Саймън Монтефиоре
Любов в тъмни времена (56)

Единадесета глава

Серафима бе прекарала цял месец в Средна Азия заедно с останалите от Детското дело. Родителите й бяха отстъпили прислужницата Люда, делила бе един апартамент с Минка и Сенка, а децата на Сатинови бяха настанени в съседна къща, така че, ако не се брои палещата жега, за компанията млади заточеници изгнанието всъщност се беше оказало една приятна ваканция. Серафима и Франк си пишеха всеки ден, от време на време дори успяваха да се свържат по телефона от пощата и тя можеше да чува гласа му по бучащата линия, докато планираха новия си живот.

В деня, в който се завърна в Москва, родителите й не си бяха вкъщи.

— Майка ти е на снимачната площадка — каза шофьорът, когато ролсът се отправи към студията на „Мосфилм“ на Воробьови гори.

Веднага щом мина през портала, я насочиха към Първо студио. Всички пътища в този миниатюрен град сякаш водеха към нейната майка.

— Ето там е! — извика сценичен работник, сочейки огромно, подобно на хангар студио.

— Нататък! — упъти я мъж от охраната.

— Тъкмо завършва сцена на бойното поле — пошушна й актьор с нацистка униформа и окървавено лице. — Видя ли я?

София Цейтлин, която снимаше „Катюша“ II, беше застанала до сива гаубица в макет на окоп с цвят на пръст, осветен от прожектори, които, колкото и да бяха ярки, не можеха да надминат блясъка на черните й очи и пухкавите й устни. Облечена беше в ненужно тясна зелена рубашка и по-къса от обичайното кафява пола, поне по мнението на Серафима. Размаха автомат ППШ и настъпи с тока си един от „мъртвите“ нацистки войници (някои от които бяха чучела, други — млади руски актьори в униформи на Вермахта), проснати в подходящи за мъртъвци пози.

В сценария (написан, както и първата „Катюша“, от съпруга й и одобрен лично от другаря Сталин) тя изпълняваше ролята на медицинска сестра, чиято част временно е отблъсната, но героинята й продължава да се сражава, унищожава едва ли не цяла нацистка армия, успява дори да стреля с базука и да извади от строя танк „Тигър“. (В първата част, когато се случва почти същото нещо, тя бе привела в действие цяла установка с ракетни снаряди „Катюша“, откъдето идваше и името на филма.) Любимият й, прост войник, се обажда по телефона в Кремъл, за да се оплаче от нейно име от бюрократите, опитващи да попречат на обикновената медицинска сестра да поеме командването. И сега тя научава, че другарят Сталин я е подкрепил.

— Край! — извика режисьорът по мегафона. — Браво! Прекрасна работа, София! Завършихме сцената! Благодаря на всички. Достатъчно за днес.

Момче щракна клапата и потен сценичен работник й помогна да прекрачи труповете по земята; друг пое автомата от ръцете й.

— Дъщеря ви е дошла да ви види — викна режисьорът по мегафона.

Всички се обърнаха към Серафима и тя се стъписа. Майка й вдигна ръка да заслони очите си и се опита да надзърне отвъд светлината на прожекторите.

— Там ли си, Серафимочка?

— Да — отвърна тя.

— Ще се видим в гримьорната ми! — извика София и гласът й отекна в подобното на пещера студио. На нея определено не й трябваше мегафон.

В гримьорната, където миришеше на лалета, на пудра и гримове, цял рояк асистентки работеха по различни части на майка й. Една почистваше грима, като докосваше леко лицето й с гъба; втора събуваше ботушите й; трета слагаше букетите във вази, а самата София се бе облегнала назад на стола и пушеше цигара с цигаре.

— Ето те и теб, Серафима! Как беше в Казахстан? Виждаш, че тук, както винаги, ме затрупват с работа, но за актриса на моята възраст не е лесно. Непрекъснато се появяват млади момичета, готови на всичко, за да получат ролите, и всяка от тях си има „покровител“, някой шеф, който дърпа конците в тяхна изгода…

— Мамо, трябва да говоря с теб насаме.

