Сандра Хейдън
Тя му даде кураж, но ще му подари ли сърцето си? (5)

Условието на Корина да има право на посетители през уикенда в имението Катенберг веднага беше прието, също както и размерът на хонорара й.

Корина започна работата си като съавтор на Бен Катенберг в горещ ден в средата на август. Още от сутринта Бен беше толкова нервен, че Северин му даде успокоително още преди закуска. Той капна няколко капки в чаша вода и я подаде на Бен.

— Не ми трябва това! — ядосано каза младият граф, докато Северин наведен пред него се опитваше да му обуе чорапите.

Без да иска, той бутна кутрето на левия му крак по-силно и с учудване видя, че то помръдна. Северин го забеляза, а на Бен изобщо не му беше направило впечатление. Той го побутна отново и то отново помръдна.

— Нищо ли не забеляза — попита Северин.

— Какво да забележа? — отговори Бен. От две години той не чувстваше краката си — как можеше да усети нещо, докато болногледачът обуваше чорапите му?

— Добре — примирено каза Северин, който беше решен да сподели случилото се с доктор Керер при следващото й посещение. Той не искаше нито да притеснява приятеля си, нито пък да подхранва напразни надежди у него.

След като му помогна да направи сутрешния си тоалет, Северин заведе Бен в зимната градина, където семейството му вече закусваше.

— Изглеждаш ужасно — „поздрави“ го брат му Малте. — Не можа да спиш ли?

— Днес идва госпожица Фон Ербах — напомни му графинята. — Надявам се да я посрещнеш с нужното уважение, все пак тя ще ти помогне да започнеш да се занимаваш с нещо полезно.

— Да напишеш книга не е кой знае какво — заядливо вметна Малте.

За негова изненада баща му беше този, който му отговори пръв.

— Много по-трудно е, отколкото въобще можеш да си представиш — ядосано каза граф Юстус, който не одобряваше начина на живот на по-малкия си син. — И на теб няма да ти навреди да се захванеш с нещо смислено — допълни той, след което бързо изпи кафето си и излезе. Чакаше го работа по управлението на семейните имоти.

— Това с книгата едва ли ще е нещо повече от хоби, поне в началото — каза Бен, след като преодоля изненадата от неочакваното изказване на баща си.

— И издателство няма да можеш да намериш — продължи да злорадства Малте. — Кой ще иска да чете за някакви приключения?

В следващия момент в градината влезе домашната помощница, извинявайки се за безпокойството.

— Дошла е принцеса Фон Ербах — каза тя, след което влезе Корина.

Малте не я беше видял при първото й посещение в имението и си мислеше, че журналистката ще е някакво безполово същество с къса коса, раздърпан блузон и изтъркани дънки. Беше много учуден да види, че всъщност Корина не се вписваше в този стереотип — дългата й руса коса беше прибрана с диадема, а стройната млада жена беше облечена със светлосива рокля, върху която имаше леко лятно сако. „Какво прекрасно създание“ — помисли си Малте.

— Извинявам се — чу той гласа на прекрасното създание, — малко съм подранила. Успях да пренощувам в интерната на сестра ми и затова…

— Но моля ви, няма нужда да се извинявате. Заповядайте, седнете — покани графиня Отилде гостенката им и нареди на домашната помощница да донесе още един комплект прибори. — Моля, изпийте едно кафе с нас.

Преди Малте да успее да реагира, Северин стана и донесе стол за принцесата, настанявайки я срещу Бен. Тя се усмихна и му благодари.

— Надявам се да не ви притеснявам — обърна се тя към Бен, чието лице беше придобило твърде сериозен вид веднага след влизането й.

— Рано пиле рано пее, нали? — отвърна той, на което тя отговори с усмивка.

— Не се притеснявайте, аз по принцип не ставам много рано. Разбира се, не обичам и да се успивам.

— Жалко, аз обикновено ставам много рано — отвърна Бен.

Корина се усмихна леко.

— Ами тогава може би ще се наложи да ме чакате, за да започнем работа.

Малте забеляза погледа на брат си при тези думи на Корина. Той бързо разбра, че Бен се интересуваше не само от журналистката Корина фон Ербах, а и от жената Корина. Идеше му да се изсмее, но се въздържа — все пак беше граф…

 

 

— Корина, трябва да тръгвам — извика Леноре от стълбището. Тя сложи раницата си на масичка от палисандър в голямото фоайе на къщата на семейство Катенберг, за да обуе маратонките си.

— Мога да те закарам — каза Малте, който беше приближил незабелязано до нея и без да изчака отговор, взе раницата й. Леноре го изгледа от глава до пети и взе раницата си от ръцете му.

— Ще походя.

От две седмици Корина работеше за Бенедикт фон Катенберг и за втори път Леноре прекарваше уикенда си с нея в къщата на семейството. Всички негови членове, дори и Бенедикт, й бяха симпатични. Не можеше да понася единствено Малте — у него имаше нещо много подло и долно и Леноре избягваше дори да разговаря с него.

