Конрад Мейсън
Демонската стража (26) (Една история за магия и измама)

Двадесета глава

Докато летеше, Слик се забавляваше, като си повтаряше всичко, което Табита му бе казала. „Надявам се това няма да е трудно за теб.“

Детенце, което си позволяваше да му дава заповеди. Някой ден щеше да й даде да се разбере.

Той зави по една уличка в обратна посока спрямо тази на гостилницата. Трябваше да посети някой. Някой тайнствен човек, който даваше повечко захар от Нютън.

След като мина по няколко улички, той се намери пред дебела дървена врата, на която почука. Едър бияч с червено палто я отвори. Слик хвръкна надолу по коридора, направи един завой и застана пред друга врата.

Втори бияч му я отвори.

— Слик — скара му се Хлъзгавия Джеб, — къде, по дяволите, беше до сега?

Гоблинът крачеше напред-назад по килима пред огромно махагоново бюро с повърхност, направена от сивата кожа на акула. Хари бе до него, а собствената му фея стоеше на рамото му, докато той наливаше тъмночервено питие. Без обичайната триъгълна шапка, сивата му коса бе залепнала за черепа му, мазна и с някой и друг кичур, щръкнал в странна посока.

— Здрасти, слънце — каза той.

Слик се отправи към мекото кожено кресло в далечния край на бюрото и седна на една от облегалките му, без да изпуска от поглед зловещия елф. Никога не се чувстваше спокоен в Ямата на Хари и причината за това бе в самия Хари. Елфът печелеше много пари от нея, но не това бе мотивацията му да продължава. Него го бе грижа само за акулите. Това, че ги наричаше с имената на бившите си съпруги, бе само по себе си зловещо. Но слуховете говореха още, че той слиза всяка нощ при тях и им говори, часове наред.

В Порт Фейт бе пълно с идиоти. Слик знаеше това по-добре от всеки.

Но Хари не бе идиот. Той бе нещо по-лошо.

Беше напълно луд.

— Хайде — каза Джеб — да те чуем какви новини носиш, Слик. Какво замисля Нютън? Някакви следи от онзи миризлив мелез?

— Отпуснете се, момчета — каза Хари весело, — много нервни ми изглеждате.

— Естествено, че съм нервен — каза Джеб — нещо повече. Разстроен съм. Ядосан съм.

— Това не е добре за здравето ти, Джебъдий.

Хари подаде една чаша като за гоблин на Джеб и една като за фея на Слик. Те се чукнаха и отпиха. Слик се закашля, когато горчивата течност изгори гърлото му.

— Какво е това, за бога? От морето ли го наля?

— Малък коктейл, който си измислих.

— Отвратителен е! Какво има в него?

Хари се намръщи, докато се мъчеше да си спомни.

— Чакай сега да видим. Малко огнена вода, есенция от пъстърва, някои лютиви билки от Новия свят и три пръста кръв от грифон.

Слик и Джеб изплюха напитката и оцветиха килима в червено.

Хари и феята му се изкикотиха.

— Шегувам се, патенца мои. Няма кръв от грифон.

— Това не беше смешно, Хари — изръмжа Джеб.

Не бе трудно да си представят, че елфът може да им сипе кръв от грифон. Тя бе отровна, но Хари бе луд и бе способен на всичко.

— Както казах, душици мои, трябва да се отпуснете. Този път губите. Голяма работа. Следващия път победата ще е ваша. Остави го това мелезче. То те надхитри честно и почтено.

Ушите на Джеб потръпнаха от ярост.

— По дяволите, Хари. Наистина ли мислиш, че ще се откажа? Този предмет струва хиляди дукати. Може би десетки хиляди. И когато си го върна, ще го продам и ще стана несметно богат.

— Хайде пак старата песен. Дукатите това, дукатите онова.

— По-добре, отколкото да кисна тук с проклетите ти риби!

Слик затаи дъх. Феята на Хари изписка, отлетя от рамото на господаря си и се скри зад графата с коктейла и надникна иззад нея.

Хари погледна Джеб лошо.

— Внимавай, мили мой — каза накрая, — внимавай какво говориш за моите милички акулки.

— Единственото, което казвам, е, че ако се занимаваше с бизнес толкова, колкото и с рибоците си, щеше да бъдеш много по-богат. Казвам ти го. Имам предвид, погледни това място!

Той посочи с ръка стените на кабинета. По тях имаше красиви маслени картини.

На акули. Всичките картини бяха на акули.

— Това не е редно, Хари. Не е редно.

Хари пресече разстоянието, което го делеше от Джеб, с две огромни крачки и хвана гоблина за яката, като събори коктейла му на дървения под. Джеб замръзна от ужас. Червената напитка закапа от върха на полираната му кожена обувка.

— А така! — каза феята на Хари.

— Искам да ме чуеш внимателно, сухоземен плъх такъв — прошепна Хари. — Кажеш ли още нещо за моите акулки, ще те…

Слик се прокашля.

— Вие искате ли да чуете проклетите новини или не?

Хари пусна гоблина. Джеб залитна, изправи се, оправи палтото си и се изкашля в опит да възвърне обичайния си самодоволен вид.

— Добре, хубаво. Давай. Нека чуем какви новини ни носиш.

— Ами захарта, която ми обеща?

— Първо да чуем новините.

Слик въздъхна тежко.

— Добре тогава. Предметът, който търсите. Лошата новина е, че той вече е в ръцете на Демонската стража.

— А каква е добрата?

— Да съм казвал, че има такава?

Джеб се замисли върху това, след което бавно приближи Хари, който отваряше още една гарафа с огнена вода. Той се протегна и потупа елфа по гърба.

— Хари, стари приятелю… ти имаш доста якички момчета, които не правят нищо. Чудех се дали…

— О, не миличък, забрави! — каза Хари, като избута гоблина и си наля малко огнена вода в чаша. — Няма да пратя хората си срещу Демонската стража, ако това е планът ти. Щом Нютън е докопал предмета, играта е свършила и ти си я загубил. Време е да се ориентираш към нещо друго.

— Ти така си мислиш — подсмръкна Джеб и седна на бюрото — и не ми трябваш, да знаеш. Хлъзгавия Джеб има още един трик в ръкава си.

— В смисъл?

Гоблинът се ухили и разкри острите си зъби така, че заприлича на една от акулите на Хари.

— В смисъл, че Демонската стража е докопала не само пакета, но и някой, който е важен за мой много опасен приятел. Ще трябва да направя малък съвместен проект. Ще се оправим със Стражата заедно. Ще е по-лесно от това да удавиш имп в бъчва. Този мой приятел ще вземе това, което иска, а аз — това, което аз искам.

Слик кимна. Това бе хубав план, от любимите му. Жесток, кървав и всички печелеха от него.

Всички без Стражата, разбира се.

Хари въздъхна и поклати глава.

— Искаш прекалено много, патенцето ми, това ти е проблемът. Ще изгубиш живота си в това начинание. Помни ми думата. Откажи се, това е моят съвет.

— Откажи се — повтори феята на Хари от рамото на господаря си.

— Ще се откажа — каза Джеб, — когато съм толкова богат, че да закусвам с диаманти.

— О, бъди внимателен — каза Хари и надигна чашата си с огнена вода — могат да ти развалят храносмилането.