Сандра Хейдън
Тя му даде кураж, но ще му подари ли сърцето си? (7)

Корина не знаеше, че Малте беше станал неволен свидетел на случилото се между нея и Бен. По пътя към близкото село, където имаше среща с местната красавица, Малте реши да мине за по-пряко през парка. Когато видя брат си и Корина до езерото, много бързо забрави за срещата си.

Малте се скри зад един рододендрон и чу и видя всичко, което си казаха. Той доста се учуди, когато разбра, че малката хубавица Леноре е наследница на милиони. Беше се опитал да си поиграе с нея, но тя го беше отхвърлила безапелационно. Малте от много време искаше да си намери богата жена, тъй като основният наследник на семейното богатство щеше да бъде по-големият му брат.

Малте живееше безгрижно и охолно и нямаше никакво намерение да променя начина си на живот. Той твърдо планираше да си намери богата съпруга, която да осигури финансовото му благополучие. Всички богати дами, които беше срещал досега, обаче знаеха цената си, а явно преценяваха и неговата. Младо и неопитно момиче като Леноре можеше да бъде решение на проблема му. Леноре определено не го харесваше, но това можеше да се промени. Малте беше убеден във въздействието си върху жените.

Мислите му бяха прекъснати от ядосания глас на брат му, който си беше тръгнал от езерото със скорост, за която Малте не предполагаше, че е възможна за инвалидна количка.

Корина беше останала да седи на пейката и изглеждаше нещастна и съсипана. На хоризонта започнаха да се появяват облаци, които бързо скриха слънцето. Малте погледна нагоре и разбра, че скоро щеше да завали.

След като Корина не тръгна след брат му, Малте разбра, че сега е моментът да се възползва от шанса си. Тя изглеждаше нещастна и наранена. Ако изиграеше картите си правилно, можеше да я привлече на своя страна срещу брат си.

Той тихо се приближи и седна на пейката до нея.

— Много лошо — с цялото състрадание, на което беше способен, започна той.

Корина го погледна през сълзи. Чак сега започна да й се прояснява какво се беше случило. Ако сърцето й не беше толкова наранено, тя веднага щеше да стане и да си тръгне. Сега обаче видя състраданието в погледа му и кимна.

Малте разбра, че тя не би могла да е толкова наранена само от някаква кавга. Корина явно обичаше брат му. Тя му го беше показала, а той я беше отхвърлил. Малте не разбираше. Доколкото знаеше, брат му също не беше безразличен към нея.

Това обаче беше идеална възможност за него. Корина беше слаба и наранена. Сега беше моментът да приложи чара си. Ако му се удадеше да я има, а той го искаше от много време, това щеше да е удар за брат му, а той искаше да го нарани по всеки възможен начин.

— Не се разстройвай от това, което Бен ти каза. Според мен той нямаше това предвид — започна да я успокоява Малте.

Той беше последният човек, от когото тя очакваше съчувствие, но сега то беше като мехлем за душата й.

— Може би — отвърна тя и усети, че той хвана ръката й.

— Той сигурно вече е разбрал, че е сгрешил и ще ти се извини.

— Не, няма — въздъхна тя. — Няма да го направи.

Започна да вали. Корина беше облечена само с лятна рокля и Малте наметна върху раменете й лекото си яке. Корина мислено му благодари за загрижеността.

Дъждът се усили и се превърна в буря — в езерцето се появиха вълни и едрите капки дъжд падаха като камъни в него, образувайки големи балони.

Малте стана и й помогна да се изправи.

— Ела, да отидем в павилиона — каза й той.

Когато стигнаха там, вече бяха мокри до кости. Малте й помогна да съблече мокрото яке, което хвърли върху един стол. В павилиона имаше диван, масичка и няколко стола. Майка му се срещаше тук с приятелки. Малте също — със свои „приятелки“.

Корина започна да трепери — беше й станало страшно студено, а роклята й беше мокра. Той се приближи до нея и сложи ръка на гърба й, за да я „стопли“. Явно беше разбрал колко много имаше нужда тя от топлина особено сега. Бавно започна да я целува. Оказа се, че в този момент това не й беше неприятно. Без да се замисля, Корина падна в този капан от нежност и топлина. Тя не искаше да мисли нито да страда повече днес.

 

 

Междувременно в имението беше дошла доктор Керер, която Северин посрещна на вратата, подавайки й кърпа. Сякаш небето се беше продънило днес.

— Благодаря — каза лекарката, подсушавайки капките дъжд по косата си. — Къде е Бенедикт?

— Нямам представа. Мисля, че е някъде в парка.

— В това време? — извика Анита Керер. — Приберете го веднага!

— Той ще се оправи сам — успокои я Северин. — Исках да поговоря за нещо с вас насаме.

— Кажете — отвърна Анита.

— В последно време забелязвам, че пръстите на краката на Бен реагират при допир.

— Невъзможно — отвърна лекарката, а Северин повдигна вежди.

— Защо? — попита той.

— Състоянието на Бенедикт е необратимо. Вие добре знаете това.

— И въпреки това пръстите му реагират. Аз не съм сляп, нито луд.

— Може да е някакъв рефлекс — с по-мек тон отговори Анита Керер. — Това обаче не е свързано по никакъв начин с евентуално подобряване на състоянието, в което Бенедикт се намира. Понякога се случва мускулите и нервните влакна да реагират на натиск. Това обаче нищо не значи.

