Каролине Танек
Млада, красива и отдадена на друг (19) (Как принц Александър се влюби в годеницата на брат си)

Юлиане седеше заедно с колегите си в кафенето на летището, когато изневиделица в него влезе принцеса Терезе.

— Ваше височество, каква изненада да ви видя тук — любезно каза Юлиане.

— Дошла съм, за да говоря с вас. Ходих в дома ви, но кръстницата ви ми каза, че сте на работа.

— С какво мога да съм ви полезна?

— Само с едно — каза принцесата, поглеждайки я студено. — Стойте далеч от сина ми. Достатъчно щети нанесохте на семейството ми вече. Няма да позволя да продължите!

— Аз и не искам да продължавам, повярвайте ми — отвърна Юлиане и усети как ръцете й започнаха да се потят от неудобство и напрежение. Раздялата с Филип беше тежка, но Юлиане беше осъзнала, че така е най-добре за всички. Те бяха твърде различни, за да могат да градят общо бъдеще.

— Как сте, Юлиане — неочаквано любезно попита принцесата.

— Не много добре. Баща ми е на свобода, но все още е под подозрение. Той е невинен, повярвайте ми.

— Ако е невинен, ще го оправдаят. Нали за това има полиция и съд.

— Надявам се — въздъхна Юлиане.

В този момент звънна мобилният телефон на принцесата.

— Ало — каза тя, след което няколко минути само слушаше събеседника си от другата страна на линията. — Да, тук е — каза принцесата, поглеждайки към Юлиане. — Добре, ще я доведа — тя затвори, сложи телефона в чантата си и изгледа младата баронеса студено. — Беше синът ми. Настоява да ви заведа в Дорнберг.

Сърцето на Юлиане прескочи.

— Филип иска да ме види?

— Не Филип, а Александър. Моля, последвайте ме.

Пред терминала ги чакаше черната лимузина с тъмни стъкла на принцесата. Шофьор със син костюм им отвори вратата и Юлиане седна на задната седалка до принцеса Терезе. Когато вратата се затвори, младата жена се почувства като в капан. До Дорнберг имаше час и половина път. Цяла вечност в компанията на принцеса Терезе.

Тя обаче отвори една книга и се зачете, което беше добре дошло за Юлиане. Нямаше да й се налага да води разговор с нея. Тя се загледа през прозореца, мислейки за причината, поради която Александър искаше да се видят.

Винаги когато се сетеше за Александър, сърцето й забиваше ускорено и тя се чувстваше някак необичайно… приятно. Той беше чудесен човек. Беше й се притекъл на помощ в най-тежкия за нея и баща й момент, рискувайки собствената си репутация и бизнес. Но защо ли искаше да я види сега?

Пътуването й се стори безкрайно.

Когато стигнаха до замъка, Юлиане въздъхна облекчено. Най-после.

— Синът ми ви очаква отзад в градината — хладно каза Терезе фон Дорнберг.

— Знаете ли защо иска да се срещнем?

— Не, но съм сигурна, че скоро ще разберете. Извинете ме, трябва да се видя с мъжа си — каза принцесата и влезе в замъка.

Юлиане заобиколи замъка и някак неуверено тръгна към градината зад него. Морските вълни се разбиваха с плясък в скалите под нея. Няколко чайки кръжаха лениво над замъка.

— Юлиане! — принц Александър се появи иззад една горичка. Юлиане веднага разбра, че той искаше да й сподели нещо. — Радвам се, че успя да дойдеш.

— Майка ти ми каза, че си искал спешно да се видим.

— Да. Баща ми трябва вече да й е обяснил какво се е случило. Няма да й е леко да го приеме. Предполагам и на теб също.

— Какво… какво се е случило?

— Полицията вече задържа човека, отговорен за обира в замъка. Подозренията от баща ти са свалени. Той официално е обявен за невинен.

— Наистина ли? Боже господи, това е чудесно! Но защо да не ми е лесно да го приема, има и друго, което трябва да знам ли?

— Ами… човекът, откраднал роклите, е Филип.

— Какво? Филип? Невъзможно…

— И аз така си помислих, когато разбрах. Филип обаче си призна всичко. Имал е много дългове, които не можел да върне, а е бил прекалено горд, за да поиска помощ от нас.

Юлиане все още не можеше докрай да осъзнае чутото.

— А той… ще влезе ли в затвора?

— Не знам. Адвокатът ни ще се опита да му помогне, все пак Филип няма други провинения. Може би ще плати глоба и ще положи обществено полезен труд.

— Но това значи, че… обвинението срещу баща ми е било просто претекст да развали годежа… Той през цялото време е знаел, че баща ми е невинен!

— Така е. Съжалявам, Юлиане.

— А аз не съжалявам — отвърна тя. — Ако обстоятелствата не се бяха стекли така, щях да се омъжа за човек, когото не познавам. Това нямаше да доведе до нищо добро нито за мен, нито за него.

— Добре е, че го осъзнаваш. Наистина е така. Съжалявам, че не мога да помогна.

— Няма и нужда да помагаш. Ти направи достатъчно. Задължена съм ти до гроб.

— Утре се връщам в Париж — неочаквано каза той.

— Толкова скоро?

— Звучиш разочарована…

— Щеше да е чудесно, ако можеше да останеш…

— Наистина ли? Това ли искаш — да остана?

Юлиане кимна смутено и погледна надолу.

— Да, би било чудесно, но знам, че трябва да се върнеш заради бизнеса си.

— Не бизнесът беше истинската причина да замина за Париж, а ти, Юлиане.

— Аз ли? Защо…

— Ти ме омагьоса от първия миг, в който те видях. Влюбих се в теб безпаметно, но ти беше сгодена за брат ми. Нямаше как да застана на пътя на общото ви бъдеще и реших да замина, за да съм далеч от теб.

— И затова си заминал за Париж… о, Александър.

За миг осъзна, че и тя чувстваше същото. И тя се беше опитала да потисне любовта си към него през последните месеци.

— Но вашето семейство и традиции…

— Традицията повелява да намеря жена, подходяща за мен. Аз съм убеден, че ти ще си най-добрата принцеса Фон Дорнберг. Обичам те, Юлиане.

Нямаше нужда от повече думи. Погледите им казваха всичко.