Конрад Мейсън
Демонската стража (14) (Една история за магия и измама)

Десета глава

Табита не вярваше на ушите си.

— Не може да го направи! Никой няма право на такова нещо! — тя стана гневна от стола си, след това седна, също толкова гневно. — И всичко защото лигавият мамин син, който имаме за губернатор, иска да се изфука с тъпия си морски карнавал… не може просто да ни закрие така! Нали?

Стражите стояха прегърбени около една маса в малката, уютна столова в гостилницата на Бутъл — тяхното обичайно място за срещи. Други клиенти в заведението в момента нямаше и в този ден, както обикновено, госпожа Бутъл бе приготвила голям поднос с горещи пайове и чашки изстуден грог. Дори така, атмосферата бе мрачна.

— Не се безпокой, Табс — каза Франк, — убеден съм, че Нют има някакъв план. Нали така, Нют?

Нютън сви рамене и отхапа парче от пая с месо от чайка.

— Той е губернаторът — каза той, докато дъвчеше горещото месо в устата си — и не иска Демонската стража да разследва случая. Това е решението му.

Табита удари ядосано по масата. Чиниите и чашите иззвънтяха.

— Но Нют… това не е ЧЕСТНО! Уърмуд не е нищо повече от един стар глупак, който го е грижа само за парите му, за глупавата му компания и за още по-глупавия му карнавал! Докато той и дебелите богати приятели си седят на задниците, ставайки все по-богати и по-дебели, контрабандистът и откачената вещица бродят на свобода. И ти ни казваш, че не можем да направим нищо по въпроса?

Тя отново скочи на крака и тръгна да обикаля из стаята, стиснала юмруци. Не можеха да се предадат просто така, без бой, и то точно когато ставаше интересно. Проклета да беше, ако се върнеше към игрите на триомино!

— Табс има право, Нют — обади се Пади, — за вещицата, става дума. Цял Порт Фейт може би е в опасност.

Нютън кимна бавно.

— Да, така е. Целият град е в опасност.

След което отхапа още една хапка от пая си.

— Това не си ти, Нют — рече Стария Джон.

Стаята притихна.

Стария Джон седеше малко встрани от останалите, запалил лулата си, загледан в нищото. Табита бе чувала, че елфът вече бил в стражата от годините, в които Нют още е бил в пелени.

Това означаваше, че когато има да каже нещо, трябва да го слушаш.

Най-накрая Нют остави пая си настрана.

— Не се безпокойте — каза той. — Няма да оставим нещата така. Няма да допусна някаква вещица да обикаля града и да предизвиква паника. Не и по време на Фестивала на Морето. Нито по никое време.

Табита седна обратно на стола си и въздъхна облекчено. Франк и Пади се спогледаха ухилени, докато Хол кимна, полирайки очилата си. Изглеждаше невероятно блед след случката в трюма на „Проклятието на Акулата“.

— Сега обаче искам да ме чуете! — продължи Нют — Никой не бива да знае какво замисляме. Ако губернатор Уърмуд ни хване да си пъхаме носа не където трябва, няма да имаме втори шанс. А ако Кайръс Деринджър заподозре нещо, приключваме. Ясен ли съм?

— Напълно — отговориха стражите като един. Табита усети да я побиват ледени тръпки. Да не се подчиниш на пряка заповед от губернатора бе опасно, разбира се. Много опасно. Работа на страж, обаче, така или иначе не беше за страхливци.

— Затова нека подходим внимателно към проблема. Някой има ли идея каква е тази вещица и какво преследва?

Настъпи тишина. Табита се замисли.

— Някакви улики?

— Ами — Хол се намръщи и си сложи очилата — не мисля, че е от Порт Фейт.

— Да — кимна Пади, — освен ако не се е крила досега, за да не чуем за нея. Но такава силна вещица вероятно е в града отскоро. Най-вероятно е от Стария свят. Ау!

Франк го бе мушнал в ребрата.

— Гений — рече му той.

— Добре — каза Нютън. — Това означава, че наистина знаем много малко. Ето ви моята идея — да намерим контрабандната стока. Веднъж щом разберем какво се търси, ще имаме по-ясна идея за какво става дума. А ако вещицата още го търси, ще може да дойде и да си го вземе.

Хол повдигна вежда.

