Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Шелтър Бей (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Homecoming, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 36гласа)

Информация

Сканиране
Bridget(2015)
Корекция
varnam(2016)
Форматиране
in82qh(2016)

Издание:

Автор: Джоан Рос

Заглавие: Завръщането

Преводач: Валентина Рашева-Джейкъбс

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Санома Блясък

Година на издаване: 2013

Редактор: Мая Жилиева

ISBN: 978-954-041-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1946

История

  1. —Добавяне

60.

Кипяха последни приготовления за предсватбената вечеря на Коул и Кели. Мъжете от Клуба на ветераните, с които Кара вече се познаваше добре, тъкмо слагаха последната маса на място. За да се отблагодарят за помощта им при ремонта на „Бон тан“, бъдещите младоженци бяха поканили и тях на вечерята.

Когато дадоха на Трей да закачи на стената и последната маска от Марди Гра, Кара си помисли, че никога не е виждала сина си толкова развълнуван. И толкова горд.

— Благодаря ти — каза тя на Сакс, докато мъжете шумно се поздравяваха за добре свършената работа.

— Не, аз ти благодаря — отвърна той. После я целуна пред всички, при което Трей драматично закри очи, а ветераните избухнаха в смях и закачки.

На Кара й се струваше странно, че е израснала в този град, била е шериф тук седем месеца, а за първи път се чувстваше наистина като част от него.

Чувствата тази вечер бяха смесени. Току-що беше назначила пенсиониран разследващ полицай от Корвалис, който трябваше да замести Джон. Не че това изобщо й се струваше възможно. Така че може би тази вечер за последен път за доста дълго време щеше да бъде едновременно със Сакс, Трей и майка си.

— Ще ми липсваш — каза тя на майка си, докато двете седяха в китното вътрешно дворче под неоновия надпис „Бон тан“, изпълнен в зелено и пурпурно.

— И ти на мен. — Фейт прегърна Кара през кръста и я притегли към себе си. Двете се загледаха в светлините на моста. — Доста време ни трябваше, но мисля, че двете с теб успяхме.

— Сега сме като майка и дъщеря в сапунен сериал. Само че е много по-хубаво.

— Хилядократно по-хубаво — съгласи се Фейт. — Всъщност животът ми в момента е много по-чудесен от онзи във фантазията.

— Двамата с Джон много си пасвате.

— Така е. — Фейт замълча. — Нали не мислиш, че е твърде скоро? След смъртта на баща ти?

— Кой може да ти каже кое е скоро и кое — не? — Кара се сети за разговора си със Сакс относно плановете майка й и Джон да заминат на своето далечно приключение. — Ти беше чудесна съпруга. Била си късметлийка да имаш мъж като татко, а и той е имал огромен късмет с теб. Но животът продължава и аз от сърце се радвам за теб. Макар наистина да ми се иска да бяхте намерили приключение по-близо до дома.

Двамата се готвеха да заминават за Мали, Африка, на мисия за борба с маларията.

— Често ще се връщаме — увери я Фейт. — В никакъв случай нямам намерение да пропусна как расте внукът ми. Или твоята сватба.

— Не съм казвала, че ще се женя.

— Всички виждат колко се обичате със Сакс. Женитбата е следващата логична стъпка. — Пак пауза. — Двамата с Джон се каним да направим сватба по Коледа или Нова година. Вече ще сме се върнали, всички ще сме заедно и ще я отпразнуваме край елхата.

— Чудесно сте го измислили.

— Мислех си дали… не бихме могли да направим двойна сватба.

Със Сакс не бяха говорили за женитба. Но Кара, естествено, тайничко беше мислила по въпроса.

— Освен, разбира се, ако не искаш денят да си е само твой — добави майка й, след като тя не отговори веднага.

— Не, не, звучи чудесно. — Майка й така и не беше я видяла като булка първия път. Мисълта да сподели празника с нея при втория и за двете опит й се стори изненадващо привлекателна. — Но може би е малко рано.

— Доста ти се събра напоследък — с разбиране каза майка й. — Права си да не бързаш. Освен това сега, когато Сакс стегна „Бон тан“, няма защо да се притесняваш къде ще е сватбата.

— Е, да.

— Исках да ти кажа нещо — започна Фейт. Обърна се към Кара с много сериозно изражение на лицето. Даже по-сериозно, отколкото при разговора за това дали е възможно баща й да е бил убит. — Няма да отричам, че присъствието на Сакс в твоя живот и в живота на Трей доста улесни решението ми да замина. Но — тя вдигна длан, сякаш за да не позволи Кара да й възрази — това е така само защото знам, че той те прави щастлива. Освен това знам, че си напълно способна да се грижиш за себе си и за внука ми. Защото — и това го казвам съвсем честно — ти си най-силната жена, която познавам.

Майчице. Това вече й дойде в повече. Кара усети как очите й се замъгляват от сълзи.

— Благодаря ти. Това значи много за мен особено когато го казва най-силната жена, която аз познавам.

— Хубаво тогава. — Майка й се усмихна. — След като приключихме с размяната на комплименти, предлагам да влезем вътре и да си намерим мъжете.

После двете се прегърнаха. И за първи път в съзнателния живот на Кара тази прегръдка не й се стори непохватна.

— Да вървим — каза тя и се усмихна.