Конрад Мейсън
Демонската стража (15) (Една история за магия и измама)

Единадесета глава

— Джоузеф Груб, погледни се само!

Една влажна кърпа изтри лицето му и той се размърда неспокойно.

— Стой спокойно, това е само носна кърпа. Сега вече си по-добре.

Той се изкикоти и наду балонче.

Елайджа Груб го погледна възможно най-строго.

— Време е да изядеш зеленчуците, млади ми господинчо. Не може да ги похабяваш.

— Нямаш шанс, Ели. Ако продължава така, ще ни трябва ръчна количка, за да го носим.

Джоузеф отново се изкикоти. Майка му размаха пръст към него, преструвайки се на сърдита.

— И не спира да се кикоти. Той е просто ужасен!

— Ужасен — промърмори Джоузеф.

И двамата се засмяха. Господин Груб хвана госпожа Груб за ръка и я целуна. Грубата му сива гоблинска кожа се притисна до нейната нежна човешка плът.

Бяха си у дома, седнали около кръглата маса за хранене в тяхната къщичка със зелена предна врата. Мама и татко, заедно, в безопасност. Бе сметнал, че са мъртви, но те бяха тук, живи и здрави. Всичко бе прекрасно. Джоузеф чувстваше, че ще се пръсне от щастие.

На вратата се потропа и госпожа Груб отиде да отвори вратата. Там, на прага, стоеше мъж с черно наметало. Страж.

Той не можеше да чуе какво казва мъжът и виждаше само гърба на майка си. Но някак си, внезапно, с болка осъзна какво става.

Баща му беше мъртъв.

Бяха дошли за него. Хората. Онези, които работеха с него по доковете. Мъже, които бяха видели красивата му човешка жена. Мъже, които уж бяха негови приятели.

Джоузеф погледна през масата към човека, който смяташе за свой баща и видя, че нещо не е наред с очите му. Те бяха жълти, а това не бе редно, нали? И лицето му не трябваше да е червеникаво и космато, нали?

— Изяж си зеленчуците, мелез — изсъска господин Лайтли, — или…

Той потрепери.

— Спокойно — каза баща му. — Не мърдай.

— Боли ме!

— Защото падна от покрив.

Къде се намираше той?

— Не мърдай, казах!

— Мамо?

Стаята стана по-тъмна. Много по-тъмна. Някъде той чуваше как майка му плаче и се протегна към нея.

— Да не искаш да те вържа? Стой мирен!

— Мамо!

Всичко бе станало както преди. Баща му бе мъртъв, а майка му плачеше. Скоро и тя щеше да си отиде.

Той се разплака.

— Татко?

— Не съм баща ти, момче!

Стаята притъмня още повече. Той остана сам.

В мрака.

Една фигура с блестящи жълти очи се бе привела в тъмното над него, стиснала нещо малко и черно.

Къде беше той? Мъртъв ли беше?

Опита се да стане, но бе избутан обратно надолу. В полусън той се завъртя. Всичко щеше да се нареди. Бе сигурен в това.

— Здрав си като акула — промърмори фигурата — само да знаеше какво си взел…

И Груб заспа отново.

 

 

— Джоузеф, разказвал ли съм ти историята за сътворението на света?

— Разкажи я пак!

Бяха седнали на вълнолома, Джоузеф и баща му. Махаха с крака над вълните. Краката на Джоузеф бяха сивкаво-розови, а тези на баща му — чисто сиви. Търсеха с поглед опашките на русалките по залива, а в далечината слънцето залязваше, оцветявайки Абаносовия океан в червено.

— Много, много отдавна, преди хората, гоблините или елфите да се появят, земята била обитавана от демони и ангели серафими. Те създали всичко — Стария свят, Новия свят и Средните острови, планините и моретата, създанията, които ходели по земята. Светът бил пропит от тяхната магия, Джоузеф, а вълшебниците я използват до ден-днешен.

Джоузеф кимна, ококорен.

— Минали години и между воините на Стария свят избухнала война. Така настъпили Тъмните времена. В тези дни хората казвали, че са единствените деца на серафимите, а всички останали — импи, троли, великани и прочее — били сътворени от демоните.

— А ти какво мислиш, тате?

Елайджа Груб се усмихна и прегърна сина си през рамо.

— Смятам, че са работили заедно. Във всеки има по малко от демона и по малко от ангела, Джоузеф. Не вярвай, ако някой ти каже друго.

Той посочи към морето.

— Видя ли го? Морски човек!

Джоузеф погледна, но морският човек си бе отишъл. Когато погледна към баща си, видя, че той е останал сам на кея, океанът започва да се вълнува, а водовъртежите и вълните го отдалечаваха от него…

Къде беше той?

Къде се намираше?