Каролине Танек
Млада, красива и отдадена на друг (3) (Как принц Александър се влюби в годеницата на брат си)

— Има новини, Хелене! — почти извика Янес Зюнксен, влизайки в кухнята на замъка. — Чу ли вече? — попита той, заставайки до печката.

— Какво да съм чула? — погледна го Хелене, която в този момент режеше голямо парче телешки шол. — Случило ли се е нещо?

— Още не, но разбрах, че принцесата планира да организира модно шоу с благотворителна цел. Знаеш какво означава това, нали?

— За нас ли? — попита готвачката, поглеждайки към тавана. Тя обаче реши да не обсъжда чутото. Работеше в замъка от двайсет години и беше свикнала с темпото и обема на работа. Сигурно пак щеше да й се наложи да работи заедно с помощниците си по цели дни и нощи. Принцеса Терезе не пестеше и предлагаше на гостите си най-изисканите деликатеси, но от персонала изискваше много. — Имаш ли представа колко души ще дойдат?

— Около триста — отвърна посивелият иконом. — Цял панаир.

— Триста значи… — повтори готвачката. Замислена, тя отвори хладилника и извади оттам купичка с шоколадов мус. — Запазила съм я за теб — каза му тя.

— О, благодаря ти. Ти винаги знаеш как да ме зарадваш — каза икономът, взе си една лъжица и започна да яде от вкусния мус.

Хелене започна да обмисля какво щеше да й е необходимо за подготовката на това събитие. Голямата кухня на замъка Дорнберг предлагаше всички условия за приготвяне на храна за подобни големи мероприятия. В нея имаше няколко печки и грилове, както и много други най-различни кухненски уреди. До вратата бяха окачени да съхнат билки, от които се носеше много приятен аромат в цялата кухня.

— През следващите седмици няма да имаме никакво време за себе си — каза Янес. — Какво ще кажеш сега да си се порадваме малко — усмихна се той и бързо я целуна по устните.

— Ох, Янес… ами ако някой ни види — каза притеснена, но усмихната Хелене.

— И какво? Да гледат, ако искат.

— Не ни прилича. Янес — влюбен на нашата възраст. Какво ще кажат хората? — загрижено каза Хелене и погали иконома по лицето. Първият й съпруг беше починал отдавна. След смъртта му тя беше живяла единствено и само за работата. Докато не се появи Янес, с когото отново разбра, че в живота й може да има и друг смисъл и радост, освен готвенето за семейството на принца и принцесата.

— Да казват каквото искат. Това е нашата втора пролет, моя малка Хелене.

— Ако принцесата ни види да мързелуваме, пролетта бързо ще стане ледена зима — каза Хелене и се върна към работата си по телешкото.

— Права си за съжаление. Трябва да полирам сребърните свещници за вечеря — каза той и бързо излезе.

Хелене го изгледа замислено, докато се отдалечаваше. Двамата с Янес бяха щастливи заедно през своята „втора младост“. И двамата за нищо на света не искаха да заменят работата си в замъка за никоя друга.

Принцът и принцесата бяха състоятелни хора, но семейството им не беше единно. И двамата им синове почти никога не се появяваха в замъка, управляван със строга ръка от принцесата, а предпочитаха жилища в града.

Хелене беше убедена, че това не е на хубаво. Принцесата беше отблъснала синовете си. И двамата все още не мислеха за сватба. Нищо чудно, едва ли на тази земя се беше родила жена, която принцесата би сметнала за достойна за своя снаха. Тя се бе отнасяла студено и пренебрежително с всички момичета, които синовете й, й бяха представяли. И двамата знаеха, че няма смисъл да водят други жени при майка си — резултатът щеше да е същият.

Вратата се отвори и в кухнята влезе принцеса Терезе.

— Не е ли готово телешкото?

— За вечеря ще е напълно готово — смирено отговори Хелене.

— Да се надяваме — скептично повдигна вежди принцесата.

Тя беше елегантна и добре поддържана жена, на която петдесетте и осем години не личаха, особено с професионалния грим, който винаги носеше. Принцеса Терезе беше в тъмночервен костюм и обувки с висок ток. Сивите й очи се спряха върху Хелене.

— След осем седмици в замъка ще се проведе модно шоу с благотворителна цел. Много дизайнери ще предоставят колекциите си, а с продажбата им ще подпомогнем построяването на санаториум за деца с белодробни заболявания. Ще трябва да свършим тонове работа.

— Можем да предложим бюфет. Обикновено се приема добре на подобни събития — предложи Хелене.

— Не, не, трябва ни нещо по-изискано, по-елегантно… — отвърна господарката на замъка. — Смятам шоуто да е в градината. Ще изнесем маси и ще сервираме квалитетно меню. Подробностите ще обсъдим довечера. Дотогава можеш да изготвиш предложения за меню, а аз ще избера подходящите.

— Разбира се, ваше височество.

— И измисли нещо наистина от класа. Искам всичко да е перфектно. Гостите ще са много и повечето от тях ще са от най-високите етажи на хайлайфа.

Принцесата се обърна и излезе, без да дочака отговор от готвачката.

След като вратата се затвори, Хелене въздъхна. Тя имаше дългогодишен опит с подобни събития и нямаше да се затрудни да изготви меню, което да очарова и най-изисканите и претенциозни чревоугодници. Тя обаче не знаеше какво точно си представя принцесата. Сигурно нямаше да заспи, докато не измисли поне половин дузина предложения — такава си беше принцеса Терезе.

Хелене реши да порови в готварските книги. Тя се обърна, и й се стори, че отвън някой или нещо се движеше. Една сянка премина покрай кухненския прозорец и изчезна също толкова бързо, колкото се беше появила.

Да не би някой да ги беше подслушвал? Тя отвори прозореца и се огледа на всички страни. Нямаше никого. Странно. Едва ли е бил крадец. Замъкът беше добре охраняван. Сигурно е била мишка или пък птица.

Хелене се върна към работата си, но у нея все пак остана някакво странно чувство. Какво ли беше видяла?