Каролине Танек
Млада, красива и отдадена на друг (6) (Как принц Александър се влюби в годеницата на брат си)

Атмосферата в трапезарията беше нажежена до червено.

След основното ястие — сьомга върху канапе от билки — Юлиане не издържа, извини се, излезе от трапезарията и отиде в банята, за да се освежи.

Тя пусна студена вода, с която се опита да охлади страните си, които тлееха от напрежение, неудобство и гняв. Принцесата най-безпардонно беше продължила да задава въпросите си един след друг — къде е отраснала, кои са приятелите й, какво е финансовото й положение, какво очаква от сватбата си с Филип…

С всички тези въпроси принцесата искаше да си изясни доколко подходяща беше тази стюардеса за съпруга на сина й. Принцеса Тереза даде да се разбере, че за нея Юлиане е недостойна да стане част от семейството им и че смята, че тя иска да се възползва от социалното и финансово положение на Филип.

Радостта на Юлиане, че най-после се среща със семейството на Филип, се изпари още след като зърна принцеса Терезе и смразяващия й поглед. Тя продължи да се държи надменно и студено. Съпругът й беше приятелски настроен, но твърде равнодушен към всичко случващо се тази вечер. Юлиане се надяваше, че в бъдеще нещата ще дойдат по местата си и на семейството на Филип просто му трябва време да свикне с мисълта, че бъдещата им снаха ще е бедна баронеса, пътуваща по целия свят, за да изкарва прехраната си.

Юлиане въздъхна, взе една хавлиена кърпа и избърса лицето си. Ако зависеше от нея, щеше незабавно да си тръгне от замъка. Дори само мисълта за това, че отново трябваше да се върне в трапезарията, където се намираше принцеса Терезе, я ужасяваше.

Тя обаче знаеше, че няма как просто да си тръгне. Това само щеше да утежни и без това сложната ситуация. Тя повдигна глава и се усмихна на себе си в огледалото, опитвайки се да си върне куража и самочувствието. Винаги правеше така, когато имаше проблеми с твърде претенциозни пътници. Юлиане си каза, че да спечели принцесата на своя страна със сигурност нямаше да е лесно, но ще направи всичко по силите си, за да го постигне. Все пак това беше майката на Филип. Иска или не, Юлиане трябваше да се съобразява с нея.

Когато се върна при семейството, икономът беше сервирал кафе в приемната. Юлиане погледна стария стенен часовник над камината.

— Какъв чудесен часовник — каза тя. — Баща ми би дал всичко, за да притежава такъв уникат. От епохата на английската кралица Елизабет е, нали?

— Да — отвърна принцеса Терезе. — Интересувате ли се от такива неща?

— Да, малко. Баща ми е историк и много обича предмети с антикварна стойност.

— Ето, мамо, виждаш ли. С Юлиане имате общи интереси.

— Да, да, може и така да се каже — с отегчение каза принцесата. — Кажете, баронесо, в кой интернат сте учили?

— О, не съм учила или живяла в интернат. Живеехме в къща в провинцията близо до Хамбург. Там съм израснала.

— Сигурна съм, че поне сте имали гувернантка…

— Не. Но за сметка на това имам много приятели на моята възраст. Бяхме страхотна компания.

— Така ли? Що за деца бяха те?

— Ами деца от селото.

Принцесата повдигна вежди.

— С произход, надявам се…

— Не — отвърна Юлиане и неволно се засмя, сещайки се за приятелите си. — Когато бяхме деца, тези неща не ни интересуваха особено. Бяхме приятели и това беше най-важното за нас тогава.

Терезе фон Дорнберг я изгледа невярващо.

— Тези неща не ви интересуваха? Искате да кажете, че не сте получили подходящо възпитание и образование, така ли? Какво смятате в такъв случай за нашия род и вековните ни традиции? Нищо ли не означават те за вас?

— Родителите ми ме възпитаха според собствените си ценности. За тях не бяха толкова важни традициите или родовата история, а честността и искреността в отношенията между хората. Те ме научиха да не съдя за хората по титлата, положението или парите им, а по това какви са те в действителност. Това е важно, не смятате ли?

Погледът на Терезе фон Дорнберг щеше да прогори дупка в лицето на Юлиане. Тя остави чашата си с кафе на масичката, почти счупвайки я от ярост. По всякакъв начин се стремеше да изрази несъгласието си с Юлиане и неприязънта си към нея. Александър я изпревари, преди да й го заяви в прав текст.

— Майка ми не иска да каже, че не уважава ценностите и възпитанието ви, Юлиане. Нашето семейство изповядва ценности, които на някои хора биха могли да се сторят странни и дори чужди, но ви уверявам, че това по никакъв начин не ни пречи да споделяме ценностите на добри и достойни хора като вас.

