вежди. Портретът, който лично Лео беше закачила срещу вратата на спалнята му, беше на принц Улрих Еберхарт. Той наистина не беше особено красив човек, но Корнелиус си спомни, че много хора намираха голяма прилика между него и принц Улрих. Това му даде повод да се замисли.

След като Ивет не харесваше дядо му, как можеше да харесва него?

— И какво общо има Лео с това? — попита я той.

— Тя каза на Готлиб да не сваля портрета и най-нагло ми заяви, че съм гост в този замък и нямам право да давам нареждания. Можеш ли да си представиш?

— Ами всъщност тя има право.

— Какво? — извика Ивет. — Аз мислех, че поне малко ме обичаш и ме смяташ за нещо повече от гост на замъка! Или не е така?

— Разбира се, че си много повече от гост — опита се да я успокои той.

— Но Улрих Еберхарт си остава там, където е — чу се гласът на Лео, която беше влязла в кабинета. — Вие наистина ли искате Готлиб да се качи на стълба и да свали портрета? Човекът страда от артрит и едва ходи, не виждате ли?

— Ами аз отдавна съм казала — този старец е за старчески дом! Напълно безполезен е! — заяви Ивет.

— Може ли да сте толкова безсърдечна? Този човек работи за семейството на принца повече от половин век и не е заслужил да завърши живота си в старчески дом! — остро отвърна Лео.

— Безполезен е. Корнелиус, кажи й…

Принцът беше станал от бюрото си и стоеше до вратата.

— Няма да изпратиш Готлиб в старчески дом, нали? — попита Лео, но предварително знаеше какъв ще бъде отговорът му.

— Разбира се, че не — отвърна той и предизвика нов пристъп на ярост у Ивет.

— Ако ме обичаш… — Корнелиус не я остави да довърши и излезе от кабинета. Всичко това беше започнало да му идва в повече. Прекалено в повече.

— Всичко е заради вас! — изсъска Ивет.

— Така ли? — спокойно отговори Лео.