Робърт Б. Паркър
За честта на фамилията (54)

53

Кингс Бийч Теръс 33 беше в Суомпскот, точно отвъд границата с Лин, и гледаше на изток към Лин Шор Драйв, където Атлантическият океан се блъска в брега. Паркирах на Лин Шор Драйв. До мен в колата седеше Спайк с плътно прилепнали слънчеви очила и изглеждаше ослепителен в синия костюм, тъмносинята риза, аметистовосинята вратовръзка, сините чорапи на дребни шарки и черните обувки, лъснати до блясък. От джоба на сакото му се подаваше голяма, претенциозна копринена кърпичка. Подхождаше на вратовръзката.

— Спайк — казах аз, — изглеждаш по-добре от Леонардо ди Каприо.

— Роузи също — отвърна той. — Аз просто се обличам по-добре.

— Нали си взе пистолета?

— Нямам такъв, който да ми подхожда — отвърна Спайк.

— Но все пак си взел някакъв.

Спайк се ухили и разтвори сакото си, за да видя дръжката на армейския му колт.

— Знам, че вече го обясни, но този Кейтъл Крейгън е хладнокръвен убиец, нали така?

— Да.

— И защо само двамата му отиваме на гости?

— Ще се наложи да помоля Ричи за помощ, ако трябва да разговарям с Албърт Антониони. Не ми беше удобно да го карам да ми помага за Крейгън.

— Той дори нямаше нужда да идва — каза Спайк. — Чичо му щеше да се покаже с неколцина от своите бандити, така че Крейгън щеше да стои мирно, докато говориш с него.

— Това не е най-добрият начин да науча нещо. А дори да беше, не мога да искам това от него.

— Ами ченгето, с което се чукаш?

Поклатих глава.

— Нещо не е наред ли? — попита Спайк.

— Опасявам се, че той го възприема прекалено сериозно.

— Ами използвай това.

— Не — казах аз.

— Боже господи — каза Спайк. — По-добре да бях станал приятелче на нахаканата Нанси Дру^[1].

— Страх ли те е?

— Не познавам това чувство — каза Спайк. — Както знаеш. Но ако трябваше да го изпитам, това е подходящото място за начало.

Отворих вратата на колата и слязох.

— Не се притеснявай — казах аз. — Все пак си с мен.

Спайк излезе от своята страна на колата и затвори вратата.

— Вярно. А освен това изглеждам дяволски добре.

Входната врата на Крейгън ни отвори жена над четирийсет, с приветливо лице и бухнала тъмночервена коса. Между краката й надничаше червеникав дакел, ръмжейки, и размахваше опашка. Иди ги разбери тези противоречиви сигнали. Жената го задържаше с единия си крак.

— Казвам се Съни Рандъл — представих се аз. — Обаждах се по телефона. Бихте ли съобщили на мистър Крейгън, че съм тук?

— Разбира се, ще му предам — отвърна жената. — Извинете ме, но трябва да затворя вратата, за да не излезе кучето.

— Напълно ви разбирам — казах аз.

Двамата със Спайк постояхме и погледахме океана, докато вратата се отвори отново. Червенокосата жена отстъпи встрани и ние влязохме във фоайето. Кучето вече не се виждаше.

— Влизайте направо — посочи тя. — Във всекидневната.

Беше точно такъв, какъвто го беше описала Милисънт: нисък, набит, със сребриста коса, безупречен и преливащ от сила. Седеше в едно кресло до газовата камина, малко стегнат и — невероятно — облечен в зелен плюшен халат. До арката, която водеше към всекидневната, стоеше един тип, който ставаше за модел на бодигард на месеца. Беше към сто и двайсет килограма кокал и мускули, подплатени поне с петдесет килограма тлъстини. Хвърли развеселен поглед към Спайк.

Крейгън заговори с плътния си мъркащ глас, който бях чула на телефонния си секретар:

— Значи ти си Съни Рандъл.

— Да.

— Кое е това чучело?

— Приятелят ми Спайк.

— Какво прави тук?

— Полиция по дизайна — отвърна Спайк. — Газовите камини са пълна безвкусица.

Изражението на Крейгън не се промени.

— Джорджи, изхвърли го.

— Хайде да си ходиш, госпожичке — каза Джорджи, сложи ръка на гърдите на Спайк и го бутна към коридора.

Спайк му нанесе четири-пет удара от карате, твърде бързи, за да ги преброя точно, и Джорджи се строполи на пода, мъчейки се да си поеме дъх. Извадих пистолета си, в случай че Крейгън реши да се обиди. Дори и така да беше, не го показа. Изглеждаше леко заинтригуван от бързината на Спайк. Спайк се наведе, претърси Джорджи и му взе пистолета. Извади пълнителя и го прибра в джоба си. После издърпа цевта, изкара патрона от нея и пусна пистолета обратно на пода до Джорджи.

