Джоан Рос
Завръщането (44)

44.

— Не знам защо трябва да ходя на училище — оплака се Трей на следващата сутрин.

— За да не стане така, че да изпаднеш от училище в трети клас и после да живееш в кашон под моста Шелтър Бей — отвърна Сакс, докато пържеше бекон към яйцата, които детето се съгласи да яде, тъй като Сакс явно нямаше бисквити с пълнеж.

— Не съм видял някой да живее под моста.

— Не си, защото децата в този град ходят на училище и после си намират добра работа и стават читави хора. — Сакс сложи чинията пред него. — Не мисля, че майка ти много ще се зарадва ти да станеш първият човек в семейството, който не е завършил даже начално училище.

Трей изсипа почти половината бурканче мед върху една филийка, лапна я на два залъка, а след това подхвана яйцата.

— Няма да напусна училище — обясни той с пълна уста. — Имах предвид само днес да не ходя. Да остана вкъщи с мама, ако й дотрябва нещо.

— Майка ти ме увери, че няма проблем да я оставя за няколко часа. Ако не мислех, че е добра идея, нямаше да я оставя.

— И без това имаме още само една седмица училище преди лятната ваканция. — Трей опита различен подход. — Вече направихме контролните за края на годината, така че даже хич да не ходя през последната седмица, на никой няма да му пука.

— Охо, сигурен съм, че на майка ти ще й пука. Ако трябваше аз да решавам, можеше и да те оставя у дома днес.

— И да ми напишеш бележка за учителката.

— А след това майка ти и баба ти да ми отхапят главата? — Сакс се наведе над плота в кухнята и хапна от хрупкавия бекон. — Не става, приятелче. Даже и заради теб не бих се пожертвал.

— Няма как да те е страх от момичета. Ти си герой. И ще намериш крадеца, който е влязъл в къщата на баба и е ударил мама.

— Майка ти ще намери крадеца — поясни Сакс. — С помощта на Джон О’Роарк, понеже той й е главният заместник.

— Ама ти си от спецчастите.

— Бях от спецчастите. Обаче майка ти е шерифът. И е много умна. И много я бива в тази работа. Така че, както каза и ти снощи, на крадеца му е спукана работата. А дали се страхувам от момичета, повярвай ми, като пораснеш, ще разбереш, че две ядосани жени понякога са по-опасни от цяла рота талибани.

— Ама мога да ти помогна в „Бон тан“. — Трей опита последния коз.

— Бъди сигурен, че ще се възползвам от предложението днес следобед. След като приключиш с домашните. А тях ще ги напишеш в „Бон тан“, докато ние слагаме новия гипсокартон. — Сакс си доля чашата с кафе. — Междувременно аз трябва да отида до банката тази сутрин, за да поискам заем за ресторанта. Повярвай ми, няма да е никак забавно.

— Банката на господин Гарднър?

— В града нямаме друга.

— Той покани мама на среща, когато се върнахме тук. Преди да се ожени за тази богаташка от Портланд.

Филийките, яйцата и близо двеста грама бекон почти бяха привършили, което му напомни как едно време собствената му майка през смях казваше, че когато Джаред Конуей дойде на гости, изяжда всички провизии за седмицата. Колкото повече време прекарваше с момчето на Джаред и Кара, толкова повече виждаше и двамата му родители в него.

— Вярно?

— Да. Ама тя му отказа.

— Майка ти винаги е имала добър вкус.

— И баба така каза, когато мама й разказваше.

Сакс взе празната чиния от масата и я сложи в съдомиялната. Според баба му разните модерни уреди в кухнята просто правели човека мързелив. Каква огромна разлика в поколенията, помисли си Сакс. Той беше купил миялната машина почти веднага, щом се нанесе в къщата.

Ако някой го беше попитал само преди двайсет и четири часа, Сакс щеше да отговори, че според Фейт Бланшар няма на света мъж, който да заслужава дъщеря й. След вчерашния разговор по телефона обаче сега той си мислеше, че може би майката на Кара е по-благосклонна към него. Макар и само мъничко.

— Умна жена е баба ти — каза той. Вдигна раничката и я подаде на Трей. — Готови ли сме?

— Ами… да. — Трей погледна към вратата, водеща към спалните.

— Когато я проверих преди няколко минути, още спеше. Но всичко ще е наред — увери го Сакс. — Аз ще се погрижа.

— Обещаваш ли?

— Честна дума на бивш „тюлен“.

Макар да не беше като „Семпер фи“, явно и това обещание свърши работа.

— Добре — каза Трей.

Бяха вече на половината път с колата, когато Трей попита:

— Ти ще поканиш ли мама на среща?

— Имам такива планове. — Сакс го погледна. — Нещо против?

— Не. Ти не си като оня гаден банкер.

— Благодаря за доверието.

— И смяташ ли да я целунеш? И другите лигави работи?

— Да. Определено смятам. Ако щеш ми вярвай, но като пораснеш, тези лигави работи ще започнат и на теб да ти харесват.

— Мери Лу Лонг ме целуна на люлките миналата седмица. — Той изтри устни с опакото на дланта си, сякаш още усещаше вкуса на момичешката целувка. — Беше гадно.

— Почакай още малко — посъветва го Сакс. — И ще видиш, че един ден Мери Лу изведнъж много повече ще ти харесва, отколкото сега.

— Някои от момчетата в училище са влюбени в разни момичета.

— Я виж ти? — Сакс искрено се надяваше да не подхванат точно сега разговора за птичките и пчеличките.

— Да. Обаче аз не, понеже влюбването е като грип. После си като болен. А и момичетата накрая винаги зарязват момчетата. А хубавите момичета като Мери Лу са най-опасни. Те просто колекционират момчета. Като комикси. Освен това е много трудно, понеже винаги трябва да си решиш косата и да се държиш прилично, когато са наоколо. Бари Джонсън се беше влюбил в Медисън Палмър и даже спря да яде сладко, за да не бил прекалено нервен около нея.

— Това е страшна саможертва.

— Да. Ама аз предпочитам шоколадова курабийка пред някакво тъпо гадже. — Последва дълга пауза, докато пресякоха моста и потеглиха по „Харбър драйв“ към училището. — Джони Джоунс пък каза, че момичетата харесват футболисти. — Гласчето му се извиси на края на изречението, от което то прозвуча като въпрос.

Сакс се почуди дали въпреки клетвите на момчето, че не харесва нежния пол, желанието да се запише във футболния отбор тази есен няма нещо общо с капризната Мери Лу Лонг.

— Някои си падат. Макар че ако слушаш мен, повечето момичета, които си струва да са ти приятелки, харесват човек заради това, което е.

Трей го изгледа с абсолютно недоверие.

— Май човек като остарее и забравя какво е в трети клас.

Сакс се засмя от сърце.

— Знаеш ли, приятелче, май си напълно прав.