Малте се изхили злобно и се опита да сложи ръката си под брадичката й, но Леноре отстъпи крачка назад.

— Радвай се, че имаш възможност да прекарваш уикендите си тук — гневно й каза той. — Можеш да покажеш малко благодарност.

Леноре точно се канеше да му отговори подобаващо, когато по стълбите слезе Корина. Тя беше облечена с дънки и лятна тениска, но веднага привлече погледа на Малте към себе си. Леноре веднага забеляза това. С опитите си да бъде „коцкар“ с всяка изминала минута той й ставаше все по-неприятен.

— Пази се от този — каза Леноре на Корина, след като се качиха в колата и потеглиха. Леноре все пак реши да не върви пеш до интерната. Бурята беше отминала и залязващото слънце се беше показало иззад облаците, оцветявайки ги в кървавочервено.

— Малте? — изсмя се Корина. — Не се притеснявай, не мога да го понасям, а както виждам, и на теб не ти е особено приятен.

— Понякога е много досаден особено спрямо теб.

— Най-невъзможен става, когато разговаря с Бен — отвърна Корина и по гласа й пролича колко я дразнеше този факт. — Освен всичко друго се опитва да сваля и лекарката — доктор Керер.

— Този тип е ужасен — каза Леноре. — Явно му доставя удоволствие да се прави на женкар, за да ядосва брат си. Защо постоянно му натяква, че е прикован за инвалидната количка до края на живота си?

— Явно това му доставя голямо удоволствие — въздъхна Корина.

— И защо му е да флиртува с тази ужасна лекарка? Мисли си, че Бен не се интересува от жени, защото не може да ходи ли? Колко долно от негова страна!

Корина се засмя.

— Малте явно си мисли, че няма жена на света, която да прояви интерес към мъж в инвалиден стол. Страхувам се обаче, че и Бен е на същото мнение. Той свързва любовта само и единствено със здрави крака и не смята, че инвалид може да се влюби като здрав човек.

— А ти какво мислиш по въпроса? — погледна Леноре към сестра си.

— Разбира се, мислила съм.

— И какво реши?

— Че ми е все едно. Не ми трябва мъж, който може да ходи, но пък е пълен идиот като Малте например. Ако човек обича някого, той го приема такъв, какъвто е. И най-здравият човек не е перфектен във всички отношения. Страхувам се обаче, че Бен не си го представя така — въздъхна Корина И несъзнателно настъпи газта.

— Как върви работата? Трудно ли се работи с него? — попита Леноре.

Корина за момент замълча, концентрирайки се в шофирането, след което каза:

— Никак не е лесно да му се угоди. Той не е съгласен с почти всичко, което му предлагам. Понякога си мисля, че изобщо не иска да напише тази книга. Не напредваме особено добре, по-скоро спорим и дори се караме.

— Разбирам го, не му е леко — отвърна Леноре.

— Да, така е — въздъхна Корина. — Понякога нещата тръгват много добре и се разбираме прекрасно, но веднага щом осъзнае, че това се е случило, отново издига стената от гняв и неразбирателство помежду ни.

Леноре разбра, че сестра й истински съчувстваше на Бенедикт и сложи ръка на рамото й.

— И семейството му никак не го улеснява — каза тя. — Само майка му се държи добре с него, баща му го игнорира, за Малте — да не говорим.

Корина погледна сестра си.

— И ти си го забелязала значи.

— Как може да не забележи човек? — отвърна Леноре и отметна косата от челото си. — Баща му веднага излиза от стаята, без да промълви и дума, ако Бен влезе. Само майка му е истински загрижена за него.

— И доктор Керер.

— Тя има към него само професионален интерес. Единственият човек, който изпитва любов към Бен и я показва, е майка му — графиня Отилде.

Корина беше забелязала, че Леноре се разбираше много добре с графинята, която се отнасяше с нея като с дъщеря.

— Иска ми се Бен да можеше да приеме положението такова, каквото е. Бих направила всичко, за да мога да го убедя, че въпреки трудностите и тежката ситуация, той трябва да живее живота си пълноценно — така, както го е правил преди злополуката. Той обаче отказва всякаква помощ от когото и да било.

— Да не би да си влюбена в него? — попита Леноре.

— Не съм сигурна, в това е проблемът — отвърна искрено Корина.

— Да, а и няма да ти е лесно да обясниш чувствата си на Бен и най-вече да му ги докажеш.

— Направо невъзможно — убедено каза Корина.

За момент и двете не казаха нищо. Когато видяха светлините на сградата на интерната, Леноре попита:

— А какво мислиш за Северин?

Корина я погледна учудено.

— Северин Холтман? Защо питаш?

Леноре се изчерви и се усмихна виновно.

— Ами допада ми.