Робърт Б. Паркър
За честта на фамилията (58)

57

Али Антониони се беше обадил на Феликс, за да му каже, че Албърт иска той да предаде на Дезмънд, че Крейгън е вън от играта. Дезмънд каза на Ричи, а Ричи каза на мен. Можех да се прибера у дома. Дългото изгнание беше свършило. Отново бях в жилището си. Роузи спеше на леглото ми, почти невидима сред възглавниците. Милисънт беше с Ричи, а аз забавлявах майка й до кухненската маса. Разговаряхме почти четири часа. От време на време тя се разплакваше. Аз я изчаквах да се успокои и продължавахме да говорим. Когато накрая пристигна съпругът й, вече бях доста изтощена. Но вече имахме план.

— Чай или кафе? — предложих аз.

— Нямам време — каза Брок Патън. — Не управлявам малък семеен бизнес, по дяволите. Защо ме повика?

Налях още чай на Бети Патън и на себе си и показах чайника на Брок. Той поклати глава.

— За бога, хайде да приключваме.

Направо се тресеше от негодувание към женската глупост.

— Мисля, че мога да запазя повечето неща в тайна — казах аз.

— Моля?

— Хойкането, азиатките — отвърнах. — Оргиите. Снимките, воайорството. Разбира се, няма нужда да ги пазя в тайна. Ако ме ядосаш, ще ти го върна, като се раздрънкам.

— Нямаш доказателства.

— Разговарях с жена ти и тя е готова да разгласи нещата публично, ако се наложи.

— Това би било много опасно за всички — каза Патън.

— Не е така. Говорих и със собственика ти Албърт Антониони. Той ме слуша.

— Не ти вярвам.

Свих рамене.

— Жена ми няма да проговори — каза Патън.

Погледнах Бети Патън.

— Ще го направя — каза тя.

— Жената не може да свидетелства срещу съпруга си.

— Зависи — казах аз. — Но във всеки случай може да говори пред пресата.

— Ще бъде публично унизена.

— Аз и сега съм унизена — каза Бети Патън. — От това, в което съм се превърнала. От това, в което ти позволих да ме превърнеш.

— О, значи не си искала да го правиш с всеки водопроводчик и доставчик, който позвъни на вратата. Не си искала да стана губернатор или президент някой ден, не си ме подтиквала през цялото време като лейди Макбет. Аз съм лошият, дето те е карал да правиш всичко.

— Започнах, защото исках да ме обичаш — каза тя.

— Това беше много отдавна — каза той.

— Да, отдавна беше. А после исках поне аз да мога да те обичам. А после исках поне да си го върна, а после исках да получа поне това, което смятах, че ми дължиш, макар че бракът ни не вървеше.

— И сега какво, искаш да ме унищожиш ли?

— Искам да спася дъщеря си.

— О, боже, майчинството — каза Брок. — Не е ли малко късно за майчинска саможертва?

— Ако спася нея, може би ще мога да спася и себе си — отвърна Бети.

Брок ме погледна.

— Жени! Имаш ли някакви идеи как да оправиш тази бъркотия?

— Да. Благодаря, че ме попита.

Подарих му най-чаровната си усмивка. Някои мъже падат на колене, когато им се усмихна подкупващо. Патън издържа мъжки.

— Двамата с Албърт можете да продължите кампанията — започнах аз. — И Бети няма да каже нищо за теб на никого. Кейтъл Крейгън поема вината за убийството на Кевин Хъмфрис.

— Кой е Кевин Хъмфрис? — попита Патън.

— Водопроводчик от Фреймингъм — отвърнах аз. — Раздаваше снимки.

— И когато Крейгън, както дълбокомислено се изрази, поеме вината, какво ще гарантира мълчанието му? — попита Патън.

— Антониони ни увери, че Крейгън ще си мълчи.

Патън погледна жена си. Тя не каза нищо, но вдигна глава и издържа на погледа му.

— А от мен какво се иска? — попита той.

— Да откриеш неотменим попечителски фонд за жена си и дъщеря си. С моя милост като попечител. Размерът на сумата ще бъде уточнен допълнително.

— За да можеш да ме скубеш?

— След като внесеш парите в сметката, всъщност ще скубя Милисънт — отвърнах. — Сумата ще бъде достатъчно голяма, за да покрие разходите за психотерапия на Милисънт и майка й.

Патън се изправи, опря се с две ръце на масата и гневно се вторачи в нас.

— Имаш ли… представа… с кого… си имаш работа?

Кимнах.

— Мога да накарам да те убият, за бога — каза той.

Поклатих глава.

— О? — каза Патън. — Не мислиш ли така?

— Албърт Антониони предложи да му се обадиш, когато стигнем дотук.

— Шегуваш ли се?

Протегнах се зад себе си, взех телефона от кухненския плот и набрах номера.

— Мистър Антониони, моля — казах аз. — Обажда се Съни Рандъл.

Почаках. След малко Али вдигна слушалката.

— Али е на телефона.

— Брок Патън е при мен — казах аз. — Един момент.

Лицето на Патън беше посивяло. Но той взе слушалката.

— Брок Патън на телефона — каза той.

Заслуша се.

— Познаваш ли тази мацка, Али?

Отново се заслуша. Този път по-дълго, като кимаше с глава.

— Добре — каза. — Добре.

Отново замълча.

— Разбира се, Али — каза той. — Абсолютно.

После затвори. Лицето му все още беше сиво и очите му изглеждаха много уморени.

— Добре — каза той. — Разбрахме се. Накарай адвоката си да ми изпрати споразумението за попечителството.

Погледна към Бети Патън.

— А ти?

— Няма да се връщам вкъщи — каза тя.

— Чудесно — каза той. — Има стотици други като теб.

— Знам — отвърна тя.

Брок ме погледна.

— Ти се мислиш за хитра малка кучка, нали?

— Не съм толкова малка — отвърнах аз.

Той се извърна, излезе от апартамента ми с широка крачка и затръшна вратата, което събуди Роузи. Тя раздразнено се изправи сред възглавниците. После скочи от леглото, дотърча при мен, намести се в скута ми и започна да ме ближе по врата. Бети Патън скръсти ръце на масата и отпусна главата си върху тях.

— О, боже — каза тя.

— Добре се справи.

— Остава да се срещна с Милисънт.

— Точно така.

— Не знам какво да кажа.

— Кажи й истината. Кажи й какво си направила, защо си го направила, как смяташ да се опиташ да се промениш и защо. Не бъди снизходителна. Не й нареждай.

— Вече съм злоупотребила с всичките си права над нея — каза Бети. — Брок е прав, вече е лудост да се опитвам да бъда майка.

— Отначало не се цели толкова високо — посъветвах я аз. — Убедена съм, че след известно време ще се научите да бъдете приятелки. И тогава сигурно ще можеш да бъдеш по-голямата приятелка, която ще й помогне, ще й даде съвет, ще я обича и ще й бъде нещо като майка.

Бети вдигна глава.

— Прекрасна майка ли имаш, Съни?

— Не особено — отвърнах аз.

— Тогава откъде знаеш всичко това?

— Не забравяй, че съм хитра малка кучка.