Конрад Мейсън
Демонската стража (22) (Една история за магия и измама)

Седемнадесета глава

Небето бе покрито с облаци и скоро заваля. В залива се чу звукът от дъжда, пляс-пляс във вълните на морето, троп-троп по навитите платна. За броени минути заваля като из ведро, а гражданите на Порт Фейт се принудиха да потърсят подслон. Знамената на компанията „Кокатрис“ се намокриха и от тях започна да капе боя, която се стече към калдъръма, станал хлъзгав от дъжда.

В уютната столова на сладкарницата на Бутъл грееше огън. Въпреки това, Табита потръпна, докато гледаше дъжда през прозореца. Заради вълнението, което бе изпитала по-рано на пиратския кораб, почти бе успяла да забрави за старата вещица. За сбръчканото й лице, за гърбавия й нос, за студените, тъмни очи. Сега, загледана в здрача навън, си спомни всичко. За паяка в шкафа. Паякът, който ги дебнеше…

Стисна гладката кожена дръжка на любимия си нож. Каквото и да търсеше вещицата, Табита нямаше да я очаква подплашена като заек. Нали искаше вълнуващи приключения, искаше шанс, за да може да се докаже. Шанс, чрез който да направи така, че името Мандевил да предизвиква възхищение, а не съжаление.

Само ако Нютън спреше да я гледа като малко дете…

— Още едно парченце, миличка?

— Благодаря ви, но не, госпожо Бутъл, заситих се.

Госпожа Бутъл изцъка и поклати глава. Всички знаеха, че майката на троловете близнаци не смяташе, че човек може наистина да се засити — не и когато има още пай за дояждане.

— Някой друг?

Франк, Пади и Хол бяха насядали около масата, издули бузи с храна. Дори старият Джон си хапваше, макар, както винаги, да бе седнал настрана, загледан в далечината.

— Да, благодаря, мамо!

— Много е вкусно!

— Невероятен пай, госпожо, искрените ми поздравления!

Лицето на госпожа Бутъл светна отново и тя тръгна с подноса си.

Табита нямаше представа как другите могат да ядат в такава ситуация. Нали сега щяха да разпитат капитан Финиъс Клаг? Щяха да разберат какъв бе мистериозният му товар и какво смяташе да прави с него вещицата?

Вместо да се вълнуват от това, стражите се тъпчеха!

Самият контрабандист бе застанал до огнището с ръце, вързани зад гърба му. Слик хвърчеше около главата му и правеше плитки в мазната му дълга коса. Вестоносецът-фея бе изчезнал малко преди спасителната мисия, вероятно в търсене на захар, която да открадне, но сега, разбира се, се бе върнал. Слик никога не пропускаше възможността да изтормози някого.

— Някой няма ли да разкара тази досадна фея? — примоли се капитан Клаг.

— Пази тишина, ако обичаш — обади се Франк с пълна уста.

— Да, млъквай — доволен каза Слик. Той приближи Клаг и го ощипа по челото.

— Опасявам се, че Слик се подчинява само на капитан Нютън — обади се Пади, станал сериозен, — но не се безпокой, той скоро ще се появи.

— Голям, дебел и безполезен — злорадо каза Слик, докато щипеше Клаг по носа при всяка дума. — Почакай само Нютън да дойде и ще видиш какво ти се пише. Ще плачеш за мен.

И той го оскуба.

— Ох!

— Достатъчно — чу се глас от прага.

Слик изпъшка, след което кацна на масата и се оплези на контрабандиста.

Нютън влезе в стаята. Синьото му палто бе мокро от дъжда, дъждовни капки блестяха и по темето му. Той погледна осветения от огъня Клаг и го вдигна. Табита също погледна към контрабандиста. Брадясал, с мазна коса, мръсни дрехи, ленив поглед, една-единствена потъмняла обица и мръсно старо палто.

Капитан Финиъс Клаг, криминалният гений, успял да се промъкне през магическа буря. Отблизо не изглеждаше особено заплашителен.

— Пай, господин Нютън?

— Не благодаря, госпожо Бутъл.

— Аз не бих отказал — обади се Клаг.

— Твой проблем — коментира Слик.

Госпожа Бутъл тръгна към кухнята със самотно парче пай в подноса. Клаг го изпрати с тъжен поглед.

— Добре — каза Нютън, — Клаг, знаеш ли защо си тук?

Клаг поклати глава.

