Сандра Хейдън
Тя му даде кураж, но ще му подари ли сърцето си? (4)

Леноре прекара петъка при сестра си във Франкфурт. Първото, което видя, когато влезе в апартамента, беше луксозен лист хартия с герба на семейство Катенберг. Тя го взе и прочете написаното от графиня Отилде.

— Това е чудесно — извика зарадвана тя. Сестра й, която седеше на бюрото, пишейки нова статия, я погледна въпросително. — Значи статията ти им е харесала.

— Така изглежда — отвърна Корина. Тя беше доста учудена от въодушевлението на сестра си.

— Ще приемеш ли предложението?

— Не съм сигурна — отвърна Корина.

— Разбира се, че ще го приемеш — с усмивка отвърна Леноре и сестра й също се усмихна на ентусиазма й.

— Така ли?

— Ами да. И без това не си доволна от работата си в „Пъстър свят“.

— Така е — съгласи се Корина. — По друг начин си представях работата, когато започвах.

— Ами тогава помогни на Бен да напише книгата си. Писането ти се удава, това можеш най-добре. Какъв е проблемът? Никой не може да се справи със задачата по-добре от теб. Освен това…

Корина повдигна вежди въпросително.

— Освен това какво?

— Той ти харесва, нали? С удоволствие ще го видиш отново, а ако започнете да работите по книгата, ще сте заедно всеки ден — усмихна се Леноре.

— И защо смяташ, че го харесвам?

— Ами от седмици, когато говорим по телефона, не споменаваш почти нищо друго, освен Бен фон Катенберг — Бен това, Бен онова… иска ми се Бен да беше малко по-смел… ех, ако можеше Бен да приеме ситуацията и да продължи напред… само за него говориш.

Корина погледна сестра си — думите й я бяха накарали да се замисли.

— И какво от това — попита тя.

— Ами влюбила си се, сестричке — каза с усмивка Леноре.

— Какви ги говориш — остро отвърна Корина. — Та той е в инвалидна количка.

— Е, и? Той все още е доста атрактивен мъж. Самата ти си го казвала много пъти, не помниш ли?

Корина трябваше да признае, че по-малката й сестра беше права. Бенедикт фон Катенберг не й излизаше от ума. Тя постоянно се улавяше, че мисли за него. Без съмнение той й беше направил впечатление въпреки грубото си държание по време на интервюто. Но чак пък влюбена? Корина се опита да не мисли за това, но колкото повече искаше да отклони съзнанието си в друга посока, толкова повече то отказваше да й съдейства и в него постоянно изплуваше образът на Бен. Може би пък наистина се беше влюбила, кой знае?

— Освен това в цялата тази работа има едно голямо преимущество — прекъсна мислите й Леноре.

— И какво е то?

— Ами къщата на Бен е близо до интерната ми. Ще си съвсем близо до мен и ще можем да сме заедно по-дълго. Може би през уикендите ще мога да те посещавам в имението Катенберг — размечта се Леноре.

Корина погледна сестра си и се засмя.

— За това не бях помислила. Добре че ми напомни, ще кажа на семейство Катенберг, че през уикендите ще имам посетител — спонтанно каза тя.

— Наистина ли, супер! — зарадва се Леноре.