— Нещо важно ли е?

— Да, мамо.

— Можеш да се довериш на обслужващите ме дами, нали, момичета? — Асистентките й зачуруликаха в хор.

— Не, наистина е лично — настоя Серафима. — И спешно. Ще бъдеш ли така добра?

— О, добре. Оставете ни сами, момичета!

Когато стаята се изпразни, Серафима каза на София, че се е запознала с американец и че са се сгодили.

София изглеждаше шокирана.

— Не е задължително да се омъжваш за него — каза тя.

— Ние се обичаме, мамо, и ще живеем в Америка.

— Какво? Ще напуснеш мен и папа? Не можеш да постъпиш така.

Серафима се усмихна.

— Винаги си ми казвала да следвам сърцето си, мамо, и аз правя тъкмо това.

— И си сгодена? Не виждам пръстен. Има ли диамант?

— Премерих го, преди да замина, идеално ми става. Но е толкова голям, че му го върнах. Ще го сложа в Америка.

— Върнала си го? Аз никога през живота си не съм връщала пръстен. О, Серафимочка! Но защо в Америка? Ние с баща ти няма никога да те видим. — София изхлипа и от очите й рукнаха сълзи. Но дори плачът й се струваше на Серафима пресилен и екстравагантен.

Майка й изведнъж изтри очи и гримът се размаза по бузите й.

— Поздравления, миличка. Но… кога планирате да заминете? Сигурно ще можем първо да се запознаем с него?

— Скоро, мамо.

— Знаеш, че моментът, който си избрала, е ужасен за мен, нали?

— Не мога да отлагам заминаването си, мамо.

София остави цигарата и взе ръцете на Серафима в своите.

— Моля те, отложи заминаването си в чужбина. Заради мен.

— Не мога. Той ме чака. Иска да ме отведе в Америка веднага. Аз искам да бъда с него и когато бях в затвора…

— Но сега си си у дома. Можеш по всяко време да заминеш зад граница. Познавам една актриса, която се омъжи за английски журналист и замина с него за Лондон само преди няколко седмици. Каква разлика има, ако почакаш само още няколко седмици?

Серафима се намръщи.

— Но защо?

— Защото ми предстои да изиграя най-важната роля в живота си. Баща ти е написал специална роля за мен, царицата в „Иван Грозни“ II, а твоята връзка с чужденец, с американец, може да развали всичко. Как ще изглежда това в очите на… — Дори София никога не споменаваше напразно името на Сталин. — … на Централния комитет?

Серафима проклинаше майка си, нейната себичност, нейния егоцентризъм, ала също така я обичаше и искаше тя да е щастлива. Защото това засягаше и баща й. Би ли искала бракът й да започне с нещастието на майка й? Би ли могла да изгради своето бъдеще върху разочарованието на хората, които обича?

— Моля те, направи това за мен — умоляваше я София. — Животът ми не е постлан с рози! Мислиш ли, че всичко между мен и баща ти е идеално? Всеки ден е изпитание. Вие привлякохте вниманието с вашите странни приумици в Клуба на романтиците, а аз съм сама толкова често! Моля те да почакаш само още няколко седмици, преди да обявиш какви намерения имате.

— Колко време ти трябва? — попита Серафима.

— До три седмици ролите ще бъдат разпределени. Да кажем, месец?

Какво можеше да се промени за един месец? Но Серафима почувства как я обзема мъчително безпокойство. Истина бе, че Детското дело бе създало неприятности на майка й. Всъщност то можеше да съсипе кариерата й, а тя не се бе оплакала нито веднъж. Серафима се отърси от лошите предчувствия, обърна се и прегърна майка си.

— Само месец, мамо — каза тя. — Само месец и после Франк и аз заминаваме за Америка.