Нютън въздъхна.

— Значи ще стане по трудния начин.

Той взе един стол, седна застанал лице в лице с безпомощния контрабандист, взе лулата от джоба си и започна да я пълни с тютюн.

— Първо ще ти кажа какво знаем ние. Преди три нощи ти си пуснал котва в Порт Фейт, като преди това си пренесъл някакъв товар през най-лошата магическа буря от десетилетие насам. Това само по себе си е подозрително. Всеки, който иска да мине през магическа буря с кораб, или е много луд, или не знае с какво си има работа, или не иска да привлича излишно внимание. Не ми приличаш на луд човек, Клаг, нито на някой, който не знае с какво се е захванал.

— Това означава, че си контрабандист. Нещо повече, товарът ти е бил толкова ценен, че си рискувал живота си за него. И не само своя, но и на екипажа си. Това е достатъчно, за да предизвика интереса ми. След това обаче ние се натъкваме на твоя клиент и се оказва, че това е изключително опасна вещица. С огромна магическа сила. Което още повече разпалва любопитството ми. Контрабандата е едно на ръка, но да се занимаваш с черна магия е вече нещо много опасно.

Всички гледаха контрабандиста. Той отвори уста и отново я затвори. По челото му изби пот.

— Не знам откъде идваш, но тук, в Порт Фейт, употребата на магия е забранена, освен ако нямаш разрешително. Особено магия като тази, която владее вещицата. Това означава, че си изпаднал в голяма беда, Клаг. Но има и добри новини. Аз съм щедър човек. Ще те пусна. Стига, разбира се, да ни помогнеш.

— И каква точно помощ ви трябва?

— Добър въпрос. Нека бъдем честни един с друг. Аз ти казах какво зная. Сега ти ще ми кажеш какво знаеш. Имам три въпроса към теб. Първо, коя е вещицата. Второ, какво си й носил. И трето, къде е това, което си й носил сега?

Клаг се размърда неспокойно.

— Приятел, проблемът е, че…

— Не, не. Не се опитвай да се измъкнеш с приказки. Отговаряй. Веднага.

Контрабандистът облиза устни. Пресмяташе нещо на ум.

— Какво ще стане, ако не го направя?

Табита се намръщи. Хол намести очилата на носа си. Пади се изкикоти тихичко, а Франк подсвирна.

Нютън свали незапалената си лула. Остана за миг неподвижен, а в следващия се стрелна напред, хвана предните крака от стола на Клаг и го наклони към огъня. Пламъците облизаха гърба на контрабандиста.

— АААА! — кресна Клаг — Милост! Милост!

Слик се разсмя с пълно гърло.

— Ти май не ме разбираш — обясни Нютън, без да бърза. — Ние не сме от пристанищната милиция. Това не е официално разследване. Губернатор Уърмуд ни спусна кепенците, знаеш ли? Тоест, това, което правим в момента, е незаконно. Сигурен съм, че човек като теб ще ме разбере, когато му кажа, че… за нас няма правила.

Пади стисна юмрук и кокалчетата на ръката му изпукаха.

— Знаеш ли как ни наричат? Демонската стража. Не мисли, че ние сме от добрите. Ние сме от опасните. Хора, които нямат време да се занимават с бавно загряващи контрабандисти.

— Сега стана ли ти ясно за какво иде реч?

Столът се наклони още малко.

И още малко.

— Да, ДА, приятелче, ясно е като открито небе.

Нютън дръпна стола и контрабандистът рязко се изправи напред. Столът изтрополи.

— Надявам се, че сега ще ни помогнеш.

Клаг преглътна и кимна.

— Добре, добре, печелиш. Ще отговоря на въпросите ти. Но първо искам да ме развържеш.

— Хубаво. Не прави обаче опити да избягаш.

Франк развърза възлите и въжетата паднаха на пода. Контрабандистът избърса потта от челото си с мръсен ръкав.

— Отговорите няма да ти харесат.

— Нека ги чуя, пък после сам ще преценя дали ми харесват, или не.

— Добре, приятелче. Ти си шефът.

Стражите оставиха парчетата пай настрана и се заслушаха.

За няколко мига не се чуваше друг звук освен пукането на пламъците и падането на дъждовните капки. Изчакаха контрабандистът да се посъвземе. Табита се усети, че е затаила дъх и полека го издиша.

И накрая, капитан Клаг проговори.