Джоан Рос
Завръщането (63)

63.

За съжаление, както толкова често се случва в полицейската работа, арестът не мина по план.

Когато пристигнаха в дома на Гарднър, съпругата му ги информира, че мъжът й не си е вкъщи.

— Останал е да работи до късно в банката ли, госпожо? — попита Кара с най-овладяния професионален тон, на който беше способна в момента, докато в гърдите й бушуваше истинска буря.

— Така ми каза. — Кара като че ли усети дъх на алкохол от госпожа Гарднър. — Той винаги така казва.

— Но всъщност? — попита Кара, макар че се досещаше за отговора.

— При онази кучка е, разбира се.

— Съжалявам. Но дали случайно не знаете с кого точно се вижда съпругът ви?

— „Вижда се“?! — Смехът на жената прозвуча доста истерично. Да, определено беше пила. — Не е ли чудесен този евфемизъм? Жената, с която се чука, е онази развратница с недвижимите имоти.

— Шери Арчър? — Кара размени бърз поглед със Сакс, който стоеше до нея, без да продума, както й беше обещал, но не й се стори никак изненадан от тази информация.

— Че познавате ли друга агентка на недвижими имоти в Шелтър Бей?

Кара не смяташе да захапва въдицата.

— Благодаря ви, госпожо. Ще ви помоля настоятелно да не се опитвате да се свържете със съпруга си.

— Да не го арестувате за нещо?

— Бихме искали да говорим с него — каза Джон.

— Ах! — Госпожа Гарднър кимна. — Значи е станал търсена личност.

Това изречение убеди Кара, че Една Лоутън не е единственият човек в града, който прекалява с криминалните сериали.

— Просто трябва да му зададем няколко въпроса — поясни Кара.

— Е, направете ми тогава една услуга.

— Каква услуга?

— Ако Джералд ви даде и най-малкия повод да стреляте по него, целете се право между краката!

Естествено, помпозната къща в стила на Тюдорите, притежавана от Шери Арчър, беше в същия богаташки квартал. От високото разположение се откриваше прекрасна гледка към града, залива и океана. За съжаление обаче това позволи на Джералд Гарднър, който — тук отново нямаха късмет — току-що беше напуснал къщата, да види двете патрулни коли, които пътуваха нагоре.

Ако имаше поне грам здрав разум или ако беше гледал „Ченгета“, Гарднър щеше много добре да знае, че шансовете цивилно лице да избяга от преследване с полицейски автомобили са почти пълна нула. Явно обаче нито беше гледал това риалити, нито имаше здрав разум, понеже той се метна в своя линкълн, паркиран пред дома на Шери, двигателят изрева страхотно и колата се стрелна покрай полицейските автомобили, спускайки се по надолнището.

За да се запазят колкото може повече от девствените гори наоколо, пътят се движеше през квартала на зигзаг.

Благодарейки наум за доброто обучение по екстремно шофиране в академията, Кара мина на по-ниска скорост, докато навлизаха в поредния завой, след което, макар че обратният завой с джипа при скорост поне сто километра не беше за всеки, натисна газта до долу.

Въпреки че Джералд имаше предимство, а и на тях им се наложи да правят обратен завой, тя скоро го настигна. Джон беше съвсем близо зад нея с пусната сирена и сини светлини.

— Понеже няма кой да хвърли шипове пред колата му, ще трябва да се опитам да го спра — реши тя. — Ако се измъкне от града, става опасно.

— Този е пълен идиот — каза Сакс. — Няма как да не е разбрал, че не може да се измъкне.

— Престъпниците са паникьосват — обясни тя. — И преди се е случвало така да се опитват да ми избягат. Няма никакъв смисъл, но ако мислеха като нас, те нямаше да са престъпници, нали?

— Вярно е.

Припомняйки си какво я бяха учили, Кара забави достатъчно скоростта, за да удари калника на линкълна. Веднъж. Втори път. Трети.

В този момент банкерът трябваше да разбере, че няма шанс, и да спре.

Но той явно беше лишен не само от сърце, но и от мозък, защото вместо това засили скоростта, колата му зави опасно и влезе в следващия завой на две колела.

— Хайде, приключихме — каза Сакс.

Точно както беше предположил, колелата се отлепиха от асфалта, изхвърляйки назад чакъл, след което автомобилът се заби в плитката канавка отстрани на пътя.

Кара наби спирачки до линкълна, изскочи от колата и измъкна банкера изпод вече спадащата въздушна възглавница, която се беше задействала. Сакс беше зад нея.

— Джералд Гарднър, вие сте арестуван. За умишлено убийство. — Вероятно повече от едно, ако онова със Силия Върнън се окаже истина. — И съпротива при арест.

На Кара й достави злорадо удоволствие, че въздушната възглавница му беше счупила носа. Тя много добре знаеше колко боли.

— Както и за шофиране с несъобразена скорост. — Удоволствие беше и да щракне металните белезници на ръцете му. — Сигурна съм, че докато стигнем до шерифството, ще съм измислила и още няколко обвинения.

— Искам адвокат — каза той, прекъсвайки четенето на правата му. Истинско чудо, че въпреки стичащата се по лицето му и по предницата на ризата кръв и огромната цицина, която се появяваше на челото му, той все пак успяваше да се държи високомерно.

— Няма проблем — дрезгаво проговори Джон. — Можете да му се обадите, като стигнем в управлението. — После се обърна към Кара: — На теб се падна удоволствието от преследването. Бен беше мой приятел. Нека аз да го вкарам в килията и това да е последното нещо, което съм свършил като полицай.

— Заповядай.

Кара остана да наблюдава, докато двамата й заместници го настаняваха на задната седалка на служебната кола. Тя забеляза, че нито единият от тях не предупреди Гарднър да си наведе главата на влизане. И той доста лошо се удари в тавана. Още един знак, че не беше гледал „Ченгета“.

Когато патрулната кола се отдалечи към града, Сакс прегърна Кара.

— Цялата трепериш.

Червените задни светлини изчезнаха зад хълма. Кара се притисна към него. Силно.

— И ти.

Заваля дъжд. Но застанали един до друг, черпейки сила и успокоение от другия, те не забелязаха.