— Ще се оправи ли? — попита Крейгън.

— След няколко минути — отвърна Спайк. — Не използвах максимална сила.

Крейгън кимна.

— Сигурно е интересно, човек да те види някой път да използваш пълната си сила.

— Не съм дошла, за да създавам проблеми — обадих се аз.

— Затова ли го доведе? — попита Крейгън.

— Доведох го, за да ме охранява.

— Засега се справя страхотно — каза той. — Нямаш нужда от пистолета.

Прибрах го. Крейгън, изглежда, престана да обръща повече внимание на Джорджи. Спайк се подпря на стената до вратата, разтривайки леко ръцете си.

— Има едно ченге от Бостън, казва се Кели — вметнах аз. — Както и двама от семейството на Дезмънд Бърк, които знаят, че съм тук.

Лъжех, но Крейгън не го знаеше.

— Доста си предпазлива — отбеляза той.

— Не искам да правиш грешки — поясних аз. — Вече направи една и Джорджи плати за нея.

Крейгън махна пренебрежително с лявата си ръка.

— И така, какво искаш? — попита.

— Опитваш се да убиеш Милисънт Патън.

— Наистина ли?

— Аха. Както и мен, докато си вътре в играта.

— И теб ли? — попита Крейгън.

— Тя е чула как си разговарял с майка й да убиете един човек, който се оказа водопроводчик от Фреймингъм на име Кевин Хъмфрис.

— Тя ли ти го каза? — рече Крейгън.

Полека-лека Джорджи възстанови дишането си и сега седеше на пода, опитвайки се да дойде на себе си.

— Убил си го, защото Албърт Антониони ти е наредил — казах аз.

— Кой е Албърт Антониони?

— Антониони иска да се прехвърли в Масачузетс и да си има собствен губернатор на власт, когато завърти бизнес тук. Водопроводчикът е имал снимки на Бети Патън с него самия, които биха провалили плановете за губернаторството.

— Е, и?

— И Антониони те е накарал да елиминираш водопроводчика. Но момичето е чуло как ти и майка й кроите плана за убийството, така че и нея е трябвало да очистиш. Иначе цялата история излиза наяве и вие с Албърт сте вътре.

— И ти можеш да докажеш всичко това? — попита Крейгън.

— Мога да докажа достатъчно, за да ти причиня главоболия.

— Да речем, че момичето наистина ме е чуло, което не е вярно, но за момент да приемем твоята легенда. Всичко, което е чуло, е било договорка за нечие убийство. Как го свързваш с водопроводчика?

Почти захапах стръвта. Направо отворих уста, за да отговоря, после я затворих. Ако знаеше, че можех да накарам Бети Патън да проговори, щеше да я убие. Затова изчаках, преди да отговоря, поех си няколко пъти въздух през носа и премислих няколко изречения напред.

— Не мога да го свържа — отвърнах най-сетне.

— Така че?

— Така че не преследвам теб — казах. — А Албърт Антониони.

— И?

— Някой трябва да се накисне заради тази история. Помислих си, че можем да се споразумеем — той вместо теб.

Докато се подпираше на стената, Спайк разсеяно избутваше с палец патроните от пълнителя, който беше взел от Джорджи. Джорджи несигурно се изправи на крака, отиде до кушетката и седна. Очевидно не се чувстваше много добре.

— И всичко, с което разполагаш, е историята на момичето — каза Крейгън.

— Това е всичко, с което разполагам засега.

Крейгън се изсмя.

— Ела пак, когато научиш повече — каза той.

— Като например кой очисти Бъко Мийхан.

— Ама ти доста си вреш носа, а?

Спайк свърши с пълнителя и пусна патроните в джоба на сакото си.

— Да — отвърнах аз. — Любопитна съм, а освен това доста упорита и досадна. Но въпреки това съм очарователна личност.

— Ти си като муха — каза бавно Крейгън, а гласът му беше толкова плътен, че някои думи се губеха. — Не причиняваш истинска вреда. Но бръмчиш, докато раздразниш някого, и тогава те размазват.

— Това е последният ти шанс — казах аз. — Искаш ли ти самият да се измъкнеш сух от водата, или не?

Крейгън не отговори, но замахна с ръка, сякаш смачкваше муха. Докато го правеше, ме гледаше право в очите и аз усетих в стомаха си лека тръпка на страх.

— Добре — казах, — тогава изпрати някой по-добър от Джорджи.

Крейгън продължаваше да ме гледа.

— Няма да е Джорджи — каза.

Погледнах Спайк. Той сви рамене. Кимнах и излязох от всекидневната. Спайк хвърли празния пълнител на пода до пистолета.

— Никой вече не носи плюшени халати — каза той на Крейгън и ме последва.