— Прощавай, но наистина ли мислиш, че е разумно да се изправяме на пътя й. Вещица с такава сила може да…

— Не е разумно, разбира се. Но нямаме избор. Черните наметала не могат да разрешат този случай. И никой не знае какъв е планът на вещицата. Затова трябва да намерим търсената стока. Така като гледам има само един човек, който може да ни каже къде е тя и това е…

— Клаг — намеси се Табита, решена да докаже своята полезност, — капитан Финиъс Клаг.

— Точно така.

Хол все още ги гледаше скептично.

— Всичко това е прекрасно, но имаме ли идея как да го намерим. Сигурен съм, че помните неговото… отсъствие от Голямото тържество.

— Ще го намерим, нямай съмнения. Трябва ни само малко помощ.

Вратата на сладкарницата се отвори и всички се обърнаха към нея.

— Добър ден, джентълмени — каза Хлъзгавия Джеб.

Гоблинът вървеше бавно, облечен в крещящо розово със син жакет. Бе се усмихнал лукаво. Табита простена… Хитър, мазен, подъл… Джеб въплъщаваше това, което Лигата на Светлината мразеше у гоблините.

— И това ако не е Хлъзгавия — каза Пади. — Този поглед ми подсказва, че ти знаеш нещо, за което ние нямаме и представа.

— Знам доста неща, които ти не знаеш, приятелче.

ТУП!

Табита се усети, че е забила ножа си в масата.

— Нямаме нужда от този палячо, Нют. Той носи само беди. Питай който искаш.

— Палячо, а? И това от устата на кокошката, която успя да продъни „Проклятието на Акулата“ снощи?

Табита посегна към друг нож, но големият, зелен юмрук на Франк стисна ръката й.

— Откъде я изкопа тази? — изсъска Джеб. — От каналите?

— Достатъчно — намеси се Нютън, преди Табита да успее да измисли добър отговор. — Джеб, разбра ли къде се крие капитан Клаг?

— Разбира се. За аматьор ли ме смяташ? Но нека караме по ред. Носиш ли парите?

— Да. Сумата е обичайната. Ни повече, ни по-малко.

Джеб въздъхна.

— В такъв случай имам две думи за теб — капитан Гор.

На останалите им бяха нужни няколко момента, за да осмислят чутото.

— Капитан Гор? — повтори Франк — Най-злият и кръвожаден пират на Абаносовия океан?

— Да познаваш други капитани с това име? — попита Джеб. Той се разположи на една табуретка, взе си пресен пай от купчината в средата на масата и отпи от чаша грог, като успя успешно да игнорира гневния поглед на Табита.

— Гор и Клаг си имат малка сметка за уреждане. Преди няколко години в тропиците Клаг продал на Гор трийсет бурета висококачествен алкохол от Лазурната уста. Взел му добри пари. След това обаче се оказало, че буретата са пълни с морска вода. Оттогава досега Гор и пиратите му са по петите на Клаг, за да му отмъстят. Изглежда, че вчера най-после са го настигнали. Неговият старшина, великан на име Тък, целият татуиран в черно, намерил контрабандиста в някаква крайбрежна кръчма и го отнесъл до техния галеон. Наричат го „Плачещата рана“. Пуснал е котва до залива, затова е най-добре да побързаш. Гор няма да остане още дълго в Порт Фейт. Има още безброй кораби за ограбване…

Табита се измъкна от хватката на Франк.

— Откъде знаеш толкова много за капитан Гор?

Джеб й се усмихна.

— Знам доста неща, момиче.

Настъпи дълга пауза.

— Хубаво — каза Пади най-накрая. — Значи ми казваш, че ако искаме да говорим с Финиъс Клаг, трябва да помолим за това капитан Гор?

— Така изглежда. Ако бях на ваше място, бих бил любезен. Особено ако искате да си го получите цял.

— Ще попитаме — каза яростно Табита. — Ние сме Демонската стража, нали? Какъв е проблемът?

— Проблемът — отговори Франк — е, че капитан Гор е маниак. От тези маниаци, заради които на останалите им е излязло лошо име. Казват, че хвърлил юнгата си на една акула. И след това изял акулата.

Джеб се изкикоти и хапна още малко пай.

— Вярно е — отвърна Нютън замислено. — Няма начин Гор да изтърве жертвата си. Но щом един контрабандист го е измамил, ние също трябва да успеем. Ще трябва просто да бъдем внимателни…