Сандра Хейдън
Тя иска само парите ви, ваше височество (21) (Как една красива жена влезе в живота на принца)

На следващата сутрин Ивет слезе в трапезарията за закуска, където Лео дооправяше чудесно подредената маса.

Графинята й хвърли бърз поглед, без да прекъсва работата си.

— Корнелиус ще слезе всеки момент — каза Лео, но знаеше, че Ивет е отлично информирана за това къде е принцът и какво прави.

— Разбира се, че ще слезе всеки момент, мила моя. Трябва вече да е излязъл от банята.

Ивет искаше недвусмислено да й покаже с кого принцът беше прекарал нощта.

Тя седна на масата и заповеднически каза:

— Бих искала кафе.

— Каната е на масата — сряза я Лео.

Ивет я погледна разярено.

— Знаете ли, Лео…

— За вас съм графиня Кутнер.

— Искате да покажете на Корнелиус, че не ме харесвате, така ли?

— Той трябва да свикне с това.

— Мислите ли? — изсмя се Ивет. — Вие не по-зле от мен знаете, че нямате никакъв шанс да го спечелите… графиньо — тя нарочно постави подигравателно ударение на последната дума. — Този мъж е мой, драга ми, а вие ще трябва да напуснете замъка. Една от нас трябва да си тръгне!

— Съгласна съм с вас, госпожице Мортенсен, колкото и да не съм очаквала, че това някога ще се случи. Само че според мен вие сте тази, която много скоро ще си тръгне.

Ивет се изсмя, а в следващия момент в трапезарията влезе Корнелиус.

— Колко се радвам, че се разбирате толкова добре — усмихнат каза той.

— Какво те кара да мислиш така? — попита Лео и удари вареното си яйце неочаквано силно.

— Ами смеете се — значи всичко е наред.

— Твърде възможно е да си вадиш погрешни изводи, драги мой. Това е само идея за реалността, която ти искаш да вярваш, че съществува. Сенките, които виждаш на стената, си остават сенки, а не реалност.

— Платон за закуска? Не е ли малко рано, Лео? — с усмивка попита Корнелиус и седна на масата, като преди това не пропусна да целуне Ивет за добро утро.

— Какво е Платон? — най-искрено попита Ивет, търсейки с поглед точно определен вид вурстове.

— Може би искаш да попиташ кой е Платон — поправи я Лео.

— Платон е един от най-бележитите философи на Древна Гърция — внесе яснота Корнелиус.

— Страхувам се, че госпожица Мортенсен не се интересува от подобни теми — отбеляза Лео.

Ивет погледна принца със сладострастните си сини очи.

— Знам, че си известен учен, мили мой, но аз се интересувам от теб само като човек и мъж — каза тя.

— Колко трогателно — чу се гласът на Лео.

— Трябва ли да си толкова недружелюбна — попита Корнелиус, след като бяха останали сами с Лео в кабинета му.

Тя му подаде куфарчето.

— Тя не знае кой е Платон, за бога!

— Не може всички жени да са образовани като теб, Лео.

— Ти все пак…

— Ивет е интелигентна жена — прекъсна я той. — Макар и по свой собствен начин и в други отношения.

— Тя е хитра, трябва да призная — каза Лео и се замисли колко добре тази жена си играеше с чувствата на Корнелиус. Ако го обичаше, Лео не би имала нищо против връзката им. Намеренията на Ивет обаче бяха съвсем други…

— Знаеш ли — каза принцът, излизайки, — бих бил много признателен, ако се погрижиш Ивет да не скучае, докато ме няма. Тя все пак не е свикнала с обстановката… покажи й парка, замъка…

— Не е свикнала с обстановката ли? — почти извика Лео.

Тя много добре знаеше, че Ивет можеше много бързо да свикне с всичко и всички щом това й беше изгодно.

— Ами апартаментът й е много малък, не е свикнала да живее в замък.

— Ти не знаеш нищо за нея, Корнелиус — изпитателно го погледна тя.

— Имаме много време, за да се опознаем. Аз тръгвам. Ще се видим след обяд — каза той и бързо излезе.

Лео въздъхна. Как можеше да го накара да се замисли върху ситуацията и да си даде реална сметка за случващото се?

Ивет го беше омагьосала. Той беше като пластилин в ръцете й.

— Мога ли да ви бъда полезен с нещо, графиньо — чу тя гласа на Готлиб.

— Да ми бъдеш полезен? Но с какво, Готлиб? И защо?

— Ами как да ви кажа… някои гости са ми по-приятни от други. Ако ме разбирате…

— Аха, госпожица Мортенсен спада към „другите“, нали?

— Ако трябва да съм откровен — тя никак не ми допада като човек. Даже съм притеснен за негово височество. Нищо добро не го чака в компанията на тази жена.

— За съжаление не можем да направим нищо по въпроса, Готлиб. Госпожица Мортенсен е гост на този замък и ние нямаме избор, освен да се отнасяме с нея като с такъв.

— За съжаление май сте права.

— За съжаление.