— Сигурна съм — отвърна Юлиане. Тя обаче знаеше, че това въобще не беше така.

Александър й се усмихна, тя също му отвърна с поглед.

— Можем ли да си говорим на „ти“, Юлиане? Все пак ти на практика вече си част от семейството — каза той.

— Все още не — вместо нея отвърна принцеса Терезе. Погледът й беше по-красноречив и от думите.

Юлиане прехапа устни. Тази вечер започна да й идва наистина в повече.

— Може би трябва да изчакаме с тази стъпка — успя да каже тя.

— Само ако не можеш да ме понасяш.

— О, не, съвсем не е така.

— Значи на „ти“, нали?

— Да, на „ти“ — отвърна тя и Александър й намигна съзаклятнически.

Това я накара да се почувства малко по-добре, доколкото, разбира се, беше възможно в тази тягостна атмосфера.

Филип погледна към майка си и й каза:

— Моля те, дай на Юлиане шанс. Все пак с нея скоро ще се оженим и бих бил много признателен, ако не се отнасяш към бъдещата ми съпруга като с домашна помощница.

Принцесата тихо въздъхна.

— Роклята ви ми допада много, баронесо. На кой дизайнер е?

— Сама си я уших.

— Как така, вие?

— Ами така. Майка ми ме научи да шия. Тя ще ми помогне и за булчинската рокля.

— Това е изключено! Бъдещата господарка на замъка Дорнберг не може да се изправи пред олтара, облечена с рокля, ушита на шевната машина на баба й! — възмути се принцеса Терезе, все едно Юлиане беше предложила да се омъжи облечена в стар чувал.

Юлиане преглътна сухо. Тя замълча за няколко секунди, след което събра сили и каза уверено:

— Аз от години шия роклите си сама. Не се притеснявайте, няма да изглеждам като хваната от улицата!

— И въпреки това няма сама да шиете роклята си. Това най-малкото е на лош късмет. Ще излезем да пазаруваме заедно, баронесо. Аз лично ще ви помогна да изберете нещо, което си заслужава.

Юлиане се почувства неуверена като тийнейджърка, която се представя пред родителите на първото си гадже. С търсещ поглед тя се обърна към годеника си, надявайки се на подкрепата му.

Филип сложи ръка върху рамото й и каза:

— Нощта е чудесна. Защо не се разходим из парка, да се порадваме на времето и да погледаме звездите.

— С удоволствие — облекчено каза тя, стана и го последва навън.

Хванати ръка за ръка годениците излязоха заедно по постланата с чакъл алея. Времето беше приятно — подухваше лек ветрец и на небето нямаше и едно облаче, звездите и луната светеха ясно като малки факли, закачени на небосклона. След като излезе от стаята, Юлиане се успокои поне донякъде.

— Според мен мина чудесно — каза Филип.

— Не знам, може би говориш за друга вечер. Тази беше ужасна. Майка ти изобщо не ме хареса.

— Е сега поне знаеш защо не те водех тук в продължение на месеци. Майка ми не е харесала никое от момичетата, които съм водил тук. Повярвай ми, с теб се държи направо приятелски.

— Можеше да ме защитиш!

— Майка ми не те е нападнала чак толкова остро. Пък и да ти кажа честно, въобще не искам да си навличам гнева й.

— Аха, значи предпочиташ да гледаш как тя го излива върху мен, така ли?

— Защо обвиняваш мен за случилото се? Постарах се да те измъкна колкото можех по-бързо. Ето ни тук сега. Виж колко красива е нощта.

— Защо се държи така?

— Иска да контролира всичко и всички. Но повярвай ми — когато свикне с мисълта за предстоящата ни сватба, всичко ще бъде наред.

— Но аз не искам да свиква с мен все едно съм някаква натрапница!

— Защо е толкова важно какво ще направи или помисли майка ми? Ти все пак ще се омъжиш за мен, не за нея.

— Но нали ще сме едно семейство.

— Не се е родил човекът, който може да угоди на майка ми — нито аз, нито татко, нито брат ми, нито който и да било. Няма смисъл да се стараеш, резултатът ще е един и същ.

— Но ти си й син.

— За нея това няма особено значение.

— Трябва да направя нещо, за да се сближим. Може би идеята да излезем на пазар заедно не е толкова лоша.

— Не се предаваш лесно, а?

Юлиане поклати глава.

— В никакъв случай.

— Това е една от причините, заради която толкова те обичам — каза Филип, прегърна я и обсипа лицето й с целувки.

Устните и силните му ръце я накараха да забрави всички неприятности тази вечер.

Двамата влюбени имаха очи само един за друг. Никой от тях не разбра, че иззад завесата на един от прозорците ги гледаше някой, за когото щастието на двамата беше всичко друго, но не и радост.