Каролине Танек
Млада, красива и отдадена на друг (16) (Как принц Александър се влюби в годеницата на брат си)

— Това трябва да отиде в печатницата. Моля, погрижете се, Мария — каза Александър фон Дорнберг и подаде на секретарката си папка с договори. — Жан Баптист предаде ли вече репортажа от пътуването си?

— За съжаление все още не.

— Обадете му се и го накарайте да го изпрати възможно най-скоро. Нужен ни е за съботния брой.

— Разбира се — каза секретарката и вдигна телефона.

Александър се върна в кабинета си и седна зад махагоновото бюро.

Офисът му се помещаваше в сградата на стара фабрика, която беше затворена преди години. След банкрута й в сградата се беше нанесъл новозакупеният от Александър вестник. Старата фабрика се намираше в един от най-лошите квартали на Париж. Откакто Александър беше дошъл, имаше два опита за обир, в резултат на което се наложи охраната на сградата да бъде удвоена. Александър вече се беше захванал с търсене на офис в по-добра част на града, но засега не намираше нищо подходящо.

През няколкото седмици, прекарани в Париж, той беше свършил огромно количество работа. По време на следването си беше прекарал около година във Франция и знаеше езика добре, което му беше от голяма полза сега. Само до преди няколко седмици вестникът беше пред банкрут, а сега се беше превърнал отново в един от най-четените ежедневници в страната.

Принц Александър беше взел на работа едни от най-скъпо платените парижки журналисти. Един от основните му принципи в бизнеса беше, че за да спечелиш пари, първо трябва да инвестираш. Той беше подобрил организацията на вестника и беше увеличил приходите от продажби и реклами. Всичко това обаче му костваше работа по над 16 часа на ден.

Секретарката му почука и влезе с прясно сварено силно кафе. Тя вече беше научила навиците на шефа си и дори не го беше попитала дали иска чаша от ободрителната напитка.

Мария имаше три деца, за които се грижеше сама след смъртта на съпруга си. Тя беше изключително благодарна на Александър, че възроди вестника, благодарение на което тя запази работното си място.

Тя остави чашата на бюрото му и излезе.

Александър тъкмо се канеше да напише няколко важни имейла, които отлагаше вече няколко дни, когато на вратата се почука и в кабинета му влезе висок слаб мъж с очила, носещ няколко вестника.

— Ето материала, шефе — каза той.

— Закъсняхте с три дни, Жан Баптист! — строго каза Александър. — Вие сте чудесен журналист, но ако продължавате да не спазвате сроковете, ще ви пратя да пишете малки обяви!

— Само не в обявите, моля ви — закърши ръце репортерът. — Извинявам се за закъснението. В бъдеще ще съм винаги точен.

— Надявам се.

— За да ви се реванширам, мога да ви разкажа най-новите пикантерии от родината ви. Искате ли да ги чуете?

— Всъщност не. Нямам никакво време…

— Вече знаете за изчезналите от ревюто в замъка ви рокли, нали?

— Да, баща ми ми разказа за това по телефона. Ужасна случка.

— Знаете ли кой е основният заподозрян за обира?

— Нямам представа.

— Ще ви кажа, но се съмнявам, че ще ви хареса. Един от колегите ми каза, че част от откраднатите рокли са намерени в холандски бутик. Собственикът му е казал на полицията кой му е продал тоалетите.

— И кой е бил?

— Лудвиг фон Валдек.

— Бащата на Юлиане? Невъзможно.

— Направих някои проучвания и нещата се подреждат. Баронът от дълго време има финансови затруднения. Явно не е имал друг избор.

— Не, не, това не е истина. Той не може да е… — Александър прекъсна изречението си. Всъщност той не познаваше бащата на Юлиане и не знаеше на какво е способен и на какво — не. Но все пак… бащата на Юлиане да беше крадецът? Невъзможно!

— Това е бащата на бъдещата ви снаха, нали?

— Да. Юлиане сигурно е съсипана.

— По всичко личи, че баща й е престъпник. Как иначе собственикът на бутика ще каже точно неговото име?

— Добър въпрос. Знаете ли нещо повече в тази връзка?

— Не. Полицията разследва и други варианти, но по всичко личи, че баронът е откраднал роклите. Засега друг заподозрян няма.

Александър поклати глава.

— Не мога да си представя, че старият барон е способен на подобно нещо. А сега, Жан Баптист, ви моля да ме извините. Трябва да проведа телефонен разговор.

— Разбира се, шефе. Приятен ден — каза журналистът и бързо излезе.

Александър взе телефона и бързо набра номера. След две позвънявания брат му вдигна.

— Не давам интервюта — каза той.

— Филип, аз съм — Александър.

— А, извинявай. Не познах номера и помислих, че се обажда поредният репортер за интервю.

— Наистина ли бащата на Юлиане е откраднал роклите?

— Да. Не можеш да си представиш в каква каша сме се забъркали заради тази случка. Журналистите се тълпят на опашка пред замъка. Нямам свободна минутка.

— Предполагам, че семейството на Юлиане го изживява още по-тежко. Как са те?

— Нямам представа. Не съм виждал никого от тях от няколко дни.

— Защо? Да не си бил в командировка?

— Не, с Юлиане се разделихме.

— Какво? — Александър помисли, че не е чул добре. — Кажи ми, че се шегуваш.

— Напълно сериозен съм. Не желая да имам нищо общо със семейството на престъпник.

— Бащата на Юлиане не може да е откраднал роклите. Та той е професор по история, за бога, не крадец на рокли!

— Откъде знаеш? Ти почти не го познаваш.

— Така е, но познавам Юлиане. Тя е добър човек и не може бащата, който я е възпитал такава, да е крадец и измамник. За бога, Филип, отиди при нея! Сега си й нужен повече от всякога!

— Извинявай, но това няма да стане.

— Но вие сте сгодени!

— Вече не — отвърна Филип. — Този годеж беше лоша идея така или иначе, а тази случка ме вразуми и ми помогна да взема решение по-лесно. Ако знаех какво очаква тя от мен, никога нямаше да й предложа да се омъжи за мен. Оказа се, че не сме един за друг.

Александър затаи дъх. Трябваха му няколко секунди, за да асимилира току-що чутото.

— Майка ни ли стои зад това твое решение — попита той, след като дойде на себе си. — Заради нея ли си изоставил Юлиане?

— Напротив. Ако трябва да съм искрен, тя дори ме посъветва да не прибързвам с решението си, а да изчакам всичко да се изясни.

— Не мога да повярвам, че ти е дала подобен съвет. Та тя беше против годежа ви от самото начало.

— Така е, но не иска нещата между мен и Юлиане да приключат по този не особено приятен начин. Знаеш, че за нея общественото мнение за семейството ни е по-важно от всичко.

— За едно е права — трябва да останеш с Юлиане. Тя с нищо не е виновна за случилото се.

— Твърде късно. Развалих годежа.

— Боже господи, Филип, чавка ли ти изпи акъла?