— Хм — замислено отговори Северин. Той знаеше, че Анита Керер беше международно признат невролог, но въпреки това отказваше да се съгласи с нея. — Добре, тогава отивам да го потърся и доведа.

В този момент на вратата на терасата в дневната на Бен се почука — отвън беше граф Бенедикт. Северин бързо отвори и го вкара в стаята с количката му мокър до кости.

— Веднага го сложете в леглото — нареди лекарката. — В това състояние много лесно може да получи възпаление на белите дробове!

— Не преувеличавайте, Анита — отвърна Бен, макар че се остави да бъде сложен в леглото от Северин.

След като беше изсушен и затоплен, Анита му би инжекция.

— За подсилване на съпротивителните сили на тялото ви — каза тя.

Бен се усмихна тъжно.

— Точно от това имам нужда сега.

Северин го погледна въпросително. Какво искаше да каже?

 

 

Когато на следващата сутрин Северин Холтман влезе в спалнята на Бен, който все още спеше дълбоко, видя, че по челото му имаше няколко капки пот, което според него беше добър знак, поне що се отнасяше до опасността от инфекция заради вчерашния „студен душ“.

Болногледачът остави пациента си да спи и слезе за закуска. За негово учудване Корина вече беше на масата. Тя беше бледа и замислена. Когато видя, че Северин сяда до нея, Корина донякъде се зарадва, но не го показа.

Графиня Отилде изглеждаше разтревожена.

— Сигурна ли сте, че не сте настинала след вчерашния дъжд? — загрижено попита тя.

Корина поклати глава.

— Къде е граф Юстус? — попита тя, за да смени темата.

— Има много работа, а и един от комбайните ни се развали — каза графинята и подаде каната с кафе на Северин.

В стаята влезе Малте и радостно поздрави всички с добро утро. Той седна срещу Корина и я погледна с победоносна усмивка. Тя не смееше да вдигне погледа си от пода.

— Добро утро — каза още веднъж той специално на нея, но тя продължаваше да го игнорира. Вместо да отвърне на Малте, тя се обърна към Северин и го попита за Бен.

— Все още спи — обясни отсъствието на пациента си болногледачът.

— Хм, това не е характерно за него — замислено каза графинята. — Добре ли е?

— Може би има лека треска от вчера — отвърна Северин.

— Да, да — отегчено каза Малте. — Аз пък по време на пороя се занимавах с нещо много приятно — ехидно каза той, гледайки победоносно към Корина, на която й се искаше да потъне колкото се може по-дълбоко.

Малте се изхили и стана.

— Щом Бен има треска, трябва да отида да го видя — каза той.

— Моля, не го будете — загрижено каза Северин.

Малко след като Малте излезе, в стаята влезе домашната помощница.

— Госпожо, положението е много лошо — смутено каза тя.

— Какво е станало, Лоте? — попита графиня Отилде.

— Фризерът в мазето се е размразил. Сигурно токът е спирал заради бурята. Всичко в него е съсипано. Какво да правя?

Графинята въздъхна и стана.

— Да отидем да видим какви са щетите — каза тя. — Може би ще успеем да спасим нещо.

Домашната помощница донякъде се успокои и двете тръгнаха към мазето. Северин и Корина останаха сами в зимната градина. Той я погледна въпросително, принцесата обаче продължаваше да гледа само в пода.

— Какво е станало — най-накрая попита той. — Да не е нещо между вас и Малте?

Корина се поколеба, преди да отговори. Тя обаче имаше доверие на Северин и само кимна в отговор.

— Аха — каза той. Беше му ясно какво се беше случило.

— За бога, не исках това да се случи — започна Корина, все още гледайки надолу. — Ако в този момент не бях толкова наранена и отчаяна, това нямаше да стане! Иска ми се да потъна в земята от срам!

Северин я гледаше смаяно.

— С Малте? Точно с Малте? — каза той.

— Не знам как стана — отвърна Корина сподавено. — Той беше толкова мил и състрадателен…

— Кой? Малте?

Корина кимна.

— Аз бях наранена, а в този момент той беше като балсам за душата ми. Боже, колко съжалявам за всичко!

— Ти знаеш, че Малте няма сериозни намерения към теб, нали?

Корина кимна.

— Напълно наясно съм с това.

— За него ти си просто трофей, който той ще използва, за да нарани брат си и да му докаже, че е по-добър от него.

Корина го погледна учудено.

— Защо смяташ, че тази глупост с Малте ще го нарани. Та той ме отхвърли!

По лицето й беше изписана цялата болка, която този случай й беше причинил.

— Ти обичаш Бен, нали? — попита Северин.

Тя кимна.

— И му го каза, така ли?

— Не бяха нужни думи, но да, казах му. Събрах кураж и…

— Той те отхвърли — допълни я Северин.

— Така е. Не съм се чувствала толкова наранена и отхвърлена никога досега.

— Разбирам те — каза Северин. — Но трябва да знаеш, че Бен те обича, страхува се да го покаже, но е така. Вярвай ми, знам какво говоря.

Корина го погледна и очите й се насълзиха.

— Защо се подведох по Малте? Защо направих тази ужасна грешка? Бен никога няма да ми прости.