Конрад Мейсън
Демонската стража (23) (Една история за магия и измама)

Осемнадесета глава

— Срещнах я преди три месеца в една студена нощ в Скримпорт. Предполагам, не сте чували за това място. То е рибарско градче в херцогството на Гаран в Стария свят. Вали по цял ден и цяла нощ. Но трябваше да спрем там, за да затегнем малко „Проклятието на Акулата“. Най-бързият кораб, който съм притежавал, между другото. Познавах корабостроител в Скримпорт, който можеше да помогне.

— Той я взе, но му трябваха три дни. Три дни в онази забравена и от Слънцето дупка. Всяка нощ ходех на кръчма и всяка нощ тя бе пуста. Единственото живо същество беше трикракото, еднооко куче на собственика. До третата нощ.

— Онази нощ, веднага щом седнах, онази жена се появи до мен, като да бе била там през цялото време. Кълна се, че независимо от компанията, мястото изглеждаше по-пусто и мъртво от всякога. Изплаших се, да ви кажа честно. В тая жена имаше нещо, дето не е наред. Качулката, дето бе спуснала, очите, бездънни като океана и студени като нощта.

— Така и не ми каза името си, но ми каза, че скоро ще пътува до Средните острови, до Порт Фейт. Трябвало да бъде там за… как му викахте, Фестивалът на Морето. Но й трябвало нещо. Нещо, което искаше да занеса, за което нямала време. Чула за мен и добрата стара Акула, дето съм й капитан. Най-хубавият кораб в Абаносовия океан, казах ли ви? Проста работа, но дълъг път. Товарът трябвало да бъде взет от Порт Хел, далеко на север, след това да го занеса в Порт Фейт. А цената…

Финиъс Клаг погледна замечтано.

Табита го смушка в ребрата.

— Да? Казвай каква е цената, миризливко.

— Добре де, стигнахме и до там. Цената… ох. Десет хиляди дуката.

С крайчеца на окото си Табита забеляза как Нютън и Стария Джон се споглеждат.

— Точно там тя извади едно торбе изпод палтото си и го изпразни върху масата. Златни и сребърни монети се пръснаха и по пода. Все едно нямаха значение за нея, разбирате ли. „Вземи парите“, ми вика. „Половината сега, половината после. Ще бъда в Порт Фейт точно след три седмици, за Голямото тържество. Донеси стоката. След това ще си получиш и останалото“. Взимам аз монетите и когато вдигам глава, нея вече я няма.

Контрабандистът въздъхна и се отпусна на стола си.

— Момчета, това е всичко, което знам. Честна дума. Мога ли да си ходя вече?

Нютън поклати глава.

— Какво й донесе?

— Еми товарът естествено, какво. Не ме ли слушаше?

— Схванахме това, гений — процеди Табита през зъби, — но не си ни казал какъв е бил той.

— А, това! — глуповато каза Клаг. — Интересно е, че питаш. Ами аз… таковата… не знам.

— Как така не знаеш?

— Ами така е по-лесно в моята работа. Каза ми да взема товара в Порт Хел. Така и сторих. Неприветливо място е това, казвам ви. Минавам аз по една уличка до доковете и там ме посреща един стар елф — шантав такъв, изгърбен и с очила. Дава ми той някакъв предмет, увит целия в черно кадифе и овързан със сребърна корда. Малко нещо ми се видя, дълго и тънко. Елфът обаче ми мязаше на магьосник, та не посмях да го бутам. Нали ме чакаха десет хиляди дуката? Но ще ви кажа нещо. Тоя елф не само мязаше на магьосник. Той си беше магьосник.

Пади се ухили.

— Ето, че стигаме донякъде.

— Не можеш ли да бъдеш малко по-точен? — попита Хол. — Какви точно магии правеше той?

— Че откъде да знам, приятелче?

— Знаеш ли, прав беше — отвърна Табита, докато въртеше любимия си нож. — Тези отговори не ни харесват.

— Можеш ли да ни кажеш поне къде е този предмет? — попита Франк.

Клаг отново го погледна безпомощно.

— Ами не.

— Сериозно?

— Ами аз… таковата… загубих го.

Настъпи мълчание.

— Загубил си го?

— Ами разсеяха ме! Хората на капитан Гор бяха по петите ми и онзи урод Босун Тък ме намери в кръчмето, а после ме преследваше с огромната си сабя. Някъде по пътя е паднало и се е изгубило.

— Къде?

— Ами аз си бях пийнал малко — няколко чашки грог и, разбира се, не видях кога и къде е паднало, гледах да си запазя главата на раменете, тъй че, ами то… кой знае?

— Никой да не го убива още — ледено каза Нютън.

Табита скочи на крака и мушна с пръст гърдите на Клаг.

— Ама ти си бил съвършено безполезен! Носил си някакъв тайнствен товар за безименна жена, не знаеш къде е, какво е, нито защо тя го иска?

Клаг се замисли и кимна.

— Знам, че не звучи добре, но… това е положението. Сега като се замисля, предметът може да е къде ли не. Всеки стар дървеняк може да го е взел и да си го е отнесъл нанякъде.

Настъпи дълго, тежко мълчание.

Отвън се чу гръм и блесна мълния. Небето притъмня и бурята връхлетя.

Магическа буря.

За втори път тази седмица.