Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Sie will nur Ihr Geld, Durchlaucht, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод отнемски
- , 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Новела
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,9 (× 7гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Заглавие: Аристократичен роман
Преводач: Горан Райновски, Светлана Стратирадева
Година на превод: 2013
Език, от който е преведено: английски
Издание: Първо
Издател: ИК „Труд“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Печатница: „Бет Принт“ АД
Редактор: Мирослав Бенковски
Технически редактор: Стефка Иванова
Художник: Станислав Иванов
Коректор: Валя Калчева
ISBN: 978-954-398-316-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1358
История
- —Добавяне
Няколко дни по-късно Ивет отиде при Лео, която очакваше всеки друг, но не и нея в кухнята. Русата красавица изглеждаше изнервена и отегчена и повече от всякога беше решена да разкара съперницата от пътя си.
— Къде е Корнелиус? — попита тя.
Лео, която тъкмо подреждаше букети свежи цветя, с които смяташе да украси дневната, я изгледа за миг.
— В кабинета си. Корнелиус използва всяка свободна минута, за да работи по книгата си.
Ивет отиде при принца.
— Корнелиус, може ли да поговорим?
Той се зарадва да чуе гласа й.
— Само момент — каза принцът, търсейки някаква книга на един от рафтовете.
Ивет искаше да седне и първата възможност за това видя в едно кожено кресло, върху което бяха натрупани няколко книги. Тя ги свали на земята и седна.
Когато видя какво беше направила, сякаш гръм удари Корнелиус.
— Моля те, мила, не пипай нищо! С Лео точно сме подредили всички книги така, че да ми е лесно да ги намирам.
— А да, Лео. Искам да поговорим за приятелката ти, мили мой. Мисля, че трябва да я помолиш да напусне възможно най-скоро.
— Защо? — погледна я учудено той.
— Тя е крадла.
Корнелиус остави книгата, която току-що беше разгърнал, и я погледна смаяно.
— Невъзможно. Защо да е крадла?
— Взела е скъпа гривна от стаята ми. Само тя може да е била, Корнелиус! — погледна го тя с насълзени очи. — Да не мислиш, че ми е лесно да ти го кажа?
Той се опита да я успокои и я целуна по челото.
— Не мога да повярвам, че Лео е способна на такова нещо. За такива обвинения трябват доказателства, нали? Нека я повикаме, за да обясни.
Лео дойде след няколко минути.
— Искал си да разговаряш с мен? — каза тя и видя блесналия поглед на Ивет и угрижената физиономия на Корнелиус. Веднага й стана ясно какво се беше случило.
— А, госпожице Мортенсен, добре че сте тук. — Мисля, че сте загубили това — каза Лео и извади от джоба си скъпа диамантена гривна. Тя я беше намерила на един от диваните, докато слагаше вазите с цветя в приемната и веднага се сети, че Ивет можеше да използва това срещу нея и да я обвини, че я е взела. — Намерих я в приемната.
Ивет се изчерви, а Лео й подаде гривната с победоносен поглед. Малка победа.
— Колко мило от ваша страна, графиньо — през зъби каза Ивет и се усмихна лицемерно.
— Мисля, че това изчерпа въпроса, нали? — попита Лео, обръщайки се към принца.
— Да — смутено отговори той.
— Добре, тогава ще ви оставя насаме — каза Лео и излизайки попита Корнелиус: — Как върви книгата?
Интересът й искрено го зарадва.
— Ами още съм в началото. Всъщност исках да започна с цитат от Емпедокъл, но не мога да намеря книгата, която ми трябва…
— Емпедокъл е в другата стая, първия рафт вдясно, точно под Демокрит — обясни му Лео.
— Ами да, разбира се, че е там — плесна се по челото Корнелиус и без изобщо да обърне повече внимание на двете дами, отиде да вземе книгата.
Ивет го изгледа ядосано.
— Не може да ме оставя така — каза тя, след като той отиде в другата стая.
— По-добре свиквайте, госпожице Мортенсен. Това ще е ежедневието ви, ако планирате да живеете с принц Фон Розенхайн.
Ивет стана и я изгледа злобно.
— Ще видим тази работа — изсъска тя.