Ниам Грийн
Правила за идеален живот (29)

Шест месеца по-късно

— Как точно ще ми подейства тази холистична терапия? — обръща се към Клеър Джими охранителят.

— Ще те успокои — обяснява му тя и му се усмихва окуражаващо. — Масажът, съчетан с ароматерапия, ще прогони тревогите ти.

— Напоследък съм доста изнервен — потвърждава Джими.

— Нима?

— Да, имаше някои неща в работата…

Сърцето ми се свива: бедният Джими никога няма да получи повишението, колкото и усърдно да си записва в бележника. В селото това се разисква от седмици. Това, както и неочакваното заминаване на Одет. След като внезапно напусна Глакън, за да отвори кабинет в града, хората рядко говорят за друго.

— Значи масажът може да помогне — заключава Клеър. — Разбира се, още не съм много опитна, но въпреки това мога да ти направя, ако желаеш. Трябва ми практика.

— Няма да боли, нали? — Джими веднага е нащрек.

— Не, разбира се. — Тя е обидена от предположението.

— Не и ако не искаш, Джими — изкикотва се Тед.

— Тед! — мръщи се жена му.

— Извинявай, скъпа. Май още не може да се оправи от часовата разлика.

— Не е вярно, просто съм изпълнен с живот! — разсмива се той. Загорял е от слънцето и изглежда чудесно — отслабването наистина му отива, а след като избръсна щръкналите мустаци, усмивката му изпъква.

— Виж, хората не щат да знаят за теб и вдъхновяващия ти живот. — Пег добродушно го потупва по ръката. И тя има тен и е щастлива. От околосветското пътешествие изглеждат разцъфнали — подмладило ги е с години.

— Всичко е наред, Пег — усмихва се широко Клеър. — И аз ако се връщах от Бразилия, също щях да съм изпълнена с живот.

— После ще посетим фиордите в Норвегия — обявява Тед и очите му радостно проблясват. — Нали, Пег?

— Ако се държиш прилично — отвръща тя.

— Наистина ви харесва да пътувате, нали? — пита ги Клеър.

— Така е, миличка, така е! — ентусиазирано потвърждава той. — Само веднъж се живее и човек трябва да се възползва максимално.

— Трябва да призная — казва Пег толкова тихо, че ми се налага да се наведа, за да я чуя, — че никога не съм била привърженичка на пътуването в чужбина, обаче си промених мнението. Пътешествията наистина разширяват светогледа.

— Напълно съм съгласна — намесва се Клеър. — Пътуването до Индия ме промени.

— Ах, Индия! — въздиша замечтано Пег.

— Там карахме втори меден месец — обяснява Тед.

— Има ли индианци в Индия? — любопитства Поли.

— Ами, да — колебливо отговаря Клеър.

— А каубои?

— Не, няма каубои, съжалявам.

Поли изглежда разочарована.

— Чу ли, бабо? — виква тя. — В Индия няма каубои.

— Точно така. — Джун се усмихва, а Матилда й подава чаша вино. — Но пък тук има достатъчно от тях.

— Ох, Джун — изпъшква Лорънс, — кога ще те убедя, че не съм каубой?

— Може би когато спреш да се държиш като такъв — повдига вежда тя.

— Но виж какво направих за селото — идеята за това арт начинание практически беше моя, знаеш.

— Силно казано, Лорънс. — Гласът й е леден. — Нищо нямаше да стане, ако не беше Маги. Заслугата е на двамата с Едуард.

Джун ми се усмихва, в очите й наистина има топлота, и аз също се усмихвам.

— Матилда, ще кажеш ли на баба си, че не съм големият лош вълк? — умолява я Лорънс.

— Няма да ме послуша — разсмива се тя. — Баба е самостоятелна жена. Но продължавай да се опитваш.

Чувствам как сърцето ми се изпълва с гордост — през последните няколко месеца Матилда е много по-щастливо момиче. Помощта, която оказа на Драйя при възстановяването й, наистина я направи по-уравновесена и зряла. Промяната е забележителна.

— Какво още да направя? — жалва се Лорънс на Поли. — Опитах всяка хитрост от книгите, за да придумам баба ти да излезе с мен, но нищо не помогна.

— Тя обича горещ шоколад — доверява му малката. — Този трик опитвал ли си го?

— Кой спомена горещ шоколад? — Едуард наднича през открехнатата врата.

— Татко! — провиква се Поли и се втурва към него.

— Вижте кого заварих отвън — казва Едуард и махва на хората зад себе си. Дърмот и Ивон, Робърт и Мария, майка и татко, Тереза, Малкълм и близнаците. Не мога да повярвам, че всички са тук — всички, които обичам, са в една стая. Всички лъжи, които някога съм изрекла, отдавна са забравени.

— Закъснях ли? — пита Дърмот загрижено.

— Не, още не са прерязали лентата — измърква Ивон и го хваща под ръка.

От мястото си виждам, че е със спортни обувки — каза ми, че е продала по ибей дизайнерската си колекция с модели на Луботен и на Джими Чу, за да платят сметките. Явно съм я подценила — не е алчната жена, за каквато я мислех. В действителност остана с Дърмот въпреки проблемите му.

— Страхотно! — усмихва се той. — Ще се свържа с Дом по телефона — Не бива да пропусне превръщането на Маги в селска жена.

— Е, Маги… — Едуард ме гледа, а невероятните му сини очи палаво блестят. — Готова ли си да се превърнеш в истинска селска жена?

— Винаги готова. — Усмихвам му се, сърцето ми прелива от любов.

— Какво чакаме тогава? Да прерязваме лентата и да започваме купона.

Заедно хващаме ножицата и прерязваме червената лента под всеобщите аплодисменти и проблясванията на светкавиците на фотоапаратите.

— Обвявам артцентърът за открит! — провиква се Едуард. После се навежда, за да ме целуне, а аз, смеейки се през сълзи, бликнали от щастие, пламенно му отвръщам.